Трудно е да си жена в днешно време. Още по-трудно и мъчно е да си млада жена, която още няма 30, няма деца, не е омъжена и се опитва, ако не да гради кариера, то поне да обича това, което прави и да успява в работата си.

В Холивуд по този повод си имат движението #MeToo, което застана срещу дискриминацията във филмовата индустрия и набезите на палавите режисьори върху пробиващите актриси. “За щастие и голямо облекчение”, в България филмова индустрия няма, а в това, което е жалко подобие на такава, актрисите си спят доброволно с режисьорите, защото са омъжени за тях.

Всъщност тук враговете на жените не са мъжете. Тук враговете на жените са… другите жени. Винаги съм го твърдяла и пак ще го кажа:

Жените сме ужасни същества. Няма нищо по-злобно, завиждащо и готово да те смачка, от един женски индивид. Жените разбират жените и се мразят помежду си, пише Вяра Иванова в Edna.bg.

България е страната на абсурдите, колкото и да ми се повръща от тази фраза. Жените са хем еманципирани, хем те гледат накриво, ако позакъснееш със семейството и децата. Момичетата, които се поддържат, са кифли, а онези, които не отделят толкова време за външния си вид, са се запуснали. Ако изглеждаш добре в офиса, гледат те на кръв. Ако не си в най-добрия си вид, подиграват ти се зад гърба.

Страхотно е да сме млади и да имаме хубава и перспективна работа, но ако може да сме с 16 години опит и да сме на 23. Още по-хубаво е да сме родили и поне едно дете междувременно, за да сме съвсем в крак с модата. Нямаш място под небето и шанс за слънчев лъч, ако си млад, работлив и ти се иска да бъдеш оценен. Защото, за да те оценят, трябва да ти повярват, а за да ти повярват, трябва срещу теб да стои човек, а не гигантско, ходещо, недочесано его.

Моя близка приятелка ми сподели наскоро, че никак не ѝ върви в работата и търси нови възможности. Останах искрено удивена, защото знаех, че работи в престижна компания, получава хубава заплата, има възможност за развитие, а самата тя е млада, отлично образована и много трудолюбива.

Тя ми каза, че именно там е проблемът.

“Никой няма достатъчно доверие в мен, защото смятат, че съм твърде млада и не толкова опитна. Колкото и усърдно да работя, за тях оставам хлапето, което няма право на глас или избор, макар и да върша работата и на по-опитните и възрастни членове на екипа, които са мнозинство. Още по-лошото е, че хората над мен са жени. Ето тук започва ужасът…”

Да, ето тук започва ужасът, дами и господа.

Жените обичат да омаловажават другите жени. Тези, родили деца, се смятат за героини, извършили най-великия подвиг в човечеството. Да, избутали са на този свят друго човешко същество. Страхотно е и благодаря на майка ми за шанса, който ми е дала. Но в крайна сметка това е репродуктивната ни способност (ако сме здрави, разбира се), не магия. Ето защо ми е ставало супер смешно, когато мои връстнички навират отрочетата си в лицето ми и ме гледат със съжаление, когато им кажа, че не съм родила нито едно дете от гимназията насам.

Жените не помагат на други жени. Жените се пазят от другите жени. Ние не обичаме да си даваме стимул една на друга, ние обичаме да ни е напрегнато. Храним се с лоши емоции. Ето това е грозната истина за нас и няма да спра да я повтарям, докато все още, в 21-ви век, около мен има жени, които изпадат в пълно отчаяние заради други жени.

Няма да спра да го повтарям, докато тази мисъл не се загнезди до толкова в главата ми, че когато и аз стана по-възрастна и “помъдрея”, ще съм абсолютно сигурна как НЕ трябва да се държа и как ТРЯБВА да ценя всеки човек.

Младостта не е порок, младостта не е и безкрай. Ето защо искам всички млади жени да имат шанса да бъдат оценени правилно, докато са млади, за да не се превърнат по-късно в кисели, застаряващи лелки, работещи на гишета и каси.

Боже, толкова е хубаво да си млад, работлив и свободен! Пожелавам на всички да бъдем такива, най-вече по душа.