Нова държавна комисия да координира безопасността при спортни събития, предвижда законопроект

По-малко от седмица след поредните изстъпления на феновете по време на футболното дерби между "Левски" и "ЦСКА-София" в Народното събрание бе внесен проект за нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия. Вносители са двама депутати от ГЕРБ - Красен Кралев (бивш спортен министър) и Маноил Манев.

В четвъртък (11 април) текстът е предаден за разглеждане в четири парламентарни комисии: по вътрешна сигурност и обществен ред; по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта; по правни въпроси; и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Законопроектът е насочен като цяло срещу спортните безредици, но фокусът е поставен ясно върху футболното хулиганство, отбелязва вестник СЕГА.

"В България през последните години резултатите от непристойно поведение и агресия по време на спортни мероприятия, в частност по футболните терени, както и в околните за тях пространства се увеличават. Това, както и публично оповестени инциденти с пострадали лица са мотивите да се предприемат нови мерки за превенция на противообществените прояви. Спортното и най-вече футболното хулиганство се явяват съществен проблем за обществото", пишат в мотивите си двамата вносители.

Кралев и Манев припомнят, че през последните 20 години у нас действа приетият през 2004 г. Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. В него са нанесени 19 поправки (2005-2020 г.), като само след 2018 г. промените са седем. И въпреки това прилагането му не е довело до никаква практическа полза по отношение на обществената сигурност по стадионите и другите спортни обекти.

Основният лост, с който ще се противодейства на хулиганите занапред, е изцяло нов държавен орган. Предлага се създаването на "Национална координационна комисия по безопасност и сигурност при провеждане на спортни мероприятия". Неин председател ще бъде министърът на вътрешните работи, а зам.-председател - министърът на младежта и спорта. Като членове трябва да се включат още шест души: по един зам.-министър от МВР, ММС, МП и МРРБ, един зам.-председател на ДАНС и един представител на Националното сдружение на общините - или председателят на неговия УС, или упълномощено от него длъжностно лице.

"Националната координационна комисия дава възможност за всички участващи страни за съвместна работа на стратегическо ниво при определянето и прецизирането на редица мерки за безопасността на стадионите, включително и на националните политики по въпроси като пиротехническите средства, проверките при влизане и контрола, мерките за борба с тероризма, както и заплахите, свързани с организираната престъпност (например, свързани с фалшиви билети и продажбата на такива билети)", пише в мотивите към законопроекта.

Предвижда се съществена промяна в задълженията както на собствениците, ползвателите и концесионерите на спортни обекти, така и на техните посетители. Най-общо казано, в бъдеще всяко спортно съоръжение трябва да получи държавен "сертификат за безопасност и сигурност", за да може да приема масови прояви, независимо дали има лиценз от съответната спортна федерация.

За да покрият стандартите за сертифициране, стадионите и залите трябва да отговарят на изисквания, изброени в 15 точки. Акцентът сред тях е поставен върху наличието на видеонаблюдение, включващо контролен център и затворена ТВ система (CCTV), както и осигуряване на система за контрол на достъпа, алармени системи, съоръжения за хора с увреждания и др. Зрителите пък ще имат задължение да заемат конкретното място, посочено в билетите им.

Трябва да бъде създаден и отдавна планираният "Единен автоматизиран регистър", в който да се събират данните на всички лица - физически и юридически, санкционирани за нарушения по този закон. Регистърът ще бъде поддържан от МВР и информацията в него ще се използва "за предотвратяване, преустановяване, разкриване и разследване на престъпления", а данните "може да бъдат предоставяни на организаторите на спортни мероприятия при поискване".

В законопроекта като "спортно хулиганство" са дефинирани 15 конкретни противообществени прояви, сред които: носене на знамена, плакати и транспаранти, изобразяващи език на омразата или подтикващи към насилие; нахлуване на спортен терен и прескачане на прегради; палене и поддържане на огън; хвърляне на предмети по терена; носене на маски; използване на ругатни, неприлични жестове и вулгарно поведение; предизвикване или участие в сбивания; носене на оръжия и забранени предмети; както и посещение на спортни събития при наложена забрана.

Предвидените санкции включват принудително задържане, общественополезен труд и парични глоби. Нарушители по този закон ще може да бъдат арестувани за срок от едно до 25 денонощия. Безвъзмездният труд в социална полза ще бъде между 60 и 220 часа. А финансовите санкции варират от 1000 до 4000 лв. за физически лица и от 2000 до 10 000 лв. за юридически лица.

На провинилите се ще бъде налагана и забрана за посещение на спортни мероприятия за срок от 1 до 5 години - както в страната, така и в чужбина. Също така ще бъдат затваряни спортни обекти, неотговарящи на изискванията за сигурност и безопасност.