Данните на ООН показват, че до 2050 г. населението на България ще намалее от 7,2 млн. души в момента до 5,2 млн. души.

Това пише британският The Economist. Този ужасяващ темп определя България като най-бързо губещата своето население страна в света, заедно с още девет държави, също от Източна Европа. Тази демографска катастрофа, чието проявление се наблюдава най-вече в провинциалните региони, има и своите "шампиони". 

Такъв е Северозападът на България, най-бедният регион в най-бедната страна в Европейския съюз. Всяка година един някога процъфтяващ град като Враца, бивш индустриален център, намалява с около 2 000 души. Работодателите твърдят, че не могат да намерят квалифицирани работници; местните хора казват, че няма работа.

Хората тук са по-бедни, нещастни и е много по-вероятно да напуснат родните си места, отколкото където и да е другаде в България. Това признават и управляващите - Калин Каменов, кмет на Враца, знае, че без инвестиции и държавна подкрепа неговият град ще бъде почти изчезнал след десет години.

България показва може би най-крайния случай на обезлюдяване, което опустошава голяма част от Източна Европа. Посткомунистическият преход беше особено травматичен за хората тук; през 90-те години раждаемостта спада и стотици хиляди млади хора се отправят да търсят работа в богатите страни от Западна Европа, оставяйки по-възрастните и по-малко квалифицираните в родината си.

Днес над 1 милион българи живеят в чужбина, около 700 000 от тях са в държавите от ЕС. И държави като Германия, имат застаряващо население, но дърпащата ги напред икономика им дава възможност да потърсят варианти и затова те внасят имигранти. Докато в България, където почти 60% от пенсионерите са под линията на бедността, определена от правителството на 321 лева ($ 196) на месец, това не се прави.

Сменящите се през годините правителства са приели много на брой стратегии за ограничаване на демографския срив, но нито една не е помогнала за това. Единственото изключение е София, където населението се увеличава. Говорейки за демографския бум в София, вицепремиерът Валери Симеонов, отговарящ за демографската политика, очертава планове да запълни недостига на работна ръка чрез привличане на чуждестранни работници. Но не на последно място най-вече от близки страни с българските малцинства като Украйна или Молдова.

Няколко хиляди от тези хора вече работят на плажовете и ски курортите по време на туристически сезони. Правителството готви и законови промени за привличане на такива хора за по-дълго време. След осем месеца работа в тази посока, Симеонов се гордее, че днешното правителство прави повече за подобряване на демографските перспективи на страната, отколкото всички негови предшественици.

Но той отхвърля напълно приемането на мигранти извън българските малцинства, нещо, което е типично за разбиранията на крайно десния Национален фронт за спасение на България, който той ръководи. Той определя сирийците и иракчаните като"авантюристи", които се опитват да се наместят на топло в богатите европейски държави. 

Това не е само негово мнение. Истерията срещу бежанците от Изток бе подхваната и от Румен Радев, новоизбраният социалистически президент, който обеща да предпази страната си да стане "гето на бежанците". Дори най-бедният и изчезващ регион- Врачанският- забрани с решение на общинския си съвет през 2016 година създаването на бежански центрове на територията на областта.

Това, както и издигнатата гранична ограда на границата с Турция, охранявана от хора с репутация на жестоки и безмилостни пазачи, накара потокът от бежанци да заобиколи България и да се насочи през 2015-2016 година към Гърция и оттам към Европа. Някои политици на Запад виждат ирония във враждебността на страдащите от демографски срив източноевропейските държави за приемане на бежанци от Изток. Други виждат ясна политическа логика. "За българите, застанали на острия ръб на пропастта от обезлюдяване, пристигането на мигрантите сигнализира за излизането им от историята и това е болезнено", пише политологът Иван Кръстев.

България не е заинтересована да добави към интеграционните си проблеми, които има достатъчно със своето циганско малцинство и тези от бежанците. Това казва вицепремиерът Валери Симеонов, който преди няколко години изрече обидни думи за циганите, за които бе даден под съд. Въпросът за бежанците обаче до известна степен е изкуствено преекспониран, защото малцина биха искали да останат във враждебна, нископлатена държава, в която хората имат различна религия и манталитет, когато богатите европейски държави предлагат много повече възможности и са толкова близо.

През последните години емиграцията на българите навън се забави и повече българи се връщат, въпреки че поради ниската си раждаемост - отчасти следствие на предишното изселване на младите хора - страната не може да се измъкне от блатото на демографската криза. 

Тази тенденция е обща за Източна Европа. Добре управлявана Естония, която, след като се освободи от съветско управление, загуби17% от населението си, напоследък се радва на малък нетен приток в обратна посока. Полша, която прие стотици хиляди украинци, за да обслужва процъфтяващата си икономика, също е алтернативен модел.

За щастие, България напоследък се справя добре с икономиката - процентът на заетост е по-висок от години и публичните финанси са стабилни. Но корупцията (България е оценена като най-корумпираната държава в ЕС от "Трансперънси интернешънъл"), огромната бюрокрация, лошата образователна система и мутренските времена с насилия и убийства все още са трън в очите на чуждестранните инвеститори.

И дори ако тези, които се връщат, могат да помогнат за съживяването на българската икономика, те едва ли ще обърнат демографските процеси. Бъдещето на България изглеждат малко по-светло, а типичното за българите мрачно настроение е намаляло леко. Това показват данните от последната анкета отпреди месец- мнозинството българи изразяват оптимизъм за бъдещето си за първи път от две десетилетия. Но дали това ще се запази дълго и песимизмът отново няма да връхлети страната?