Смъртоносният вирус е проникнал в акваторията на Тихия океан заедно с животните, които глобалното затопляне прогони от Гренландия.

Дългосрочните наблюдения на огнища на чума сред тюлените и други обитатели на Арктика и околните региони показаха, че тази епидемия е пряко свързана с ускореното топене на морски лед край бреговете на Русия и Канада.

Ледовете намаляват и това дава възможност на вируса и на другите патогенни заболявани да се разпространяват. Откритието показва, че трябва спешно да се открие пътят, по който тази чума се разпространява и кои видове животни биха били засегнати от заразата, подчертава екологът от Калифорнийския университет Елизабет ван Уормър, предава БГНЕС.

Арктика и Антарктида заедно с планинските ледници остават сред най-уязвимите региони в света – жертва на глобалното затопляне. През последните години средногодишните температури там се повишиха с 6-7 градуса. По-нататъшното топене на ледовете ще доведе до сериозни промени в кръговрата на теченията и до необратими промени в климата на Земята.

Тези процеси ще доведат до опасни промени в работата на екосистемите в Заполярието. Глобалното затопляне кара арктическите хищници два пъти по-често да крадат яйцата на птиците и да разтурват техните колонии. Летните проливни дъждове в някои региони на Антарктида доведоха до масова гибел на малките на различни видове пингвини.

Изучавайки няколко пандемии на тюленова чума, Ван Уормър и колегите ѝ откриват нови примери за това как глобалното затопляне влияе на екологията на Арктика.

От средата на 80-те години на миналия век това заболяване отнема живота на десетки хиляди тюлени, които обитават северните брегове на Европа. До 2004 г. учените не идентифицират наличие на вируса около тихоокеанския бряг на Евразия и Северна Америка, след което той започнал да унищожава популациите на морските видри, обитаващи западното крайбрежие на Аляска.

Внезапната поява на вируса на другия край на Земята накарало учените да се замислят за начина на разпространение на инфекцията и мястото, където е огнището ѝ.

Проведените изследвания показали, че вирусът е проникнал в акваторията на Тихия океан по два начина: покрай бреговете на Русия и покрай северните на Канада. Носители са били арктическите тюлени, първоначално обитавали европейската част на Арктика и бреговете на Гренландия.

Епидемията се е появяла в сезоните, когато нивото на ледената покривка на Арктика е намалявала драстично.

Това, според учените, означава, че глобалното затопляне и в бъдеще ще намалява размера на ледената шапка и не само ще затруднява живота на тюлените, но и ще разпространяват вируса на чума и на други инфекции сред тях.