След като премиерът последен осъзна, че придобиването на "ЧЕЗ - България" от Гинка Върбакова е голям скандал, правителството панически търси начини да предотврати сделката.

Същата сделка, за чиято подготовка немалко медии ровиха и писаха предварително, докато отговорните държавни институции са изчаквали мълчаливо – или поне сега така ни представят нещата, пише mediapool.bg.

Три дни след подписването на предварителния договор между ЧЕЗ и "Инерком", Бойко Борисов гневно обеща цялата държавна мощ за разследване на сделката и произхода на средствата по нея. В същото време призна, че продажбата не може да бъде спряна, макар че вицепремиерите Красимир Каракачанов и Валери Симеонов говорят обратното.

Във вторник, след като Борисов получи от чешкия премиер документи по сделката, които се оказаха таблица с банки и офшорки, основното му послание беше, че това било "ювелирна акция", "планирана операция срещу правителството", но този път оставка няма да има.

"Ювелирната акция" всъщност се подготвя повече от година, тъй като плановете на ЧЕЗ да напусне България бяха добре известни, както и основните играчи (явни и прикрити), заинтересовани да придобият стратегическите енергийни активи на чешката компания.

Гневните закани, отправяни от Борисов сега, са добър опит да се изкара жертва на ситуация, за която самият той носи отговорност като шеф на изпълнителната власт и лидер на първата политическа сила. Очевидно целта е да се провокира по-голям скандал, свързан с привиждания от Борисов заговор за сваляне на правителството, който да заглуши въпросите около сделката на Гинка Върбакова, чиито отговори дължи държавата.

Пожарно разпоредените проверки – първо към НАП, ДАНС, КЗК, КЕВР и КФН, а впоследствие и към БНБ, издават не просто паника, но и неадекватност, като се има предвид, че законите и процедурите не дават права на тези институции да спрат вече сключения договор, ако формално всичко е наред. А най-вероятно формално всичко е наред.

Така, както беше преди две години със сделката за Дипломатическия клуб в Бояна, предизвикала публичен скандал след съобщението, че е имотът е придобит за 8.5 млн. лева от трима младежи от Стара Загора, които не разполагат нито с бизнес опит, нито с въпросната сума. Докато из парламента се шушукаше, че това е новата придобивка на депутата Делян Пеевски, незабавно бе разпоредена проверка на НАП, която установи, че младежите са теглили кредит – и всичко е точно.

Скандали, свързани с придобиването на крупни активи от офшорки, имаше и с продажбата на "Виваком" през 2004 г., както и около известно-неизвестния реален собственик на "Юлен", скрит зад социално слабия кипърски гражданин Георгиус Георгиу.

Ето защо съвсем закономерно стигнахме до казуса с малката пазарджишка фирма, избрана да купи очевадно несъразмерния за мащабите й бизнес на ЧЕЗ в България. Който и да стои зад Гинка Върбакова (тя се кълне, че е реалният собственик и претендент, както и Борисов се кълне, че не стои зад Гинка), обаче е пропуснал да калкулира какъв ще е общественият ефект от сделката. Управляващите изведнъж осъзнаха, че всяко домакинство е "закачено" за някое ЕРП и плащайки всеки месец за тока си, хората се чувстват съпричастни към продажбата на ЧЕЗ и "компетентни" да преценят, че тя не е по мярката на Върбакова.

В България има още доста предприемачи от нейния калибър, които дори не могат да си помислят, че могат да получат такова финансиране от три български банки, каквото си е уредила Върбакова.

Как така две от банките – проблемната в миналото Първа инвестиционна банка и държавната Българска банка за развитие, фигуриращи в официалните документи на ЧЕЗ като финансиращи институции, отричат това? Да не би Върбакова да е фалшифицирала "писмата за комфорт", както ги нарече Борисов, а чешката ЧЕЗ и нейните одитори и консултанти да не са проверили дали наистина финансовите институции са издали документи за подкрепа, дори и тя да е под условие?

Кой кого лъже и как двете банки ще излязат от тази ситуация, е другият прелюбопитен въпрос.

С особена острота стои въпросът за държавата банка, която още в средата на февруари официално опроверга информацията на Mediapool, че е поела ангажимент по сделката, а в последните дни потвърди това в две официални позиции.

"Говорих оня ден със Стоян Мавродиев (шефът на ББР), той отрича", възмути се Бойко Борисов, докато обясняваше как сделката за ЧЕЗ, подкрепена от ББР, била "планирана операция срещу правителството". Участва ли държавната банка в тази операция? Какво следва оттук нататък за нейния шеф и за нейния принципал – министърът на икономиката Емил Караниколов (от квотата на "Атака")?

За по-голяма убедителност премиерът поиска БНБ и "Банков надзор" да проверят "какви са тези работи" (с банковите гаранции).

БНБ, дори и да провери за гаранциите, писмата за подкрепа, обещанията за заеми или каквото и да е по сделката, реално няма механизми за намеса. Подобно на други два регулатора – енергийния и финансовия, БНБ не може да държи сметка на една банка кого финансира, ако тя спазва законовите си задължения и не застрашава вложителите в нея.

Така единственият очертаващ се вариант за спиране на сделката е някоя от банките, уверили ЧЕЗ, че ще отпуснат заем на Върбакова, да се откаже от това декларирано намерение. Писмата за намерения за финансиране се формулират по обтекаем начин, с условия за кредитирането и има вратички за отказ от кредитиране.

Предвид разразилия се скандал, намесването на "Уникредит Булбанк" носи голям репутационен риск пред италианската банка. Същото е положението и с ББР, чиято подкрепа за Върбакова под каквато и да било форма означава, че държавата застава зад нея, а Борисов неколкократно отрече това.

Предстои да се види дали ще има отказ от финансиране, но дотогава "полезните ходове" на правителството за разсейване на вниманието от сделката е тя да бъде блокирана за известно време в антимонополната комисия, както и от евентуално разследване на ДАНС на намесените във финансирането офшорки на руско-грузинския бизнесмен Пато Гамгонешвили. Той впрочем не е неизвестна за българския бизнес фигура. Негови фирми стоят зад дружеството "Булфелд", което през септември 2017 г. продаде столичния мол "Парадайз център". Фирмата имаше планове да строи небостъргач на съседен терен – "Парадайз Тауър" на 55 етажа и височина 215 м. "Булфелд" притежава базара "Илиянци", офис сградата "Антим тауър" и няколко бивши кина в центъра на София. Досега правителството не е виждало проблем в присъствието на Гамгонешвили на имотния пазар, както и въобще с участието на офшорки с неясни български, руски и какви ли не капитали в българската икономика. Интересно би било тепърва да открие такъв за непрякото участие в енергетиката.

Така с днешната дата вероятността Гинка Върбакова, или който и да стои зад нея, да получи енергото е на кантар.

Борисов и правителството вероятно си дават сметка, че политическият риск за тях от сделката ще е по-голям, отколкото всички евентуални дела и щети за държавата, ако продажбата бъде осуетена дори и с недотам законни механизми.

На този фон поисканото от ЧЕЗ поскъпване на тока от 1 юли изглежда като още един неспасяем камък в градината на правителството, независимо, че това предлагат и останалите доставчици на ток.