Проекто-доклад на Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент връща борбата с бедността като основен приоритет на Европа*. Той представя мрачна статистика на детската бедност на Стария континент, абсолютно несъвместима с претенциите ни за развитие и цивилизованост. Икономическата криза от 2008 доведе до увеличаване на относителната и абсолютната детската бедност.

Между 2008 г. и 2012 г., броят на децата в риск от бедност или социално изключване в Европа се е увеличил с почти 1 милион, като само за една година (между 2011 и 2012) увеличението е приблизително половин милион. По данни на Евростат, през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били в риск от бедност или социално изключване. В цяла Европа бедността лишава децата от възможности за образование, достъп до здравеопазване и здравословно хранене, подходящи жилища, както и защита от насилие. Бедните деца са изключени от обществото, загубили са приятелите си, защото не могат да си позволят същите неща като връстниците си - да отидат на екскурзия, да се запишат на уроци по чужд език, или да се занимават със спорт. Тези деца са лишени не само от основни човешки права, но и от мечти и надежда за по-добро бъдеще.

Последният доклад на УНИЦЕФ показва, че въпреки икономическия напредък, милиони деца по света продължават да живеят в крайна бедност. Около 6 милиона деца умират всяка година преди петия си рожден ден. Заради неравенствата в отделните държави е два пъти по-вероятно дете, родено в бедно семейство, да почине преди да навърши 5 години или да не получи същото ниво на образование, както дете от по-богато семейство. Ако не се предприемат по-ефективни мерки, ще има драматични последствия. При сегашните равнища на икономически напредък и нарастване на населението, УНИЦЕФ изчислява, че: До 2030 г. 68 милиона деца под 5-годишна възраст ще починат от напълно предотвратими причини. През 2030 г. около 119 милиона деца все още ще бъдат хронично недохранени.

Ако се съди по документите, в последното десетилетие Европа е обявила война на бедността. Но бедността за сега побеждава. Повечето европейски държави, включително България, са изработили стратегии за справяне с бедността. Стратегията „Европа 2020“ определи целта на ЕС - до 2020 г. да намали с поне 20 милиона броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване. В рамките на тази стратегия, националната цел на България е намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хиляди души до 2020г. Крайно време е, обаче, мерките, заложени в тези документи, да започнат да се изпълняват по-енергично и цялостно, категоричен е проекто-докладът на ЕП. За това в него се настоява политиките за борба с детската бедност да станат приоритетни, а нe както до сега - жертва на остеритета.

Защо ни е поредния брюкселски документ по тема, по която много повече се говори, отколкото се върши? И без друго в ЕС националните правителства носят основната отговорност за борбата с бедността, а не Брюксел. Ако този доклад бъде приет, обаче, това ще е сигнал че европейските политици осъзнават отговорността си, а не се сещат за мизерстващите само предизборно. Въпреки че ролята на Европейските институции е ограничена до координиране на националните политики чрез Отворения метод на координация за социална защита , тя е важна за катализиране активността на национално ниво и осигуряване на финансиране. Политическите ангажименти към децата трябва да се подплатят с достатъчно финансови ресурси, иначе остават само на хартия. Този доклад ще насърчи и необходимото дългосрочно планиране на тези политики и взаимодействието между различни министерства и усилията на НПОта и активната роля на гражданското общество.

Проекто-докладът на ЕП документира различните проявления на детската бедност. Например, деца са били изгонвани от домовете им по няколко пъти, защото родителите им не могли да си платят наема; някои са живели в палатки без електричество и питейна вода. Експерти изчислиха, че Гърция в момента е падналa до нивото на някои африкански страни. Доклади от там цитират училищни директори, които са виждали "деца да ровят за храна в кофите за боклук, или да искат остатъци от храната на другарчета си..." В Испания, регионалното правителство на Андалусия е отворило училища през лятото на 2013 г., за да предложи подкрепа на деца, които живеят в лишения.

