Лекарите в една от най-големите държавни болници са разделени в конфликт, от който се разбират неприятни подробности за управлението ѝ

Разследване на Десислава Николова за Капитал

През пролетта на миналата година, когато Александровска болница, както и всички ковид-болници, събираше дарения за респиратори и защитни облекла, работещите на първа линия медици са били изхранвани от фирмата на тъщата на тогавашния директор на болницата проф. д-р Костадин Ангелов (след това здравен министър и депутат от ГЕРБ). Плащани са по 8000 - 8500 лв. на седмица за кетъринг два пъти дневно. Това се е случило по договор с едноличния търговец, регистриран на името на майката на съпругата на Ангелов - "Левски Спринт - Мариана Динекова". Фирмата притежава ресторант до столичния стадион "Герена", показват документи, изпратени до "Капитал" от болницата. Едноличният търговец не е подавал документи в Търговския регистър от 2009 г., за да се знае актуалното му състояние.

Изборът на "Левски Спринт - Мариана Динекова" за доставчик не е станало с конкурс или търг, тъй като договорът е сключен не директно с болницата, а с фондацията в обществена полза "Направи добро - Александровска", учредена от болницата и поликлиниката на Александровска и представлявана от проф. Ангелов и заместник-директора на болницата Мария Куманова. Самият договор е подписан от заместник-директора на болницата. Копието от него, с което "Капитал" разполага, е на обща стойност 25 хил. лв., като става дума за изхранване на 50 медици.

Допълнителна подробност е, че проф. Ангелов не е изпълнил и законовото задължение да излезе от управата на фондацията на болницата, след като е станал министър, а след това и депутат.

Според годишния отчет за 2019 г. фондация "Направи добро - Александровска" е събрала 63 хил. лв. от дарения, при 80 хил. лв. предишната година.

Договорът за доставка на кетъринг с частната фирма е подписан с фондацията, която е юридическо лице с нестопанска цел, не разходва публични средства и по тази причина в случая не може да става въпрос за конфликт на интереси, казват специалисти в материята. Директорът на болницата безспорно е лице, което попада в кръга на лицата, които следва да спазват ограниченията, свързани с конфликта на интереси, но Ангелов не е предприемал никакви действия по този договор в качеството си на директор на болницата. Така се оказва, че на практика има напълно законен механизъм, по който един директор на държавна болница може да сключи договор с тъща си, макар и опосредствано, като просто съвместява различни длъжности.

Проф. Ангелов обяснява ситуацията така: "В началото на възникването на ковид епидемията през пролетта на 2020 Александровска трябваше за 24 часа да направи инфекциозна структура, въпреки че за болницата такава дейност е неприсъща, съгласно разрешението за дейност. Трябваше бързо да се изгради, оборудва и обезпечи структурата по отношение на медикаменти, консумативи и хора. Всичко това се случваше при почти затворена държава и много неизвестности. Бързо и спешно трябваше да бъдат осигурени неприсъщи за болницата медицински консумативи, лични предпазни средства и медикаменти. Заради това мобилизирах всичките си контакти - лични и професионални, които да помогнат на болницата кой с каквото може."

Той допълва, че някои от хората са помагали с труд, други със средства под формата на дарения, трети с материални дарения.

"Когато инфекциозната клиника се сформира, медиците в нея трябваше да бъдат хранени, тъй като и те, като пациентите, трябваше да остават в изолация в клиниката. Те трябваше да получават болнична храна, която е предназначена за пациентите и менюто е изготвено по специфична диета. За здрав човек тази храна е безвкусна и непитателна. Първите дарения на храна за медиците в инфекциозната структура на болницата дойдоха от няколко пицарии. В това число и такива, чиято собственост е на мои приятели. След това чрез личните ми контакти успяхме да осигурим дарение на топла храна от ресторанта на голям столичен хотел. Тяхното дарение продължи от средата на март до края на април", разказва професорът.

