Цените на доматите и дините през тази година са двойни спрямо миналата.

Килограм оранжерийни домати на едро в момента се предлага по 2,05 лева при 1,19 лева в началото на септември 2017 г., което е с близо 73% повече на годишна база, отчитат последните данни на министерство на земеделието. По-скъпо се търгуват и полските домати – с близо 31 на сто за година, като в момента се продават по левче на борсите при 75 стотинки през 2017 г. На пазарите цената на качествени розови домати стига 5,50 лв. за килограм, пише Труд.

При дините ръстът в цените е още по-голям – със 133% за година – от 0,21 лв. за кг в началото на септември 2017 г. до 0,50 лв. през тази. С 58 на сто е увеличението при пъпешите. Миналата година килограмът е бил 0,77 лв., а през тази – 1,22 лв. Нагоре са и цените на прасковите, ако миналата есен те са се предлагали по 0,95 лв. за кг, то през тази вече са 1,42 лв. за кг на едро или с близо 50 на сто нагоре. Зимнината тази година ще ни излезе по-солена и заради чушките. При тях поскъпването е с 18 на сто за година и на едро се продават по 1,10 зелените и 1,23 – червените.

Килограм картофи върви по борсите по 0,55 лв., което е с близо 8 на сто повече спрямо миналата есен, показват още данните на земеделското министерство.

Единствено ябълките и гроздето се търгуват на по-ниска цена от миналогодишната – съответно с 26 и 10 на сто.

Цените са високи, защото вносът определя пазара у нас, коментира пред “Труд” Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. От Полша доматите идват по 70 стотинки за килограм, а в търговските вериги се продават по 2,50 лв., посочи той. Това повлича и цените на родното производство и българските домати се предлагат на пазара по 3,50-4 лева, което е 4 пъти над себестойността им, твърди председателят на съюза. Много често на пъпеши от Гърция например пише, че са от Долни Дъбник.

Статистиката на земеделското министерство отчита сериозен ръст във вноса на плодове и зеленчуци. От януари до май в страната са внесени 141,9 хил. тона пресни зеленчуци и 122,2 хил. тона пресни плодове – респективно с 6,4% и 23,3% повече на годишна база.

Увеличението на вноса на пресни зеленчуци се дължи основно на нарастване на доставките на домати – със 7 хил. тона или 17,3%, краставици – с 3,7 хил. тона – 30,6% и пиперки – с 3,6 хил. тона – 42,2%. Същевременно намаляват доставените количества картофи с 4,9 хил. тона – или с 19,1%. Сред традиционно внасяните в по-големи количества зеленчуци, по-малък внос се отчита също при зелето, морковите и репите.

Съществен дял заемат и доставките на ябълки, които спадат с 5,2 хил. тона. За разлика от тях сме внесли близо три пъти повече дини, череши и праскови.

Красимир Кичуков, зам.-председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция:

Догодина ще е още по-скъпо

Нормално е тази година всички плодове и зеленчуци да са по-скъпи, защото ги няма. Догодина ще е още по-зле, заяви пред “Труд” Красимир Кичуков, зам. – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. По думите му за по-високите цени причините са няколко – от една страна климатичните промени, които пречат на лятното производство на открито на зеленчуци. Затова и тази година корнишоните са скъпи и ги няма, даде за пример Кичуков. Другият фактор е липсата на работна ръка. Останаха само ромите да работят на полето, другите са 80-годишни баби, допълни той. Дори да се предлага по-висока надница, хора няма. Третата причина е пренасищането на пазара. “Преди години продавахме замразени малини по 2,60-3,30 евро цена на доставка в Германия. Сега цената е едва 1,20 евро. При условие, че берачът иска 1,20 лв. на кг набран плод, как да предложим такава цена, при условие, че себестойността на продукта е 3,30-3,40 евро на кг.”, обясни заместник-председателят на асоциацията.

По думите му над 80% от плодовете и зеленчуците на пазара у нас са вносни. Решение на проблема, според него, е субсидиите да се дават на тон реализирана продукция, а не на декар, както е в момента.