Там учители забелязали, че децата заспивали от умора и липса на пълноценно хранене. В лятното училище, децата са осигурени със закуска, обяд и следобедна закуска, които включват риба, месо, плодове и зеленчуци. Ситуацията е драматична и в Румъния. Има много деца, които живеят без родителска грижа. Родителите им са били принудени да ги напуснат, за да работят в чужбина и да издържат семейството. Много от тези деца нямат никакви роднини, които да се грижат за тях, и често са оставяни на невръстни братчета и сестричета, които не могат да им осигурят дори и прехрана.

За съжаление, гореописаните проблеми са характерни и за нашата страна, въпреки че проекто-докладът не я посочва конкретно в този контекст. Спомнете си трагедията на 3 годишния Христо, който беше държан в шкаф и жестоко пребиван от "детегледачите" си, при които попадна, след като майка му бе принудена да го остави, докато работи в чужбина, за да изкара прехрана за него. В доклада България се споменава като една от 11те страни, в които има ограничен достъп до обучение и грижи за деца на възраст от 0 до 3 години, като децата от най-бедните семейства получават най-малко грижи.

България продължава да има най-високата детската бедност в Европейския съюз. Данни на Националната мрежа за децата показват, че около 637 хиляди деца у нас (или повече от половината) живеят в риск от бедност и социално изключване. Това е почти два пъти повече от средната стойност за ЕС. 49% от българските деца под шест години са в риск от бедност или социално излключване, по данни на представителя на Световнава банка за България Маркус Репник. През 2011 делът на децата под 6 г., коитo живеят в риск от бедност, е почти 2 пъти по-малък от настоящия - 27,9 %, като още тогава е надхвърлил с много средното за Европа ниво. През същата година 64% от българчетата са живеели в материални лишения, като този дял е три пъти по-висок от средния за ЕС и най-висок сред всички 28 членки.

Но детската бедност не е проблем само за държавите, силно засегнати от икономическата криза или за по-бедните страни. Статистиката сочи случаи на крайна бедност и в някои от най-богатите западноевропейски страни. Последните доклади от Обединеното кралство, например, показват, че детската бедност в страната се очаква да расте от 2,4 милиона до прогнозираните 3,4 милиона до 2020 г. Това е въпреки приетия през 2010 г. Закон за детската бедност, който вменява на правителството отговорност да я намалява.

Докато детската бедност има различни лица, последиците винаги са еднакви. Те засягат не само децата, но цялото общество. Изследванията показват, че детската бедност засяга увереността, самочувствието и себеоценката на децата, както и отношенията им с другите. Детската бедност има негативен ефект върху живота на тези хора и като възрастни - тя влияе отрицателно върху тяхното когнитивно и поведенческо развитие, здравето, образованието и пригодността им за пазара на труда. Всичко това повишава социалните разходи на цялото общество. Тъй като преодоляването на детската бедност и социалното изключване може да доведе до съществени ползи и да намали социалните разходи в бъдеще, тази задача съставлява част от Социално-инвестиционния пакет на Европейската комисия.

През последното десетилетие, с помощта на диалог между Европейските институции, страните-членки и гражданското общество се стигна до консенсус по важни аспекти на борбата срещу детската бедност. Проекто-докладът на ЕП потвърждава следните тези от Европейския консенсус:

1) Бедността има множество измерения, не само монетарни, и трябва да се третира като комплексен феномен. Борбата с бедността се води най-ефективно чрез интегрирани стратегии. Тези подходи отчитат различни аспекти от живота на децата в неравностойно положение: живеещи в претъпкани или лошо-отопляеми жилища в опасен квартал; липса на достъп до адекватни здравни услуги; посещаване на некачествени училища; или липса на възможности за участие в спортни или развлекателни дейности. За това съществува широка подкрепа за план за борба с детската бедност, базиран на три основни стълба, а именно: осигуряването на достъп на децата до ресурси; достъп до услуги от важно значение; и участието на децата в дейности, и вземане на решения, които ги засягат.