Тъй като трябвало да изхранят персонала и през май, а ресторантите вече не работели заради ограничителните мерки, единствената възможност била да осигурят топла храна на ниски цени от работеща кухня.

"Лично аз съдействах да намеря бързо такoва заведение с работеща кухня. Обърнах се за помощ към родителите на жената, с която живея на семейни начала. Те имат ресторант. Съгласиха се да изготвят меню за един ден, което да бъде предоставено на медиците в инфекциозната клиника. За проба. Персоналът остана удовлетворен от качеството на храната. Затова и фондацията реши да работи с този ресторант. Офертата, която беше предложена, е за 8 лв. на хранене (1-во, 2-ро и 3-то), като общият грамаж на храната да надвишава 1 килограм. Това прави 16 лева на ден на човек. Заведението пое ангажимент да дари по-голямата част от храната за медиците", казва професорът.

Той допълва, че доколкото си спомня, доставките на храна от въпросното заведение са продължили пет месеца (до септември 2020 г.), като дарената храна е за период от 3 месеца, а фондацията е платила доставките само за 2 месеца.

"Искам да отбележа, че средствата от фондацията не са публични средства от болницата, а средства, постъпили от дарения", заключава по казуса проф. Ангелов.

Сумата на тази поръчка не е никак голяма, сравнена с оборота на болницата. Това обаче не е всичко.

Отново по информация от "Александровска", предишният й директор проф. Димитър Буланов, който в момента е декан на Медицинския факултет на Медицинския университет и председател на борда на "Александровска", след като е станал декан, е сключил и граждански договор с клиниката по обща хирургия, което може да се тълкува като конфликт на интереси, ако го е подписал сам като възложител или не го е подал като част от декларацията си.

Това са само два епизода, само върхът на айсберга за начина, по който се управляват държавните болници, и изборите, които правят, и основата на скандалите, които от известно време насам раздират една от най-големите държавни болници.

Конфликтът стана публичен

От няколко седмици конфликтът в ръководството и между медиците в Александровска болница стана публичен и силно ескалира. Лекарите се разделиха на две - за и против ръководството, на доволни и недоволни от начина, по който се развива болницата. Сегашният директор на болницата проф. Борис Богов и лицето на опозицията доц. Александър Оскар, който завежда очната клиника, бяха чести гости в студиата на медиите.

Доц. д-р Оскар, който все още е представител на държавата в съвета на директорите, но в понеделник подаде оставка в знак на несъгласие със сегашния начин на управление на болницата (все още неприета от служебния здравен министър Стойчо Кацаров), в продължение на месец последователно връчи два сигнала на предишния здравен министър и бивш директор на "Александровска" проф. Ангелов, а след това - и на служебния министър д-р Кацаров,за, според него, незаконното управление на болницата.

Тъй като проверката, назначена от проф. Ангелов, не показа никакви нарушения, Оскар подаде втория сигнал. В момента по него тече проверка, назначена от Стойчо Кацаров, която трябва да излезе със заключение през следващите дни. Пред БНР здравният министър изрази притеснение от задлъжнялостта на болницата, чиято обща финансова загуба достигнала 68 млн. лв.

За какво е сблъсъкът

Конфликтът, най-общо казано, е за начина на управление на болницата, а след това прерасна и в сблъсък за финансовото ѝ състояние.

Доц. Оскар, който е член на съвета на директорите от четири години, твърди, че при управлението на проф. Ангелов не е имало пропуски при уведомяването на борда за дневния ред, предстоящите точки за разглеждане са били изпращани седмица по-рано от заседанието и ситуацията в болницата е била представяна по възможно най-добрия начин от проф. Ангелов. Затова той не е имал проблем с начина на управление на болницата и финансовите ѝ резултати. Оскар обаче има силни възражения срещу начина, по който са се развили нещата, след като проф. Ангелов е станал министър и оперативното управление на болницата е минало в други ръце.

