"Търсят се нови граждани" – под това заглавие германският вестник "Ди Велт" публикува обширна кореспонденция от България.

Авторът Франк Щокер се спира на сериозния проблем с обезлюдяването на страната, информира Дойче веле.

Един от събеседниците на журналиста Франк Щокер е 28-годишен IT-специалист, който работи в София за германска фирма, но би се преместил на работа в Германия.

"Това ще бъде поредният българин, който обръща гръб на своята страна, за да потърси щастието си в чужбина. И то тъкмо сега, когато България с известна гордост пое председателството на ЕС. През последните 25 години стотици хиляди постъпиха по този начин, в резултат от което населението драматично намалява, а цели региони направо пустеят. Все пак напоследък се забелязва една все още крехка обратна тенденция. Българи от чужбина започнаха да се завръщат в страната си, при това съвсем съзнателно и целенасочено. Благоприятни условия за това създават най-вече новите технологии. След края на комунистическото господство България загуби около една четвърт от населението си, което от близо девет милиона се сви до днешните малко над седем. Според прогнозата на ООН към 2050 година населението ще бъде само 5,2 милиона – по-бързо и по-тежко не се обезлюдява нито една друга страна в света.

Първата причина е ниската раждаемост, но много по-сериозна е ролята на емиграцията – както на специалисти, така и на хора с по-ниско образование.

"Много добре квалифицирани специалисти – IT, лекари, медицински сестри – отиват да работят в Германия, Австрия или Великобритания", разказва Хелене Кортлендер, която ръководи софийския офис на фондацията "Фридрих Еберт".

"Други пък заминават като сезонни работници за Гърция или Испания", обяснява още Кортлендер пред репортера на "Ди Велт".

Тук логично възниква въпросът за ниското заплащане на труда в България. Представителката на германската фондация, която е близка до социалдемократите, казва, че българските лекари получават средно около 900 лева, ако не и по-малко.

"С тези пари може да се живее, но е ясно, един лекар ще вземе първия възможен влак в западна посока, ако му се отвори такава възможност", казва Хелене Кортлендер. По-нататък в статията четем:

"През 2016 година броят на българите само в Германия беше 260 000 – и противно на някои предразсъдъци, повечето от тези хора са добре образовани специалисти. Много са и българските студенти в Германия – 7000 млади българи учат висше образование в страната и това е една от най-многолюдните групи чуждестранни студенти в Германия. А българските елити понякога направо тласкат децата си към чужбина – и са шокирани, ако тези деца се завърнат. Стряска ги мисълта, че може би са се провалили зад граница."

Има вече и завръщащи се, но тенденцията още не е устойчива

Много млади българи се връщат, защото очакват добра перспектива в родната си страна и искат да ѝ помогнат, обобщава авторът, който е разговарял с неколцина завърнали се. "Има обаче и още една причина за връщане в България, която много добре се описва от българската поговорка "По-добре първи на село, отколкото последен в града". Защото в чужбина всеки добре образован българин е просто един от многото и трябва да се конкурира със стотици хиляди за добра работа. В родината обаче всички врати са му отворени."

Авторът на статията Франк Щокер е разговарял и с Теодор Седларски, 39-годишния декан на Икономическия факултет в Софийския университет, който след дипломирането си във Виена прави бърза кариера и дори за няколко месеца е министър на икономиката в служебното правителство. И според Седларски редица млади и добре образовани българи се завръщат в страната. Но тази тенденция още не е устойчива, пък и завръщащите се обикновено търсят реализация в столицата или в Пловдив, докато цели региони като Северозападния са направо обезлюдени, пише авторът.

Порочен кръг

"Така възниква порочен кръг: липсата на специалисти затруднява онези фирми, които искат да се установят в България. А липсващата икономическа база отново и отново кара хората да търсят работа в чужбина. Напоследък правителството се опитва да спре обезлюдяването на страната, като привлича хора от други държави – но не и бежанци, към които в страната съществуват много силни задръжки. За предпочитане са държави като Македония, Молдавия или Украйна, където живеят малки български малцинства. Тези хора имат изгода от улесненията за получаване на българско гражданство. А когато вземат български паспорт, те автоматично стават и граждани на ЕС. Тогава обаче те лесно могат да продължат нататък към Европа. Защото бързо установяват, че България може да е по-привлекателна от Молдова или Украйна, но Германия все пак играе в съвсем друга лига."