Община Бяла търси финансиране с проект за ремонта на моста на Колю Фичето, съобщи кметът Димитър Славов.

За реставриране на съоръжението ще са необходими не по-малко от 3 милиона лева, които, въпреки опитите на общината, не могат да бъдат осигурени от общинския бюджет. Културното министерство също е „пас“, предава TVN.

Славов припомни, че преди година общината обяви дарителска кампания за реставрацията, чрез която обаче са били събрани едва около 8000 лева. Създаден е бил и документален филм.

Извършено обследване е показало, че основите на 150-годишното съоръжение са здрави. Сериозни са обаче проблемите с настилката, има пукнатини и фуги между камъните. Преди седем-осем години заради ремонт на съвременния мост движението на автомобили е било насочено през старото съоръжение, което го е амортизирало още повече, каза още беленският градоначалник. Надеждата на местната община е, че през тази година ще успеят да осигурят необходимото финансиране по линия на европейските проекти.

Проектът е готов и е съгласуван, каза още Славов. Предстои среща с архитекти и специалисти, които да го огледат и да кажат мнението си за идеята. От Община Бяла искат в края на моста да се направи място, където да могат да спират автомобилите и да бъде изграден туристически център.

Мостът на Колю Фичето се смята за едно от върховите постижения на българското възрожденско инженерно – строително и архитектурно изкуство. С неговото изграждане и свързан станалият легенда пазарлък с Митхад паша и гаранциите, които майсторът дал за изпълнението на градежа. Оферти пред валията направили различни архитекти и строителни предприемачи – както от Османската империя, така и от Европа, с надеждата да получат апетитната поръчка. Един полски титулуван строител например предлагал да построи моста срещу крупната сума от близо 3 милиона гроша. Тогава Уста Колю Фичето, изрекъл прословутата фраза, която и до ден днешен остава синоним на почтеност и добросъвестност в професията – „Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша – вземете ми главата!”.

Строителството  започнато през 1865 г. по заповед на Митхад паша. Завършен е 2 години по-късно. Дълъг е 276 метра, има 14 свода, украсени с релефни изображения на животни. В каменния му парапет има вградени две фигури – лъв и двуглав орел, изработени лично от големия майстор. В края на миналата година БНБ пусна възпоменателна монета по случай 150-годишнината от изграждането.

Според местно предание, по време на руско-турската война, руските войски начело с генерал Гурко спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето, а той, за да увери руския генерал, че работата му е много здрава и солидно направена, сам слязъл и застанал под моста, докато минат тежките руски оръдия.

Оттогава е останал обичаят майсторът строител да стои под моста, докато трае изпитанието на строежа. Ако мостът не издържи, то майсторът пръв да загине с калпавата си работа.