От София към корените в старозагорското село Гранит, а оттам към художествените зали във Виена. Това е пътя на художника Тоню Цанев, който показва как едно малко село може да се промени, чрез изкуството. Той е създателят и на единствения в Европа музей на мотиката.

След 46 години в София, където работи като учител, аниматор, сценарист, режисьор и художник Тоню Цанев се прибира в родното си село Гранит. На 175 км от София Цанев, продължава да черпи вдъхновение и подготвя поредната си изложба във Виена. "За мен няма проблем, може да съм в Ню Йорк или в най-забитото село. Аз си нося на гърба къщата на въображението", каза Тоню, предава NOVA. 

Творбите на Цанев са изключително ценени в чужбина. В тях той вгражда старинни предмети, използва над 100 годишни дървета. "Аз съм направо жив антиквар. Събрал съм много артефакти и ги колажирам, вграждам ги, апликирам ги в предимно масивни плоскости, от дъб, от чам, червен чам, червена върба също", каза още той.

С връщането си в село Гранит,  известно със 17-вековния дъб - най-старото дърво в България, художникът става председател на местното читалище, което превръща в една от най-големите художествени галерии в региона. Във всяко кътче има картини и художествени инсталации.

Последната изложба е кръстена “Гранитското прасе“, посветена на  преждевременно закланите домашни прасета в региона. Тоню Цанев е авторът и на единствения музей на мотиката, в който има над 100 експоната. "Най-голямата мотика в света 78 килограма.То самия музейт е уникален, тъй като по света не съм чул да има друг, но това е категорично най-голямата мотика в света и може да влезе в книгата на Гинес. Тук, обаче има проблем с тая мотика. Тя, че е най-голяма, но някога копано ли е с тая мотика? Не", заяви Тоню

Много са изрисуваните сгради в село Гранит по идея на Цанев, който е инициатор на местен фестивал, ала успокоенито той намира в черквата на селото, където бие църковната камбана. И точно, тази българската атмосфера ще покаже и на поредната си изложба във Виена през април.