Публикуваме интервю с Тихомир Безлов*, дадено пред 24 часа:

- Стигнахме ли пика в броя на заразените с COVID-19, г-н Безлов? Поне така излиза от постовете ви във фейсбук.

- Миналата седмица имахме надежда, че сме стигнали тавана с около 4000 заразени за ден. По-точно очакването беше, че тази седмица ще стане ясно дали сме го достигнали. Завчера обаче заразените станаха почти 4400, а днес са 3945. Проблемът обаче е в процента позитивни тестове. Във вторник стигна 43%, сега е 36,4%. И това поставя въпроса дали таванът е достигнат, или има още нагоре.

България е малка страна и ние като че ли нямаме достатъчно население за много повече. Този таван от 4000 заразени за България е ужасно голямо число.

По отношение на тестовете също има известна неяснота. Според мен е така, защото PCR тестове се правят след позитивен антигенен тест. И изглежда, понеже този тест масово се прави, се вдига процентът позитивни PCR тестове. Ако антиген тестът е позитивен тогава се прави PCR тест за потвърждаване, съответно процентът на хора, които правят директно PCR тест намалява. Подобен феномен има и в други европейски страни.

Ако приемем обаче, че това не е обяснението, ситуацията е много по-лоша.

- Математици заговориха за 200 починали дневно. Очаквате ли такъв мрачен рекорд в България?

- В понеделник бяха 106-има, във вторник - 80, а днес са 47. От данните през последните седмици знаем, че починалите не се регистрират равномерно. Например понеделнишките 106-има са резултат от неотчетените жертви на заразата в събота и неделя, това традиционно се случва от пролетта насам. Очакванията обаче да минем 100 си имат своето основание и то е, че изчисляването на смъртността закъснява с 3-4 седмици спрямо броя заразени.

- Защо?

- Закъсняват, защото един болен с COVID-19 се приема в болница, стабилизира се, при по-тежко протичаща зараза влиза в интензивно отделение, за което му трябват около 15-20 дни. Може би е различно в различните здравни системи - например в някои страни с висок БВП и добра здравна система смъртността е значително по-ниска. Така е например в Германия, в Южна Корея, Япония, които, освен че имат малък брой заразени, имат и много ниска смъртност от COVID-19.

Другият проблем е колко хора се тестват.

В някои страни това се прави много по-масово и тогава съотношението тествани - починали е значително по-добро от това в страни като България, където капацитетът за PCR тестове е ограничен. И макар сега да правим няколко пъти повече от този вид тестове в сравнение с преди, бройката е значително по-малка от тази в богатите страни.

- Тъкмо вие предложихте да тестваме с бързи тестове цялото население като Словакия. Но такава мярка няма ли да ни даде само моментен ефект?

- Много хора повдигнаха темата за масовото тестване. Според мен трябва да се помисли в тази посока и да се види какво ще се получи със Словакия. Да уточня, че там не става дума за PCR, а за антигенни тестове. Правя го, защото част от проблема е, че хората често бъркат антигенните тестове, със серологични и PCR тестове. Серологичните очевидно не са подходящи, заради много проблеми с точността. При антигенните тестове изследванията твърдят, че се доближават до точността на PCR тестовете. Но пак да кажа - никой досега не е успял да направи PCR тестове на цялото си население, това е непостижимо и сложно. Дори китайците не са го правили. Близо сме до пика на COVID-19, но с появата на ваксините ще дойдат нови проблеми.

- Впрочем тъкмо там, откъдето тръгна заразата днес отчитат стотици пъти по-малко заразени. На фона на европейското COVID бедствие това е постижение. Как го обяснявате?

- Има много неясноти какво точно става в Китай. Със сигурност там имаше много жестоки карантинни мерки, които трудно може да изтърпи която и да е страна, където властта се избира на свободни избори. Китай е затворена държава. Докато Европа, в която икономиките са свързани, не може да си го позволи. Същото важи и за САЩ.

Когато говорим за спад на новите случаи в Словакия, трябва да кажем, че освен масово тестване там се въведоха строги карантинни мерки. В страни като Белгия, Чехия и въобще на много места в Европа, където няма масово тестване, а само карантина, виждаме спад на случаите, подобен на този в Словакия. Иначе безспорно има скептицизъм към идеята за масово тестване в страните, които могат да си го позволят като организационен капацитет и нагласа на населението. При масово тестваната Словакия има доста противници на тази мярка, а и големи проблеми с организацията и събирането на данните.

- Мнозина у нас изразяват съмнение в начина, по който се прави статистиката за заболелите. Има ли слаби звена?

- Със сигурност има. Видяхме, че има хора, които бяха обявени за починали, пък се оказаха живи, и обратното - неотчетени починали от COVID-19. Очевидно има проблеми и с PCR тестовете - чу се за случаи със замърсяване на пробите. В ситуация почти като на война всички слабости на страна с нисък БВП и нисък административен капацитет това няма как да не личи. Такива страни безспорно ще понесат по-тежки щети и ще се организират по-трудно.

Нашият опит от пролетта показа, че можем да компенсираме тези недостатъци в организационно отношение. Проблемът беше, че това доведе до скептицизъм и остро негативни нагласи спрямо мерките.

- Дания се гласи да избие до крак всички норки по фермите си, защото разнасят нова COVID-19 мутация, а ние хленчим против маските, даже ги горим по жълтите павета и масово не ги носим. Защо е тази съпротива?

