Кристиан е собственик на пекарна в центъра на София. Всеки месец плаща между 1000 и 1500 лв. сметка за ток в зависимост от това какво е натоварването и дали е ползвал климатик в жегите

Обектът на Кристиан е един от стотиците хиляди, които от 1 октомври ще излязат на свободния пазар на ток и ще трябва да си изберат доставчик. Той, както и повечето като него, няма представа към кого да се насочи и точно какво представлява процесът, пише Капитал. 

"Засега имаме оферта само от ЧЕЗ, нямаме информация нито от министерството, нито от енергийния регулатор за тази нова реформа. Никой друг не ни е търсил", разказва той. Но бърза да допълни: "Аз лично подкрепям тази демократизация на пазара и мисля, че тя ще помогне на бизнеса, но да видим колко хора ще се възползват от нея."

Промяната е част от процеса на либерализация на енергийния пазар и е заложена в Закона на енергетиката. Новите правила засягат само небитовите клиенти като кафенета, салони за красота, фитнеси, барове, лаборатории, училища, читалища и дори църкви. За бита условията на доставка на електроенергия остават същите и при тях промяна поне засега не се налага.

1 година гратис

За да може реформата да мине безболезнено, бе гласуван гратисен период от една година, в рамките на който снабдяването ще става от досегашния снабдител (ЧЕЗ, ЕВН или "Енерго-про"), но по лицензията му за участие на борсата. Това положение ще може да продължи най-много до 1 юли 2021 г., след което бизнесът без сключени други договори за доставка ще бъде пращан към доставчик от последна инстанция, където цените са много по-високи.

В края на юли трите ЕРП-публикуваха списъци с небитовите си клиенти, които са на ниско напрежение. По официални данни става въпрос за над 300 000 фирми с общо малко над 500 000 обекта. Много от тях нямат представа какво да правят и това не е изненада. Въпреки че либерализацията трябва да завърши до пет години (по думите на ресорния министър Теменужка Петкова), към момента Министерството на енергетиката е пасивен участник в процеса, но не и партньор на бизнеса.

Липсва каквато и да било разяснителна кампания от страна на ведомството, а от енергийния регулатор се ограничиха единствено с публикуването на списък с всички 49 лицензирани търговци на ток и техните контакти. Разговорите на "Капитал" с потребители, които тепърва ще излязат на пазара, само потвърди, че фирмите обаче остават в неведение какво точно да правят.

Оправяй се сам

Адвокатското дружество "Балкански и партньори", чиято кантора е в центъра на София, трябва да излезе на свободен пазар, но засега не смята да избира нов търговец. "Потреблението ни не е голямо, а сметките ни са по около 100 лв. на месец", обясни пред "Капитал" управляващият съдружник, адвокат Димитър Балкански, който призна, че не знае какво предвижда новата реформа. "Много сме натоварени. Занимаваме се с данъчни изменения, където има много работа, а сега трябва да четем и тези изисквания. Това не е като в супермаркет да влезеш и да си избереш доставчик", коментира Балкански.

Директорът на 121-во средно училище "Георги Измирлиев" Галина Тенева също още не е избрала оферта за нов търговец на ток. Пред "Капитал" тя обясни, че вероятно ще се съберат няколко предложения, за да се прецени най-добрата оферта. Възможно е и съгласуване с градската управа. От Столичната община обаче не коментираха пред "Капитал" дали обмислят централизиране на възлагането при избора на доставчик за общинските училища и детски градини, чрез което да се постигне по-ниска цена. Това означава, че засега всеки сам ще трябва да реши коя оферта е най-изгодна за него.

Николай Шопов от столичното заведение "Хумусбар" също е в неведение и тепърва ще събира оферти. Казва, че никой не е инициирал разяснителна кампания. В същата ситуация е и директорът на "Театър 199" Анна Монова, която допусна, че е възможно театрите да получат инструкции как се сменя доставчик от ресорното Министерство на културата. "В момента сме във ваканция, но този въпрос ще трябва да бъде решен, когато се върнем на работа тези дни", обясни тя.

Реформата от нас, другото от вас

Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт казва, че либерализацията е дълъг процес, за който фирмите трябва да са подготвени. "Добре би било да има план или пътна карта защото това не е, като да влезеш в магазина и да си харесаш някаква стока. Не е толкова лесно, най-вече за малкия бизнес, който за първи път се сблъсква с избора на оферти", коментира Диловска.

За изпълнителния директор на Асоциация свободен енергиен пазар Мария Кръстева проблемът е, че задължителното излизане на пазара е станало прекалено бързо. "Фирмите от години могат да избират доставчик на ток, но никой от малките не го прави. Нищо не пречеше точно през този период някой да обясни на хората какво трябва да направят и как да изберат", коментира тя. По думите ѝ всичко е оставено изцяло в ръцете на самите търговци, които, освен че трябва да изготвят оферти за клиентите си, трябва да им обяснят точно какво предвижда реформата. "Трудно е защото част от тези дружества са много малки, има и такива с по един служител, а ние трябва да се свържем с всеки един от тях. В същото време т.нар. гратисен период не ги насърчава по никакъв начин да търсят по-добри оферти", обясни Кръстева.

Пасивната роля на държавата по една от най-важните енергийни реформи говори за институционален хаос. В момент като този, подобно нещо е доста опасно за управлението. След като много от малките фирми не успяха да се възползват от мерките за подкрепа на бизнеса, сега им предстои да се сблъскат с нови разходи. Това гарантира високо напрежение през есента.