Историята със затворените под карантина големи градове предизвика дискусии за бъдещето на онлайн-бизнеса и осъзнатото потребление. 

За да утешат гражданите, заключени в жилищата си, пред доброволните затворници оптимистите рисуват чудесен нов свят, който може би ще дочакат онези, които ще преживеят избухването на инфекцията. Но в действителността няма да бъде точно така – просто трябва да се види цялостната картина, пише Биволъ.

Невъзможните мечти

Коронавирусът е на практика шанс, с усмивка твърдят оптимистите. Тоталната карантина в крайна сметка ще даде окончателен тласък на внедряването на онлайн-технологиите на труд и живот. По принцип всичко необходимо за дистанционния труд вече е измислено, трябва само малко да се стегнат бизнес-процесите и техниката. Досега просто не е имало повод толкова много служители в офисите да се окажат у дома.

Вкъщи – на работа – вкъщи и освен това половин ден в задръстванията, това живот ли е? Затова сега компаниите, работещи дистанционно, ще открият, че тяхната производителност е запазила приемливо ниво и няма да върнат персонала си в офисите. Това означава, че вие ще спестите средства за транспорт и наеми за градски жилища, ще можете да живеете в уютни вили в екологично чисти селища. А и сега не ви трябва теснотията на мегаполиса, където изобилстват инфекциите, жилищата са скъпи и губите маса време в метрото. Не пътувате – а това е по-малка натовареност на транспортната мрежа, а и по-малко инфекции и аварии. Пък и самите офиси ще поевтинеят, тъй като компаниите няма да се нуждаят от тях.

И всички апартаменти в градовете трябва да поевтинеят. 

Защо е толкова скъпо да купиш или да наемеш жилище в столицата? Защото търсенето надвишава предлагането. Именно в столиците са съсредоточени най-добрите обръчи за офисните „катерици“, а пространството за строителство е ограничено. Ако компаниите започнат масово да преминават на дистанционна работа, тогава и търсенето на жилища в градовете ще падне, а това ще доведе до понижаване на цените.

Затова пък как ще разгърне висшето образование! 

Сега обучението в престижен университет означава големи разходи. Дори ако сте такъв гений, който лесно може да постъпи в Московския физико-технологичен институт или в Харвард, само престоят в кампуса е скъпо удоволствие. Но пълноценното въвеждане на онлайн-обучението ще ви даде възможност да слушате най-добрите лекции на най-добрите професори, при това достъпът до такива лекции ще бъде по джоба на всеки за сметка на ефекта от мащаба.

А и как ще се облекчи взаимодействието с държавата! 

Накрая всички правителствени учреждения ще преминат на дигитално общуване с гражданите и всички тези безкрайни справки, удостоверения, номера и цифрови печати и подписи ще може да се поръчват онлайн, както пицата. Пък и там началниците ще се захванат с оптимизиране на апарата си, като уволнят всички излишни служители и ще се икономисва от държавния бюджет.

Най-голямата радост ще очаква поклонниците на Грета Тунберг.

Като си стоят у дома, хората ще разберат до каква степен животът им е бил управляван от маркетолозите. Всички ще видят, че повечето от покупките им са били обусловени не от гореща потребност, а само заради желанието да изглеждат по-добре в очите на съседите. Всички тези „чанти според обувките“, дрехи според сезона, стотици модели смартфони – за какво са му на човека, който излиза само до близкия магазин или да изхвърли боклука. И козметиката не е нужна, ако лицето е постоянно скрито под маска. А спестените по този начин пари може да се оставят за „черни дни“. Или просто не работиш, но прекарваш повече време със семейството си.

Елои и Морлоки /по Хърбърт Уелс/

Не бързайте да се разнежвате. Срещу всяко от тези предложения аз ще намеря сериозни възражения. Да започнем с това, че дистанционната работа, ако тя добие масов характер, още няма да означава преселение на гражданите от малките жилища в комфортни мезонети. Собственият дом е скъпо удоволствие, особено за офисния служител с минимална работна заплата. И тази заплата никой няма да тръгне да я увеличава, дори и ако компаниите си спестят издръжката за офисите. Ще ви се наложи да се конкурирате с тези, които преди не са можели да ви заменят, защото живеете твърде далеч от потенциалното работно място.

Затова следва извеждане на служителите от офисите в градския център. 

Но този, който не може да отдели кабинет за пълноценна работа в собственото жилище, ще бъде принуден да наеме такъв в небостъргачите и бизнес-комплексите.