Справянето с детската бедност изисква координирани усилия за осигуряване на жилищни услуги, училища, здравни клиники и социалнa закрила. Подкрепата за осигуряване на достъп до пазара на труда на родителите трябва да се комбинира с адекватно подпомагане на доходите и достъп до услуги, които са от основно значение за развитието на децата, например качествено (предучилищно) образование, здравеопазване, качествено жилищно настаняване и социални услуги, както и възможности за участие и упражняване на правата, които спомагат децата да реализират пълния си потенциал.

2) Стратегиите за борба с детската бедност трябва да се основават на правата на децата. Конвенцията на ООН за правата на детето признава в международен договор, че децата имат присъщи и неотменими права като възрастните. Тези права включват правото на адекватен стандарт на живот, на услуги като здравеопазване и образование, на участие в игри и културни занимания, право на закрила и на равни възможности. Според Конвенцията, всяко дете има право да развива пълноценно своите социални, емоционални, когнитивни и физически възможности, без значение в какво семейство расте. 194 държави, между които и България, са ратифицирали Конвенцията и по този начин са приели категоричен ангажимент не само да зачитат правата на децата, но и да осигурят условия те реално да се упражняват.

В допълнение, член 24 от Хартата на ЕС за основните права признава, че децата имат право на закрила и на грижи, необходими за тяхното благоденствие. Те също имат право мнението им да се отчита, когато се обсъждат въпроси, които ги засягат. Член 34 от Хартата изрично споменава социално и жилищно подпомагане. Такъв подход, базиран на изконните права на детето, е важен, защото той налага правни задължения на държавите, а не само морални. Правителствата трябва да помагат на деца в бедност и трябва да включват децата в процеса на взимане на решения.

Експерти настояват, че бедността и крайната бедност, в която се намират много деца в цяла Европа, трябва да бъде призната за една от основните причини за различни нарушения на човешките им права.

Много от децата не просто страдат от сурови лишения, включително липса на достъп до подходяща храна, чиста питейна вода, прилични санитарни съоръжения, здравни грижи, подслон и образование. Освен това, несигурното положение на семействата им създава условия за сексуална експлоатация на тези деца или за въвличането им в търговията с хора. Децата в неравностойно положение са сред най-честите жертви на трафика на хора. Те са принуждавани да проституират, да работят, да просят. Сексуалната експлоатация е водеща при трафика на деца, но също така те са подлагани на трудова експлоатация и са използвани за донори на органи. България е на трето място в ЕС по трафик на хора, както и за продажба на органи и бебета.

3) Tрябва да има баланс между универсалните политики и тези, които са насочени към конкретни групи хора, най-застрашени от бедност и най-нуждаещи се от помощ.

Като най-успешни в борбата с детската бедност се доказаха стратегиите, които почиват на политики за повишаване на благосъстоянието на всички деца, но същевременно отделят задълбочено внимание на децата, които са в особено уязвимо положение. Повечето експерти смятат, че баланс между универсални и целеви мерки ще осигури най-добри резултати по отношение на намаляването на бедността и социалното изключване. Универсалните мерки, насочени към всички деца, могат да бъдат ефикасни за администриране и могат да стигнат до семействата, които ще имат трудности с част от условията за дадени помощи, или се чувстват стигматизирани. От друга страна, целенасочените мерки са предназначени за тези, които са в най-голям риск от бедност и социално изключване. Такива са децата на самотни родители или на многодетни семейства, деца с увреждания или с мигрантски произход.

Другият важен въпрос, който проекто-докладът на ЕП поставя, е за връзката между бедността и неравенството и как политиките на строги икономии от последните няколко години се отразяват върху разпределението на доходите на европейците. Изследванията показват, че европейските страни с високо неравенство в доходите и със социални системи, които не могат да преразпределят богатството в полза на децата в най-неравностойно положение, имат най-висок процент на детска бедност и социално изключване.

Пропастта между бедни и богати се увеличава, включително в традиционно егалитарни държави. А увеличено социално неравенство води до увеличение на детската бедност. По данни на УНИЦЕФ, орязването на бюджетните разходи, особено в държавите от Средиземноморието, е увеличило неравенството и е допринесло за влошаване условията на живот на децата.

