Споразумението за свободна търговия с Европа е вероятно до края на годината

ЕС бавно подготвя Великобритания за статут на сателитна държава, пише британският журналист Матю Перис в националния вестник The Times в материал, представен дословно без редакторска намеса от агенция Фокус.

Това беше позната селска сцена, която видях миналата седмица: фермер събираше овцете си. Отворена врата, рампа и странични бариери на мястото, камионът му чакаше на портата в полето, единственият изход. Овчарското му куче свърши работата си. Отне му малко време. Имаше блъсканица и в един момент всички тръгнаха в грешна посока. Но това беше процес със само един възможен резултат. Едно стадо, едно поле, един изход, една рампа, един камион - и овчарско куче. Финалът вече беше ясен, неизбежен от самото начало.

Преди четири години в този вестник написах, че Brexit ще има само два възможни резултата: чист и пълен разрив с Европейския съюз и всички негови правила, когато се впуснем в свят на двустранни търговски сделки или нов статут на икономически сателит на ЕС, но изключен от вземането на решения. Казах, че ако вярвате, че изобщо има някакъв смисъл в Брекзит, трябва да предпочетете опцията за пълно скъсване с ЕС. Сателитният статус е само упражнение за ограничаване на щетите.

Сега се насочваме към ограничаване на щетите. Последният анализ сочи, че споразумението за свободна търговия (ССТ) с Европа е вероятно до края на годината. Самият аз мисля, че може да се забави още малко, но поне има напредък.

Подобно споразумение за свободна търговия ще ни позволи да се наслаждаваме на сравнително безпроблемна търговия с бившите ни партньори от ЕС, стига по същество да копираме правилата на ЕС за равни условия, но да правим това „доброволно“ като „суверенна“ нация. Борис Джонсън може да говори повече или по-малко правдиво, че вече не сме „обвързани“ с правилата на Брюксел, защото винаги можем да се отдалечим (или „да се разминаваме“, или „да регресираме“) и да поемем последствията. Съдбата, това овчарско куче, вече знае, че тъй като осъзнаваме от коя страна е намазан хлябът, всъщност няма да се разминаваме. Но, можехме.

По този начин, почти без съскане, въздухът спада от мечтата за Брекзит; и в сърцата си брекзитиърите го знаят. Става дума за бавно спадане. Подобно на старите войници, смелите мечти не умират, те просто избледняват.

Четири идеи бяха в основата на идеята за Брекзит. Първата беше, че бюрокрацията в ЕС задушава британската икономика (според някои, британският начин на живот). Прави банани, заплахи за британската наденица, директивите за шум от косачката. , , такива неща.

Втората идея беше, че Европа ще бъде толкова отчаяна да задържи британската търговия, че лесно ще си осигурим търговско споразумение без тревога с ЕС. Можем да разгърнем Проеект „Страх“ срещу тях. Те ще се уплашат.

Третото беше, че можем да се предпазим от имигрантите от ЕС. Четвъртото беше, че съществува свят извън ЕС, който чака да прави повече бизнес с нас британците, след като се откачим от европейското регулиране и сключим нови, двустранни търговски сделки с други страни. Брекзитиърите бяха уверени в потенциала за това и така задействаха лоста на Проект „Страх“, уверени, че могат да изплашат Брюксел да ни даде добра сделка след Брекзит, от страх да не загубят бизнеса си.

Нашият главен преговарящ Дейвид Фрост не е напълно неуспешен. Брюксел под формата на Мишел Барние отстъпи от продължаващата юрисдикция на Съда на Европейските общности: нещо, което Великобритания няма да приеме. Така че, когато възникнат разногласия, ще се създадат други механизми за арбитраж, макар че разбира се Съдът на ЕС ще бъде на заден план, като по същество определя позицията на ЕС и червените линии. Тази победа за Великобритания може да има повече теоретична, отколкото практическа стойност.

Обединеното кралство несъмнено успя да спечели с правото да държи европейските имигранти отвън. ЕС не е вкарал тази клауза в преговорите, разглеждайки го (както и аз) като акт на самонараняване. Ние или увреждаме икономиката си, или пускаме повече имигранти от страни извън Европа. Не съм сигурен, че това беше посланието на кампанията за Брекзит.

Но провалът на идеята за „нови глобални сделки“ унищожи целия проект. Сделки просто няма. САЩ бяха голямата надежда, надеждата за отваряне. Можете да забравите Австралия и Нова Зеландия: търговията с тях намалява като дял от общата, дори преди да влезем в ЕС; техният дял сега е много малък. САЩ обаче са различни: вторият ни най-голям търговски партньор (15 на сто) след ЕС (47 на сто). Тази седмица стана ясно, че надеждите за постигане на търговска сделка с тях през тази година са изчезнали.

Точките на допиране (хранителните стандарти) са добре известни и не се отлепват. Отделът за международна търговия започна да настоява, че всичко е наред и няма краен срок, но малцина извън Уестминстър виждат голяма надежда, че президентът Тръмп (дори и да искаше) е в състояние да осигури на своя приятел, нашия премиер, специална сделка; и Тръмп може да не е там много по-дълго, ако или когато постигнем тази сделка с Вашингтон, според изтекли правителствени прогнози,

В един доклад се предполага, че търговската сделка със САЩ би могла да облагодетелства икономиката на Обединеното кралство с около 0,2% в дългосрочен план.

Имаше надежди за по-добро споразумение за свободна търговия с Япония, но ЕС сключи споразумение там миналата година и би било ексцентрично да предположим, че можем да постигнем по-добра. С Индия сме на различни мнения по въпроса за визите. А що се отнася до по-ранните разговори за по-добра сделка с Китай, там е изговорено много.

Избледняването на тези надежди означава това: ние се придържаме към обозримото бъдеще с нашето споразумение за свободна търговия, базирана на равни условия, с Европа. Можем да управляваме няколко сделки, които не подкопават европейските стандарти, които ще се ангажираме да спазваме, но последното, което ще искаме, са големи нови спорове, които заплашват търговската сделка с Брюксел. По този начин, бавно, но с ужасяваща неизбежност, и след четири години борба и лай и тичане насам-натам, овцете на Брекзит ще минат през единствения изход: икономически сателитен статус към ЕС. Няма да е катастрофа и ще останем свободни (така, както Джонсън тръби) да напускаме игралното поле, когато решим. И ние няма да го направим.

Рано или късно някоя ярка искра ще се запали с мисълта, че наистина трябва да си намерим място на европейската маса, където тези въпроси се решават. Но това е друго поле, друга порта, друг камион и да не бързаме. Овцете се събират лесно.