Звездите "слизат на земята", омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила

Празникът Еньовден се отбелязва винаги на 24 юни, когато църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител. Фолклорната традиция е свързана с деня на лятното слънцестоене, когато слънцето "трепти" и "играе" на изгрев и се отправя към зимата. Християнизираната народна представа е за Свети Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата, кърпи си кожуха или отива за сняг, споделя БНР.

Според вярванията, в полунощ срещу Еньовден "небето се отваря"; звездите "слизат на земята", омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. Явяват се свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. Момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината, нестинарите в Странджа играят върху огън, на други места се палят обредни огньове – проекция на небесния огън – Слънцето.