"С проф. Иван Митов, тогавашния председател на борда, и проф. Ангелов се събирахме веднъж на три месеца, одобрявахме бюджетната рамка на болницата, но как са се управлявали средствата оперативно ние не знаехме. От октомври 2020 г. до април т.г. имахме едно заседание на съвета на 7 януари. На 27 април бях повикан да подпиша 14 протокола за участие в съвета на директорите през 2020 г., с които се разпределят 30-40 млн. лв. Аз не съм участвал в тези съвети и отказах да подпиша протоколите, дори в част от случаите съм бил извън София. Затова подадох сигнали до проф. Ангелов в качеството му на министър, а след това и до д-р Кацаров", казва доц. Оскар. Той допълва, че неговите сигнали не касаят финансови злоупотреби, а това, че болницата не се управлява законосъобразно, а в противоречие с Търговския закон, устава и правилата на работа на болницата.

След случая с 14-те протокола Оскар изискал и се запознал и с годишния финансов отчет за 2020 г., който трябвало да разпише. От него му станало ясно, че болницата е увеличила натрупаната си загуба от 59.2 на 65.3 млн. лв., за една година, а общите й задължения са 53.2 млн. лв., като 41.6 от тях са към доставчици (виж таблицата). Всичко това я нарежда на първо място по задлъжнялост сред 65-те държавни болници.

Междувременно за състоянието на болницата започнаха да говорят и политици - Мая Манолова и Атанас Атанасов. Това е нормално, тъй като става въпрос за една от най-големите столични болници, основна база на Медицинския университет, в същото време най-многобройна като персонал и най-стара като постройки, някои от които са на повече от един век и в трагично състояние. А от друга страна - тя е управлявана седем поредни години от проф. Костадин Ангелов, който е в изпълнителната комисия на ГЕРБ.

Болницата се раздели на две, като привържениците на ръководството ѝ са убедени, че доц. Оскар атакува сегашния директор проф. Борис Богов с цел да бъде върнат на поста проф. Костадин Ангелов или пък самият доц. Оскар да бъде назначен за директор.

Други пък намират в сигналите, подадени от доц. Оскар, пряк конфликт с проф. Ангелов, тъй като именно управлението на Ангелов е довело до тежкото финансово състояние на болницата.

Пред "Капитал" доц. Оскар коментира защо подава сигнали така: "Нито искам политическа кариера, нито искам да ставам депутат или директор на болницата. Никога не съм искал да бъде директор, не съм кандидатствал да бъде такъв и нямам намерение да кандидатствам, но искам болницата да се развива добре, а не това да се случва само на другите държавни болници. Правя го сега, защото сега за първи път ме накараха да се подпиша под документи за заседания, на които не съм присъствал." Оскар допълва още, че проф. Богов не е виновен за сегашното състояние на болницата, но не е съгласен с начина му на управление и публично заявеното му разбиране, че заседанията на съвета на директорите са формалност, свързана с подписване на протоколи без реално обсъждане и приемане на решения.

И повдига допълнително завесата около управлението на болницата.

"Имам предвид, че и в момента болницата се управлява от кабинета на заместник-директора на болницата Мария Куманова - тя уволнява и назначава, тя подписва договори и поръчки, а директорът и председателят на борда просто стоят в кабинета ѝ", казва доц. Оскар.

Мария Куманова е била дългогодишен ръководител на връзките с обществеността на Националното сдружение на общините в България (от 2001 до 2014 г.), след това е началник на кабинета на здравния министър от БСП Таня Андреева и една от кръстниците на децата на Моника Станишева. Тя е с хуманитарно образование, а по-късно завършва здравен мениджмънт. Куманова е назначена в болницата през 2014 г., година след като Костадин Ангелов я оглавява и бързо се превръща в сивия кардинал на "Александровска", като дори срещите с него, а в момента и с проф. Богов, трябва да бъдат одобрявани от нея, разказват служители.

По време на ковид кризата Куманова стана известна с това, че съхраняваше лично резултатите от ковид тестовете на служителите и не им ги даваше.