- В Дания впрочем в момента има дебат по въпроса за норките. Но ние не сме много различни като отношение към маските от страни като Германия, Испания, САЩ, където има съпротива с много насилие срещу задължителното им носене и ограничителните мерки. Даже бих казал, че у нас случаите на горене на маски са малко, а протестите - доста меки в сравнение със страните, които изброих.

Съпротивата е знак, че има проблем с доверието в институциите ни. Все пак сме в политическа криза и министърът на здравеопазването каза, че ако въведем крайни мерки, улицата ще излезе. Аз лично се съмнявам, че сега още е вярно. Можеше да стане, ако го бяха направили преди месец, не и сега. Според мен страхът вече е толкова осезаем, че много трудно хората може да бъдат мобилизирани на протест срещу мерките.

В Западна Европа опозицията иска локдаун, във Великобритания лейбъристите искаха локдаун, но у нас няма политически дебат какво правим. Като че ли никой от опозиционните партии не иска карантина. Според мен БСП би трябвало да има интерес да защитава електората си и да се опитват да търси такова решение, но няма реакция в тази посока.

- Учени твърдят, че през пролетта с излизането на ваксина срещу COVID-19 ще се види краят на това бедствие. Според други прогнози масов достъп до ваксини нямало да има до септември другата година. Кога да очакваме спад?

- В понеделник “Пфайзер” и немската “БиоНТех” обявиха, че по предварителни данни ваксината им показва 90% ефективност, което е много висок резултат. Но проблемът на тази ваксина, пък и на следващата на “Модерна”, която се очаква да излезе, е, че са генетични ваксини т.е. в тях има RNK messengers, предизвикващи производство на протеини на COVID-19, които пък водят до създаването на антитела у хората. Голямата трудност при тях е, че те трябва да се съхраняват при минус 70-80 градуса, а това е много скъпа технология, която никой няма.

Всъщност очаква се, че тези генетични ваксини да са ваксини за богатите. На 10 ноември Европейската комисия сключи договор с “Пфайзер” за 300 млн. от тях и очевидно по-богатите държави ще могат да изградят инфраструктура за тях. Представете си обаче, ако страни като Великобритания, Германия, Испания започнат да имунизират своето население, а ние - не. Ще е много шокиращо.

От друга страна, ако някой иска генетична ваксина, ще трябва да започне да изгражда тази скъпа инфраструктура, която струва десетки и дори стотици милиони.

- Заговори се за ваксината на “Астра Зенека” и Оксфорд.

- Тя е от т.нар. вирусни векторни ваксини, използва генетично модифициран аденовирус. За тях не се изисква скъпа инфраструктура като за генетичните, но много трудно се произвеждат големи количества. Руската ваксина “Спутник V” е такава. И там планираха да произведат 20 млн. от нея до края на годината, но се оказа, че не могат да го направят. При 3-а фаза на клиничните тестове се оказа, че нямат достатъчно произведени ваксини.

Докато скъпоструващите като съхранение генетични ваксини може много бързо да се произвеждат. “Пфайзер” например говорят, че ще направят 50 млн. до края на годината. Аденовирусните ваксини изглежда ще се произвеждат по-бавно, макар за тях да има много желаещи.

- Кога България ще има достъп до каквато и да е ваксина?

- Ако приемем, че ситуацията с генетичните ваксини се развива така, както коментират техните изпълнителни директори, вероятно в края на тази година ЕС ще закупи и разпредели някакви квоти за нас. Но това е много оптимистичен сценарий. По-вероятно е това да стане в началото на 2021 г. и при положение, че има някаква инфраструктура. Такива хладилници има ги в някои специализирани медицински институти у нас, доколкото разбрах, има и българска компания, която ги произвежда, но и в двата случая - за много малки обеми.

- Има ли политически рискове от ваксинацията с такава генетична ваксина, колкото и странно да звучи този въпрос?

- Защо да е странен? Чисто политически трябва да се поемат огромни рискове, защото представете си ситуация, в която всички избират тази ваксина, свързана с използването на скъпа инфраструктура, т.е. скъпи хладилници, превозни средства, които няма как да се произведат в света в момента, макар “Пфайзер” да търсят технологични решения. Така или иначе може да се прогнозира, че наличието на ваксини срещу COVID-19 ще е свързано с много големи политически напрежения. Ще има например страни, които ще искат да изпреварят други с доставките, плащайки повече.

- Със задължителността на ваксините ще има ли проблем?

- Вероятно ще има хора, които няма да искат да се ваксинират. Видяхме от едно проучване на СЗО, че 40% от българите са скептици за масова ваксинация заради “страх от чипиране”. България се оказа с висок дял вярващи в конспирации и това е проблем. Има и друго - много лекари също са скептични, защото т.нар. генетично модифицирани ваксини ще се използват за първи път. Смята се, че генетичните ваксини крият рискове и не се познават дългосрочните последици, които могат да предизвикат. Класическият разговор, който се чува между хора с медицинско образование, е “Аз няма да рискувам с първо поколение генетична ваксина”.

И при другия тип ваксини съществува скептицизъм - аденовирус ваксините са от 70-те години, но досега няма аденовирус ваксина, която да е била масово използвана и също има много опасения.

*Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от СУ “Свети Климент Охридски". Има следдипломни квалификации в СУ и Университета на Лайпциг

Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията

Автор е на редица доклади и социологически изследвания

Следи отблизо процесите в организираната и конвенционалната престъпност, корупцията и контрабандата