Един творец винаги и с всички свои действия трябва да се бори срещу политическата система.

Ако един творец е на власт, той спира да бъде творец. Хората на изкуството не трябва да припарват до политически постове, депутатски места и др. Те не са добри политици и никога няма да бъдат. Напротив - те са най-опасните политици и за това има много примери в световната история.

С такава позиция известният аниматор, а и вече режисьор Теодор Ушев се обръща едновременно и към настоящето и към миналото.

"Творците трябва да имат гражданска и политическа позиция, но без да участват пряко в политиката. Щом веднъж преминат от другата страната на барикадата, те стават част от онези, срещу които се борят", заяви Ушев.

Новатор с оригинални идеи, майстор на плакатите, създател на изложби, Ушев представи на фестивала на изкуствата "Аполония 2018" с филма 8'19'', който обединява 6 късометражни филма по разкази на писателя Георги Господинов, реализирани от 6 различни екипа.

Продукцията на БНТ, продължаваща точно 8 минути и 19 секунди, представя една история за края на света, видяна през призмата на личното преживяване на обикновения човек. Историите на героите показват, че "краят на света е много лична работа", а общият Апокалипсис е предшестван от разрушаването на света на отделния човек.

Жанрът на лентата (филм омнибус) е изненадващ и рядко срещан в българското кино, тъй като обичайната нагласа на зрителя е за цялостен сюжет.

Писателят Господинов е и съсценарист на всяка от кино новелите заедно с режисьорите. Една от тях - "Кристин, която маха от влака", разиграваща се на фона на пътуване до Варна, е режисьорския дебют на Ушев в игралното кино. Участват актьорите Ирмена Чичикова и Китодар Тодоров, с които той работи много успешно.

Тъй като не е завършил кино, Ушев се учи от контактите си с хора, свързани с киното. Сред тях е великият чешки театрален и кино режисьор Иржи Менцел. "Направих доста плакати за постановки на Менцел, някои от които още се играят. Наблюдавах го как работи с актьорите и се учех - забележителен опит, който си спомням и прилагам и досега", признава аниматорът.

Ушев развива разнообразни проекти, балансирайки умело между киното, театъра и изобразителното изкуство. Преминал през Художествената академия, графичния дизайн и медиите в България, той заминава за чужбина и стига до Националния филмов борд на Канада, номинация за "Оскар" и позицията на лектор на престижни международни конференции и уъркшопи за визуални изкуства.

Ключова роля за работата му играе творческото сътрудничество и приятелство с писателя Георги Господинов, по чиито текстове са повечето от актуалните кинопродукции на Ушев. През септември 2019 г. той планира да завърши отдавна подготвяния среднометражен филм по романа на Господинов "Физика на тъгата".

"Сляпата Вайша" и цената на успеха

Режисьорът е популярен у нас и по света най-вече с номинираната "Оскар" анимация "Сляпата Вайша", който е и най-успешната му продукция за момента. Но "Сляпата Вайша" далеч не е първият филм на Теодор Ушев. Той е предшестван от 18 други кино продукции, които бележат художественото и творческо развитие на режисьора.

Идеята за "Вайша" се заражда някак случайно, докато аниматорът е на почивка на Южното Черноморие и вече работи по други кино проекти с Георги Господинов. Филмът обаче изпреварва започнатите продукции и донася на Ушев световна слава.

Режисьорът признава, че се е борил упорито за реализацията на "Вайша" и е снимал филма, без да получи хонорар. "Направил съм много филми, отказвайки да ми бъде платено, защото съм вярвал в тези проекти и никога досега не съм сбъркал. Впоследствие те са се оказвали най-успешните. "Сляпата Вайша" също беше един от тези случаи", разказва Ушев.

Филмът е можел да бъде реализиран и в България, но процесът се е забавил твърде много и Ушев се е обърнал към Националния филмов борд на Канада.

Въпреки постигнатото, Ушев запазва реална самооценка, осъзнавайки тънката граница между грандиозния успех и гръмкия провал. Той съветва младите творци и режисьори да не се главозамайват, когато постигнат успех, тъй като е виждал много таланти да се провалят заради лична суета и нереално висока самооценка. "Приемете успеха като дар от съдбата, върху който трябва да продължавате да работите и надграждате", препоръча Ушев.

Режисьорът е запознат с превратностите на съдбата и обществените възприятия, които фаворизират или отхвърлят едни за сметка на други.