"Резултатите от управлението ги виждаме в двора, във финансовите данни, в осигуреността на персонала със средства за работа, затова протестираме. И наистина мога да потвърдя, че болницата се управлява от кабинета на заместник-директора, видно е по човекопотока кой упражнява цялата оперативна и стратегическа власт, което ние намираме за меко казано неправилно", коментира един от лекарите, които протестираха с искане за по-добро бъдеще за болницата.

Проф. Богов коментира пред "Капитал", че предвид ковид обстановката решенията на съвета на директорите са взимани оперативно, по телефона и невинаги са се събирали в кабинета му физически. Той допълва, че протоколите са валидни, дори и доц. Оскар да откаже да ги подпише, и допълва, че това, че не е съгласен с документите, не е попречило на доц. Оскар да получава възнаграждение за участие в съвета на директорите над 3000 лв. месечно.

Според проф. Богов конфликтът му с доц. Оскар възникнал през февруари и март около ваксинацията срещу ковид на организацията на евреите "Шалом", чийто председател е доц. Оскар. Доц. Оскар казва, че организацията е била готова да заплати по 20 лв. на човек допълнително над парите, които плаща държавата, за да може еврейската общност да бъде имунизирана.

"Заведох директорката на организацията при Мария Куманова, уж се разбраха, чуваха се всяка седмица по телефона, но от това нищо не последва. В крайна сметка РЗИ определи да бъдем ваксинирани в "Пирогов" през март, където организацията беше толкова добра, че в знак на благодарност връчих плакет на директора на "Пирогов" проф. Асен Балтов и постнах снимката във фейсбук", казва Оскар.

Проф. Богов обаче казва, че доц. Оскар е искал информацията за наградата на "Пирогов" да бъде качена на интернет страницата на "Александровска", което той намирал за некоректно, защото няма общо с лечебното заведение и не е разрешил. Освен това Богов твърди, че "Шалом" не са пожелали да се имунизират в "Александровска" и че няма нито едно писмено искане за това.

Според проф. Богов е крайно некоректно да се изнасят все още непубличните данни от годишния отчет на болницата за 2020 г. Проф. Богов управлява болницата от октомври, когато сегашният председател на борда проф. Буланов, дотогава директор на болницата, беше избран за декан на Медицинския факултет на Медицинския университет - София. Богов предостави актуални данни, според които през първото тримесечие на годината е стопил задълженията на "Александровска" от 41.6 на 40 млн. лв., а приходите на болницата са се увеличи от 15 на 18.3 млн. лв. спрямо първото тримесечие на 2020 г.

Самият проф. Костадин Ангелов, чието име най-често се споменава заради управлението му от 2013 до 2020 г., каза пред "Капитал", че в края на 2012 г. финансовата загуба на болницата е близо 30 млн., а задълженията са близо 3 млн. лв. Приходите на болницата към онзи момент са 33 млн. лв.

"В края на 2013 г. болницата беше декапитализирана, нашият екип успя да капитализира болницата, като увечили капитала до 70 млн. лв. Болницата беше в изключително лошо инфраструктурно състояние, падаха покриви, гърмяха тръби, имаше ВиК аварии, сграда на 140 години. Ако болницата продължаваше в този си вид, щеше да е загинала. Тя трябваше да бъде ремонтирана, да се вкара нова апаратура, която да допринесе със себе дейност, така че болницата да бъде спасена. Като направихме това, приходите на болницата стигнаха 78 млн. лв. годишно, повече от 2.2 пъти се увеличиха. Финансовата загуба, натрупана в годините, се дължи на големите амортизации заради апаратурата, която беше купена. Заради това изглежда, че болницата работи на загуба, но това е счетоводна загуба, това не са задължения към доставчици. Задълженията към тях са 40 млн., като те се обслужват регулярно, просрочените задължения са намаляли с 3 млн. лв., а финансовата загуба за последните три години има трайна тенденция за намаляване", коментира Ангелов. Той допълва, че болницата нито е декапитализирана, нито има опасност от декапитализация, стабилна е, няма незаконно взети решения и незаконно харчени пари.