Заради пшеницата

Хлябът нагоре с 30 стотинки

С близо 31% нагоре е цената на хлебната пшеница тази година спрямо миналата, отчита земеделското министерство. Есента на 2017 г. тон се е продавал по 268 лева, а сега е 352 лева.

По-скъпото зърно вече се отрази на стойностите на брашното. В началото на септември средната цена на едро на брашно тип “500” за страната отбелязва повишение спрямо края на август.

По тържищата в страната цените на продукта са в широкия диапазон от 0,60 лв./кг във Враца до 1,07 лв./кг в София. Поскъпването на брашното вече се отразява и на хляба. В Пловдив цената на хляба се увеличи с 20%, а в Пазарджик – с 30 стотинки. Така 650 грама от най-масовия бял хляб и Добруджа, който досега се продаваше между 65 и 80 ст., вече се предлага по 85 ст. и левче.

Това е второто повишение за тази година

Плащаме повече за парно, вода и газ от октомври

“Булгаргаз” иска 14% ръст на цените

Председателят на КЕВР ще обяви новите цени на газ, парно и топла вода на 30 септември.

Повече ще плащаме за парно, топла вода и газ от октомври. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов вече обяви, че ново увеличение е неизбежно, заради поскъпването на природния газ.

От “Булгаргаз” искат увеличение на природния газ за последното тримесечие на тази година с около 14 на сто. Вчера от регулатора обявиха в доклад, че подкрепят исканото от газовото дружество поскъпване. “Булгаргаз” предлага КЕВР да утвърди цена на природния газ за четвърто тримесечие на 2018 година в размер на 456,65 лв. за хиляда кубически метра или в размер 43,41 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В сравнение с цената за настоящото тримесечие предложената за утвърждаване цена за четвъртото тримесечие на 2018 г. е по-висока с 13,89% или 55,70 лв. за хиляда кубически метра.

“Повишението на цената на природния газ от 1 октомври е неизбежно и ще се отрази на цената на парното и топлата вода”, каза Иванов. Въпреки че той не се ангажира с колко процента точно ще се вдигнат праното и топлата вода от октомври, практиката показва, че поскъпването на газа с 10 на сто се отразява на цените на топлото с между 5 и 10%.

Последното увеличение на газа беше от 1 юли. Тогава “Булгаргаз” поиска повишение от над 18% на синьото гориво, а Комисията за енергийно и водно регулиране разреши 10,81%.

За потребителите това се отрази като топлинната енергия поскъпна със 7,33%, а токът – с 2%. Заради увеличените цени на ток, горива и храни националната статистика вече отчете най-високото поскъпване на живота у нас за последните няколко години – инфлацията достигна 3,5 на сто. От “Булгаргаз” обясняват, че поисканото ново увеличение се дължи на по-високи доставни цени на природния газ от внос, по-високия курс на щатския долар спрямо лева, както и в резултат на акумулирания ефект от утвърдената продажна цена за третото тримесечие на 2018 г., която била по-ниска от разходите за доставка.

Какви ще са новите цени на газ, парно и топла вода от октомври ще стане ясно на 30 септември.

След Румъния

България втора по инфлация в ЕС

България е с втората най-висока инфлация сред страните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за август 2018 година. В Румъния през предходния месец инфлацията е достигнала 4,7%, в България – 3,7%, в Естония – 3,5% и в Унгария – 3,4%. Най-ниските нива са измерени в Дания – 0,8%, Ирландия и Гърция и двете с по 0,9%.

Годишната инфлация в страната ни от 3,7% през август расте, макар и минимално от регистрираните 3,6% през юли. За сравнение през август 2017 г. годишната инфлация у нас е била едва 0,7%.

В Европейския съюз годишната инфлация достигна 2,1% през август, докато месец по-рано е била по-висока – 2,2%. А година по-рано е регистрирана стойност от 1,7%. Годишната инфлация в еврозоната през август е достигнала 2%, а през 2017 г. стойността е била по-ниска – 1,5%.

През август най-голям принос към инфлацията в еврозоната е имал секторът на енергетиката – 0,87 процентни пункта, следван от услугите – с 0,59 процентни пункта и храните, алкохола и тютюневите продукти – 0,48 процентни пункта.