Блокчетата са на 108 г.

Само легенда е, че

са дар за сватбата

на княз Фердинанд

35 милиона златни лева - такъв заем е изтеглила от немски банки София преди 108 г., за да покрие историческия център на столицата с жълти павета.

Керамичните блокчета днес безспорно са един от символите на града и са обявени за паметник на културата. Дълги години около поставянето, произхода и състава им се носят всякакви слухове и легенди. Според един от тях те са дар за сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза.

Тя обаче по това

време вече не е жива

Историята на оригиналната паважна настилка е съвсем друга, а може би основна роля за поставянето им има тогавашният кмет на града Мартин Тодоров - виден столичен адвокат от бележит български род от Бесарабия. Брат е на Александър Тодоров – Балан - първия ректор на Висшето училище. Има още трима братя - ген. Георги Тодоров, командващ победоносната Рилска дивизия, проф. Атанас Тодоров - основоположник на съдебната медицина у нас, който доказва, че Пейо Яворов няма участие в смъртта на Лора, и инж. Михаил Балански, който работи над топлофицирането на града.

СНИМКА: Пиер Петров

Тодоров е избран за кмет на София на 8 юли 1905 г., след като предшественикът му Петко Николов подава оставка. Месец след това той печели и изборите. По негово време се ускорява изграждането на Боянския водопровод, удължават се трамвайните линии,

откриват се Народният

театър, болницата

“Майчин дом”, проектират се Халите и Централната минерална баня.

През 1906 г. пред общинския съвет Тодоров произнася реч за нуждата от настилка на улиците. Той е противник на асфалта. Затова остават два варианта - каменна или керамична. Назначени са две комисии, които да проучат предимствата на керамичната настилка.

СНИМКА: Пиeр Пeтров

Оказва се, че паветата са много скъпи и затова първоначално общината се насочва към каменните блокове от сиенит, разказва един от бившите директори на Музея за история на София Елинка Бояджиева в статия, качена на сайта на общината.

В крайна сметка Тодоров сключва втория (след Димитър Петков) външен заем с немски банки за 50 г. С него е платен старият кредит, финансират се строежът на банята, Халите, 5 училища и покупката на жълтите павета. Изработени са специални условия за търга, който определя кой да павира центъра. Те съдържат детайли като заплащането на работниците, начина на настилане на блокчетата, пясъка и дори смолата.

СНИМКА: Пиeр Пeтров

Търга печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”, което е вносител, изпълнител и представител на производителя на паветата. Тъй като тогава у нас не се произвеждат павета, е ангажирано специализирано предприятие в Австро-Унгария.

Дълги години обаче не се е знаело точното място, на което са били произведени жълтите павета.Тайната е разкрита чак през 1960 г. Тогава става ясно, че паветата са

произведени от

варовика мергел в

мина край Будапеща

Изкопаният мергел се стрива на прах. Изпича се в специални пещи при температура от 1300 градуса.

Полагането на настилката, превърнала се в символ на българската столица, продължава 2 години - 1907 и 1908 г. Покрити са 59 302 кв. м. През цялото време общината следи изпълнението, а поставянето на жълтите павета се контролира лично и от тогавашния премиер Димитър Петков.

СНИМКА: Пиeр Пeтров

Днес жълтият килим в центъра се нуждае от основен ремонт. Проблем се оказват липсата на добри майстори, които качествено да пренаредят блокчетата, недостатъчната им наличност на склад и доскоро неясната рецепта за направата им. Общината дори проучи опита на фирми в Европа, които имат машини за нареждане на павета. В края на миналата година тя финансира проект, с който

учени от БАН

разкриха точната

рецепта

за направата на жълтите блокчета. Целта е кметството да започне да ги произвежда само или да възложи на фирма да ги изработи. По груби сметки само за изработката на паветата, с които да се подмени вече над 100-годишната настилка, ще са нужни 6 млн. лв.

СНИМКА: Пиeр Пeтров

 

Според главния архитект на София Петър Диков основен ремонт на жълтите павета ще бъде възложен с проекта за възстановяване на центъра. Конкурсът за зоната, в която влиза цветната настилка, обаче беше обжалван и предстои общината тепърва да обяви нов. Проблемът с недостига на блокчетата можело да се реши, ако жълтите павета се преместят от места, на които впоследствие са били поставени -например района около Министерството на транспорта, и се върнат на автентичното им място, където са били поставени преди повече от век.