Разделението в клиниките

След назначените проверки социалният и медицинският живот в "Александровска" станаха все по-активни и публични.

След сигнала на доц. Оскар до д-р Кацаров, се е състоял медицински съвет, на който колегите му от останалите клиники и директорът проф. Богов го питат защо злепоставя публично болницата. "Беше нещо като другарски съд от времена, които сме забравили", казва доц. Оскар.

Професор Богов пък казва, че не намира медицинските съвети и разговорите между колеги за "другарски съд", а междувременно в подкрепа на ръководството са се подписали 600 служители на болницата.

На страницата си във фейсбук обаче доц. Оскар публикува съобщение от негов колега от друга клиника, който твърди, че повечето подписи са били поставени след заплахи от уволнения от някои от началниците на клиники и защото хората ги е страх за работните им места.

В същото време доц. Оскар и трийсетина негови колеги излязоха пред болницата на мълчалив протест "Заедно за Александровска" и обявиха, че желанието им е да спасят болницата, в която са лекувани милиони пациенти и обучени десетки специалисти.

След протеста се оказва, че трима от участвалите хирурзи са обвинени в непристойно поведение спрямо колеги и срещу тях започва процедура за дисциплинарно наказание.

В подкрепа на сегашното ръководство дадоха изявления по медиите повечето началници на клиники, а синдикатите и съсловната организация на лекарите изразиха тревога от случващото се и призоваха да се спрат медийните изяви и внушения, докато приключи проверката.

Професор Богов е смятан за близък до предишния директор на болницата и доскорошен здравен министър проф. Ангелов.

Опитът да се спрат публикациите, обаче говори, че някой се притеснява от скелетите в гардероба на "Александровска" и подробностите как тя е стигнала до това трагично финансово състояние.

"Аз никога не съм се притеснявал от проверките, защото така се установява истината, от която аз не бягам и считам, че по времето, в което управлявам не съм допуснал никакви незаконни действия или грешки", казва проф. Богов.

На какво е символ "Александровска"

"Александровска" е само един от символите на начина, по който държавата управлява собствеността си в болниците.

За директори се назначават лекари, които до голяма степен са демонстрирали лоялност към управляващата в момента политическа партия, като през последните десетина година става въпрос за ГЕРБ. Директорът до миналата година проф. Костадин Ангелов дори влезе в най-висшия орган на партията на Бойко Борисов - изпълнителната комисия, и бе посочен за водач на депутатска листа в два големи града.

Преди да си тръгне от министерския пост, Ангелов форсира конкурсите за директори на болници, за да циментира на постовете им повечето досегашни директори, като обикновено те се състезаваха сами със себе си за поста, тъй като никой друг не вярваше, че ще бъде избран от здравното министерство.

Пороците в управлението на всяка една държавна болница, в случая "Александровска", могат да се видят с просто око на служебния паркинг. Лекари със скромна по ведомост заплата управляват изключително скъпи коли, което повдига въпроса как могат да си го позволят. Отговорът е прост - повечето лекари работят на поне две места - в държавната болница и в частния си кабинет, оперират на две места, а потокът пациенти се мести между държавната и частната практика в зависимост от сложността на заболяването, дали се плаща от здравната каса или не, и, разбира се, в зависимост от платежоспособността на пациента.

Мантра на директорите на държавните болници е да обясняват, че те лекуват най-тежките случаи, за които здравната каса не плаща достатъчно и затова трупат дългове. Това обаче е вярно само донякъде, защото реанимации и тежки случаи има и в частните болници, но те не са на загуба.

Освен това за разлика от държавните болници частните клиники не получават никакви средства от държавата за ремонти и апаратура, нито каквито и да било средства от европроекти.

Както и всяка една клиника, държавните болници също имат тарифи за доплащане за избор на екип, лекарства, консумативи и ВИП стаи.

В случая с Александровска обаче съществува огромна трудност да се събират подобни такси за неуютни и неремонтирани от десетилетия стаи.