Според доклад на Eurochild (2011) финансовата криза е имала тежки последици за много деца и младежи в Европа. Равнищата на абсолютна бедност са се повишили, нараснала е безработицата. Маргинализираните групи, като например мигранти, са били поставени в още по-трудно положение заради намаляванетo на заплатите.

Увеличил се e броят и на работещите бедни, намаляли са възможностите младите хора да си намерят работа. Бившият комисар по човешките права, Nils Muižnieks, коментира ефекта на политиките на остеритет върху правата на човека така: "Мерките за строги икономии основно са засегнали публичните социални разходи в много държави-членки". Това включва "по-строги условия за достъп до редица социални помощи, както и други съкращения в образованието и здравеопазването." Освен това той посочва, че "мерките за строги икономии, свързани с детските и семейни помощи, нивото нa безработицата и нарастващите цени на храните са централните въпроси, засягащи благосъстоянието на децата".

Проекто-докладът на ЕП посочва, че някои правителства, следвайки препоръки от Европейски институции, са намалили размерите на социалното подпомагане на деца и семейства. Например в Португалия между 2010 и 2013 г, по време на програмата на Тройката, около 1 милион деца са спрели да получават детски добавки, а в периода от 2010 до 2012 г., 46, 342 семейства загубили правото да получават добавки към дохода си, каквитo имали преди. Именно държави като Гърция, Италия и Португалия, които инвестират по-малко в политики за улесняване на достъпа до жилищни услуги, образование, здравеопазване, социални помощи за безработни и др., имат по-високи нива на детска бедност в сравнение с някои Северно-европейски страни.

За това една от препоръките на проекто-доклада за Европейската Комисия е тя да се въздържа от препоръчването на рязане на разходи в областта на публичните услуги на страните-членки, като приватизация на обществените услуги, които са довели до отслабване на социалните права на децата.

Проекто-докладът препоръчва държавите-членки да гарантират, че справянето с детската бедност ще стане тяхна приоритетна цел и това да се отрази в политически и бюджетни решения. Инвестирането в децата трябва да бъде фискален принцип на европейско, национално, регионално и местно равнище. Европейската комисия трябва да разработи показатели за измерване на детската бедност и неравенство и, заедно с държавите-членки, да се ангажират с конкретни цели за намаляване на детската бедност и да ги направи част от политическите си приоритети.

Освен повишаване на универсалните социални помощи към децата като тяхно присъщо право, проекто-докладът препоръчва и следното: държавите-членки да прилагат и отчитат резултатите от плановете за намаляване на бедността и социалното изключване сред децата; Европейската комисия и Европейския парламент да се възползват от възможността предоставена от предстоящия преглед на многогодишната финансова рамка за насочване на бюджетните средства от Европейския социален фонд и програмата за хранителни помощи към най-нуждаещите се групи и да проверят дали децата са приоритет в изготвянето и изпълнение на регионалните и кохезионните политики; националните бюджети на държавите членки да съдържат видими и прозрачни разпоредби за разходи за борба с детската бедност и за изпълнение на задълженията за защита на децата; държавите-членки да гарантират на всички деца достъпът до безплатно, качествено публично образование във всички възрасти и да предоставят безплатно учебни материали и училищен транспорт по време на учебните занятия; държавите-членки да гарантират универсални, публични, безплатни и качествени здравни услуги, като се гарантира здравеопазването за бебета, грижи за майките в пред- и следродилния период, достъпа до семейни лекари и други.

Ранната интервенция и превенцията са ключови за разработването на по-ефективни и ефикасни политики. Това е така, защото разходите за преодоляване на тежките последици от детската бедност и социално изключване са по-големи от необходимите средства за обезпечаване на интервенция в ранна възраст. Някои от основните причини за бедността сред децата не могат да се преодолеят само чрез социално подпомагане. За това са необходими икономически и социални политики, които да водят до ръст в икономиката.