"Най-големите неуспехи често се оказват най-големите успехи. Понякога нещо, което не се е получило и не се харесва на никого, впоследствие се оказва творчески акт, който остава във времето и има влияние върху хората. След години този проект става много по-важен от някой, обрал всички награди по света. Това са превратностите на времето и на вкусовете, характерни за нашата работа", обясни Ушев.

Когато влезе в работен режим, той рисува по 18 часа на ден, като единствените му други занимания в тези периоди са 45-минутен сутрешен крос, ядене и сън.

Творецът, властта и свободата

Аниматорът и режисьор е известен противник на тоталитарния режим и порядки, характерни за миналото на България. Още като студент той се бори с ограниченията, които му налага системата, а успехите и признанията за таланта му по онова време му носят повече проблеми, отколкото похвали.

"Бях предложен за изключване от Художествената академия, защото спечелих конкурс за театрален плакат. Професорите ми много се разгневиха, когато научиха, че съм имал смелостта да участвам в подобен конкурс. Оказа, че студентите нямат право да участват в изложби по онова време", разказва Ушев.

"Бях единственият студент, който се дипломира с отпечатани плакати и реални проекти, както и с всички награди, които бях спечелил. Преподавателите ми не харесаха това и ме обявиха за комерсиален", спомня си той.

Въпреки преживените перипетии, Ушев не таи лоши чувства към миналото. Той показа скъп спомен - картичката, с която печели конкурс на радио "България" в края на 90-те и тя му отваря пътя към Канада.

Тоталитарното минало вдъхновява и една от бъдещите продукции на режисьора - "Пумпал" по романа на Владислав Тодоров. В лентата ще се видят множество социалистически паметници на Балканите, а Ушев отново обикаля тези места това лято.

"Гледам на тях като на художествени произведения, тотално изпразнени от съдържание. За щастие те вече не са тези църкви за потискане на свободомислието и на малкия човек. Тягостно чувство създава единствено фактът, че не са поддържани", отбелязва той.

"Бях много ядосан, когато разрушиха Мавзолея, но не поради идеологически съображения. Той трябваше да стои там, за да помнят хората какво е било. В него можеше да бъде създаден един от най-добрите музеи на социализма, каквито има по цял свят, за да знаят по-младите какво се е случвало. Разрушаването му е като изтриване на паметта", обясни Ушев.

Режисьорът обаче е категоричен противник на смесването на изкуство и власт.

"Един творец винаги и с всички свои действия трябва да се бори срещу политическата система. Ако един творец е на власт, той спира да бъде творец. Хората на изкуството не трябва да припарват до политически постове, депутатски места и др. Те не са добри политици и никога няма да бъдат. Напротив - те са най-опасните политици и за това има много примери в световната история", обясни Ушев.

"Творците трябва да имат гражданска и политическа позиция, но без да участват пряко в политиката. Щом веднъж преминат от другата страната на барикадата, те стават част от онези, срещу които се борят", добави той.

Бъдещи проекти

Заедно със своите колеги и приятели Владимир Люцканов и Георги Господинов, Ушев подготвя филм на историческа тематика, разказващ за Солунските атентати, с участието на много млади актьори. "Искаме да дадем възможност на младите хора да се занимават със стойностни неща", отбеляза Люцканов.

Въпреки разнообразните проекти и роли в тях, в сърцето си Ушев остава плакатист. "Правя филми, за да правя плакати за тях", шегува се той.

"Аполония" и духът на Созопол

Тазгодишният фестивал на изкуствата "Аполония" отново превърна Созопол в културна столица на България, събирайки емблематични български творци от различни сфери на изкуството.

Крайморският град с вековна история е все така цветен и симпатичен, изпълнен с живот заради фестивала и многобройните туристи от цял свят, дошли да се насладят на артистичната му атмосфера.

Наред с чужденците по малките улички се срещат популярни лица от българския медиен и шоу бизнес - музиканти, писатели, режисьори, художници, журналисти и други. "Созопол и фестивалът "Аполония" са хубаво място - благодарение на тях се срещат хора, които отдавна не са се срещали, но имат много спомени заедно", отбеляза Ушев.

На границата между ваканционния август и връщащия към работното ежедневие септември, фестивалът "Аполония" е и своеобразен артистичен завършек на туристическия сезон в града. След него голяма част от посетителите ще си тръгнат, а малкият град отново ще се завърне към тихото и спокойно ежедневие. До следващото лято.