Почти една трета от българите са били атакувани от телефонни измамници при започване на схемата през 2010/2011 г., заяви експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов в Сутрешния блок на БНТ .

Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията: "Обикновено хората се ориентират добре, включително възрастните. Но около 1% стават жертва на такива измами."

Според Безлов с времето броят на атакуваните от телефонните измамници е намалял, като през 2017-2018 г. те са били около 12-14 на сто от населението. За сметка на това се е увеличил размерът на исканите суми, като за същия период измамниците са успели да отнемат около 8-9 млн. лв.

Проблемът се утежнява и от факта, че са атакувани бедни хора, като често става въпрос за спестявания, които те са събирали през целия си живот.

Безлов разказа, че измамниците, макар да са ръководени от тартори, дължат успеха си на широката мрежова система, която са развили особено в Централна Северна България. Става дума за хора, живеещи основно в Левски, Горна Оряховица, Плевен, Русе и Червен бряг.

След разбиването на групата в Горна Оряховица предстои да се види дали схемите ще бъдат действително ударени или измамниците ще успеят да се адаптират, както това е станало при включването на Румъния.

Експертът посочи, че това е новост и че благодарение на доброто сътрудничество между българските и румънските служби е станало възможно разбиването на групата от Горна Оряховица и арестите в Румъния.

Според него освен полицейски мерки трябва да бъдат включени и телеком-операторите, които могат лесно да регистрират, проследяват и блокират обажданията на телефонните измамници.

Безлов коментира и пазара на наркотици в България поради зачестилите случаи на изплуване на дрога в Черно море. Според него пазарът на кокаин у нас е малък - около 500 кг годишно, но основният маршрут за трафик на хероин продължава да преминава през нашата страна.

Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията: "Големият пазар в България, масовият пазар е на марихуаната. Особено след влизането в ЕС, когато стана лесно да се достигне до страните в Западна Европа, където това е култура."

Той посочи, че в последно време се забелязва задържане на нивата на използване на марихуана след бума през 2007-2015 г., като не се стига до изравняване с нивата в Централна и Западна Европа.