Другият инструмент, с който лекарите в държавните болници се държат в подчинение, е страхът за работните им места и месечните им доходи, както и притеснението дали ще вземат специалност или ще защитят научна степен в Медицинския университет, както и дали ще бъдат преподаватели. Обикновено директорите на болници и завеждащите клиники са и началници на съответните катедри по специалността или научни дружества по специалността и са в пълна възможност да наклонят везните на кариерата на неудобните и несимпатичните им лекари в посока надолу. Съчетано с подкрепата на политическа партия, множество доволни пациенти и техните близки, влиянието на един лекар нараства неимоверно много.

Държавата, в лицето на здравното министерство, е не само принципал на държавните болници, но и основен регулатор - тя приема стандартите, по които работят болниците, тя ги лицензира, тя ги проверява и чрез здравната каса определя и колко да им плаща за извършената дейност.

В нейна власт е да реши да преструктурира зле управляваните болници, но тя не го прави. Всяка болница е с бюджет от милиони и провежда обществени поръчки за всичко - ток, вода, лекарства, консумативи, пране, транспорт, храна и какво ли не. Логично, част от тези средства винаги отиват в близки до съответната власт фирми и явно нито един министър няма воля да реформира каквото и да било в здравната система, да въведе ред и да спре безобразията в държавните клиники. Освен това болниците имат право да сключват консултантски и граждански договори с когото и за каквото си поискат и протестиращите лекари в "Александровска" изтъкват, че част от колегите им, подкрепящи яростно управлението Ангелов - Буланов - Богов, имат и такива договори.

Според статистиката на сайта на здравното министерство, която престава да се попълва от края на третото тримесечие на миналата година, когато министър става дотогавашният изпълнителен директор на "Александровска", тя е сред най-задлъжнелите болници наред с правителствената болница "Лозенец", Националната рехабилитационна болница, областните болници в Ловеч и Враца, които държавата спасяваше, и "Пирогов", където обаче тече пълно обновление.

Проф. Костадин Ангелов е назначен за директор на болницата от министър Десислава Атанасова през 2013 г. Той наследява болницата от сегашния ректор на Медицинския университет академик Лъчезар Трайков без просрочени задължения и на печалба, но това се променя още на следващата година.

Какво се е случвало с "Александровска" оттогава никой не е проверявал сериозно, тя просто е част от статистиката на силно задлъжнелите държавни болници и дом на много търсени от пациентите лекари.

Да се призовава обаче да не се проверява, да не се дава гласност на случващото се в една болница, не е от полза нито за пациентите, нито за данъкоплатците. Защото всички все някога ще видят със собствените си очи за каква обстановка, атмосфера и професионализъм дават парите си.

През пролетта на миналата година, когато Александровска болница, както и всички ковид-болници, събираше дарения за респиратори и защитни облекла, работещите на първа линия медици са били изхранвани от фирмата на тъщата на тогавашния директор на болницата проф. д-р Костадин Ангелов (след това здравен министър и депутат от ГЕРБ). Плащани са по 8000 - 8500 лв. на седмица за кетъринг два пъти дневно. Това се е случило по договор с едноличния търговец, регистриран на името на майката на съпругата на Ангелов - "Левски Спринт - Мариана Динекова". Фирмата притежава ресторант до столичния стадион "Герена", показват документи, изпратени до "Капитал" от болницата. Едноличният търговец не е подавал документи в Търговския регистър от 2009 г., за да се знае актуалното му състояние.

Изборът на "Левски Спринт - Мариана Динекова" за доставчик не е станало с конкурс или търг, тъй като договорът е сключен не директно с болницата, а с фондацията в обществена полза "Направи добро - Александровска", учредена от болницата и поликлиниката на Александровска и представлявана от проф. Ангелов и заместник-директора на болницата Мария Куманова. Самият договор е подписан от заместник-директора на болницата. Копието от него, с което "Капитал" разполага, е на обща стойност 25 хил. лв., като става дума за изхранване на 50 медици.