Таня Кънчева е забелязана още по време на обучението си от световни имена на висшата мода като Вивиан Уестууд и Ралф Лорен.

В Лондон, където конкуренцията е огромна, тя работи за един от най-уважаваните дизайнери в момента – Николас Оуквелл. За харизматичната Таня всеки ден е вълнуващ, изпълнен с предизвикателства и невероятни истории от света на модата.

Интервю с Таня Кънчева от списание Амбиция.

Таня, как попадна във вихъра на модата?

Родена и израстнала съм в град Русе, а от 4 години живея и работя в Лондон. Завършила съм бакалавър „Моден дизайн” в Нов български университет – София, а преди това – Гимназия по облекло в град Русе. В София работих като дизайнер във фирма производител на ски и спортни облекла. По-късно заминах за Германия да специализирам в едно дизайн студио, което работеше за Adidas, Nike и други известни спортни фирми. Пътувах и посещавах различни изложения, за да съм в час с новостите в сферата на модата, технологиите, материите, платовете, цветовете и т. н. Създадох контакти и се върнах обратно в София, като продължих да работя на частна практика дистанционно. По-късно обаче, докато движа частните поръчки за дизайн на спортни облекла, исках да науча повече за мениджмънта, маркетинга и връзките с обществеността.

Започнах работа в маркетинговия отдел на интернационална компания за мобилност на студенти, което ми даде възможност да усъвършенствам английския си език, комуникирайки ежедневно с хора от различни държави. Естествено съдбата си знае работата и един ден ми предложиха да ме преместят в английския офис на фирмата в градче на 100 мили от Лондон с договор за минимум 1 година. Заминах за градчето, но никак не ми беше лесно да взема това решение, тъй като в София вече се бях установила добре и не бях от хората, които ще вземат решение да заминат за чужбина лесно. Както и да е, гмурнах се в предизвикателството. А на Лондон никак не му беше трудно да ме спечели и заинтригува още от първия път, когато го посетих – обожавам големи градове, които ме респектират и има какво да науча, докато ги опознавам.

След година работа и спестяване в малкото градче реших, че искам да видя как стои въпроса с образованието в Англия и си поставих за цел да разуча как да кандидатствам и запиша магистратура. Оказа се всъщност далеч по-различно от очакванията ми. Завърших специалност „Текстилен дизайн” след година и се дипломирах успешно в Лондонски университет по изкуствата (същият, който са завършили Стела Маккартни, Джон Галиано и Александър Маккуин). През годината на обучението си спечелих един моден конкурс, организиран от Сваровски, който определено ми даде тласък за в бъдеще.

Работиш със световно известни имена в модата. С кои си имала най-вълнуващи преживявания?

В момента работя за модна къща за висша мода – Nicholas Oakwell Couture London. Всеки мой ден е вълнуващ, различен и не зная как ще протече или кого ще срещна. Случки и преживявания има безброй, тъй като сред клиентите ни често има принцеси, кралски особи, известни филмови, музикални и кино звезди. В момента обличаме Никол Шерцингер, която е съдия в английския Екс фактор, певицата Черил Коул, актрисите Кристин Скот Томас, Кейт Бекинсейл и други. А около тези известни дами „звездният им прах”, драмата и абсурдните истории са безкрайни. Но трябва да запазя конфиденциалност.

Късмет или плод на упорит труд е възможността да работиш за имена като Вивиан Уестууд и Ралф Лорен?

Понятие като късмет в големия, мултикултурен, космополитен град, какъвто е Лондон, няма. Всеки тук е дошъл с надежда да постигне мечтите си, да работи в сферата, която иска, изобщо да живее по-добре от мястото, откъдето идва. Конкуренцията е огромна. Има минуси, особено това с какво око се гледа на източноевропейците. Истината е, че тук трябва да умееш да се презентираш добре, дори и грубо да звучи – да можеш да се продадеш. Важно е впечатлението, което оставяш, и дали носиш харизмата. Хората тук са много забързани и искат да видят от теб цялостния пакет – талант, отношение, бързина, качество. Изборът на неопитен служител носи недобри последствия, никой не иска това във фирмата си. Ако тук искаш нещо, трябва да си фокусиран, амбициран и да се бориш да го постигнеш със зъби и нокти. Много хора се отказват, като усетят препятствията. Особено в сферата на модата и изкуствата предлагането е огромно, тъй като талантите можеш да ги видиш по улицата, в кафето, в метрото, буквално навсякъде. Всеки е дошъл да покаже на какво е способен, търсейки своята „публика“.

При Вивиан Уестууд попаднах, след като бях забелязана на дизайн конкурса, който спечелих в Италия по време на обучението си.

А относно Ралф Лорън – предложението дойде спонтанно. Обадиха ми се по телефона от маркетинговия отдел на марката в Лондон. Открили ме в Instagram. Това е друга тема, но Instagram тук е като безплатен портал да рекламираш себе си и да показваш какво правиш в професионален план. Във flagship бутика на Ралф Лорън в Мейфеър (бел.ред.- елитен квартал в централен Лондон, известен с луксозни жилища) бях наета да скицирам новата колекция от седмицата на модата в Ню Йорк, докато течеше life ревюто.

Как протича процеса по създаването на една модна илюстрация?

В зависимост от това какъв brief се изисква (описанието на проекта). Основно рисувам дигитално със дигитален таблет за рисуване, тъй като това позволява да бъдат правени промени и обработки. Но англичаните са традиционалисти и имам клиенти, които държат да използвам просто молив, хартия и акварелни бои. Правя модни скици с детайли за платове и кройка, life скици от събития, графично оформени илюстрации за банери, уеб лейбъли с промоционален характер и последния ми проект за Yves Saint Lauren Beauty представляваше промоция на новата колекция гримове на марката. От мен поискаха да рисувам с гримове върху хартия. Беше забавно и експериментално – абсолютна новост за мен.

Кое твое любимо занимание като дете би свързала със сегашната си професия?

„Модна къща Елиът” беше любимият ми филм сериал. Мисля, че бях на 8-9 години тогава. Обожавах да го гледам и да мечтая как един ден ще бъда моден дизайнер и ще правя красиви рокли.

Живееш и твориш в чужбина. Би ли могла да вършиш същото в България?

На практика мога да работя дистанционно от всяка точка на света, с условие мястото да ми харесва и да ме интригува. Аз само така работя успешно, когато съм мотивирана и завладяна от това, което ме заобикаля, ако ми доскучее, значи няма да се получи. Но като цяло обичам много България и много ми липсва.