Там всеки ще има бюро, компютър, холова гарнитура и програма, контролираща трудовата му активност. Ако преди за вашето работно място в центъра на града е плащала компанията, от сега за такова място близо до дома в предградията ще си плащате вие. И вас ще ви уволняват безпощадно и безжалостно – просто един ден ще откриете, че корпоративният ви акаунт е блокиран.

С образованието също никак не е просто. Да, супер-преподавателите ще бъдат предпочитани, заплатите им ще растат, тъй като аудиторията на такива професори ще бъде съпоставима с тази на футболните мачове. Затова пък на онези, които не попаднат в този тесен кръг, ще им бъде зле – никой няма да слуша техните лекции и следователно никой няма да им плаща.

Но не мислете, че онлайн-абсолвентите от най-добрите университети ще ги чака кариерно щастие. 

Дипломата от престижния институт може да бъде ключ към успешна кариера не, защото вие сте получили особени знания. Работодателят наема този, чиято супер-диплома свидетелства не само за знания, а за това, че притежателят й принадлежи към осигурено семейство, обзавел се е с добри връзки, или е преминал жестоката селекция, изпреварвайки много себеподобни.

В условията на масовото онлайн-обучение дори най-добрата диплома ще доказва само търпението и постоянството, и способностите за решаване на различни учебни задачи. Но нищо повече.

Значи, на работа ще се вземат не заради дипломата, а заради някакви други качества. 

Впрочем, този, на когото не му провърви да бъде постоянно пред очите на началството, не може да се надява на кариера. Ще му се наложи до старост да си стои на позицията младши администратор, а и автоматично ще бъде изпращан в минимална пенсия – според датата на раждането, съответна на пенсионната възраст, после компютърът няма да го пусне в корпоративната мрежа.

Аз не разчитам и на облекчаването на взаимодействието с държавата. По-скоро държавата чрез онлайн-системите ще изисква от вас такова поведение, че и режимът на дисциплинарните батальони ще ви се стори като порядките в санаториум. Получаването на достъп до електронните услуги е лесно да бъде натоварено с толкова много ограничения, че липсата на наказание ще ви се струва поощрение. А всички дребни държавни хорица наистина могат да бъде уволнени – за да попълнят редиците на безработните и да засилят конкуренцията на трудовия пазар, принуждавайки хората буквално да се сражават за минималната си заплата.

„Осъзнатото потребление“ на първо място ще означава масови уволнения.

Ако вие нямате нужда от вещи, съответно вие не се нуждаете и от онези, които ги произвеждат.

Пък и самото потребление може да бъде оптимизирано по стария анекдот: „Вярно ли, че при комунизма ще може по телефона да се поръчват продукти? Истина е. А ще ги раздават по телевизора!“.

За какво му е на човека, изолиран в стая с компютър, да се харчи за брандове, нови модели, разнообразни опаковки? Разработчиците на компютърни игри и създателите на виртуална реалност ще бъдат добре, но голямата част от представителите на креативните професии ще хванат гората. И ще е добре, ако изберат офис в бизнес-сградите или модела на уеб-камерата, вместо да се окажат куриери за доставки по домовете или берачи на домати. Нали в обществото има твърде много ръчен труд, който трудно може да се механизира, а и не е необходимо – дизайнери, маркетолози, бранд-мениджъри в оставка ще се радват на екологичните плантации.

Преди 125 години Хърбърт Уелс публикува гениалната „Машина на времето“, в която предсказа разделението на човечеството на две раси, съжителстващи в своеобразна симбиоза.

Повърхността на Земята в „екологично чиста среда“ ще бъде обитавана от Елоите, ангажирани с разни приятни неща, а в подземните пещери ще останат да се трудят Морлоките, осигуряващи на първите всичко необходимо. Факт е, че Уелс е предсказал, че по нощите Морлоките ще напускат гнездата си, за да похапнат от заплеснатите Елои.

Но в онлайн-цивилизацията „дистанционните Морлоки“ няма да получат електронен достъп за пътуване из града, за да не могат те да се доберат до своите началници-Елои. И ще бъдат принудени да се изяждат взаимно един друг в своите „самоизолирани“ жилища.

Автор: Дмитрий Прокофиев, „Новая газета“ / Превод: Екип на Биволъ

***Авторът Дмитрий Прокофиев в момента е преподавател в Международния Банков институт. През 1997 г. е специализирал „Икономика на летищата“ и „Транспортна политика“ в университетите в Амстердам и Лайден. Защитил е дипломна работа на тема „Маркетингова политика в организацията на търговията на дребно по летищата“. През 1999 г. е завършил обучение по президентската Програма за подготовка на управленски кадри за организациите на народното стопанство във Института по финанси и икономика в Санкт Петербург и бизнес-школата в университета Wolwerhampton /Великобритания/.

Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и Биволъ.