В България представата за марципан е тотално сбъркана за разлика от останалата част от света, или поне доскоро беше така.

При споменаването на горепосочения продукт повечето хора по нашите ширини си представят евтина и горчива имитация на шоколад от соцвреме.

Истината обаче е далеч от представите ни и разминаването е започнало в страната ни от началото на 50-те години на ХХ век.

В действителност оригиналните марципани се приготвят от бадеми. Ядките биват фино смлени, като се смесват с мед или захар, като количеството захар не бива да надвишава бадемовата паста.

Десертът е познат от дълбока древност, като за негова родина се смята Китай.

На най-голяма популярност марципаните се радват в Близкия изток, в частност в Персия. В Европа продуктът е донесен от турците през XIV век.

Най-топъл прием лакомството намира в Австрия и Германия, като става неделима част от националната кухня на двете държави.

До ХХ век марципаните се приготвят по споменатия традиционен начин. След края на Първата световна война и настъпилата посъвместна икономическа криза бадемите стават луксозна стока. Производителите на марципаните започват да търсят заместители.

В Германия десертът се проготвя от кайсиеви ядки и дори от грис.

В Съветска Русия, откъдето е и внесена технологията на познатите на българите марципани, десертът се приготвял от брашно с аромати. Първият роден марципан носи марката Варна. Той се появява на пазара през 1950 година.

Десертът представлява вид парено тесто, приготвено от брашно, вода, масло, пудра захар, оцветители и есенция.

От 60-те години на ХХ век в българските марципани започнало да се добавя какао. Така десертът започнал да прилича на шоколад, понеже има какао вътре, както и масло и захар.

Но всъщност не бил нито шоколад, нито дори и марципан в традиционния смисъл на думата - или поне това, което останалата част от света си представя, чуе ли наименованието марципан.