Как "Белингкат" са стигнали до отровителите на Навални? "Възползвахме от лекомислието и небрежността на агентите, които много често са водили разговори от личните си телефони", казва в интервю за Дойче Веле Христо Грозев

Журналисти от международната разследваща мрежа "Белингкат" за пръв път обявиха имената на вероятните изпълнители на атентата по отравянето на руския опозиционер Алексей Навални. Според данните, става дума за служители на руските тайни служби ФСБ. ДВ разговаря с един от авторите на разследването - българския журналист Христо Грозев.

Г-н Грозев, Вашето проучване се базира на данни за пътниците от определени полети и на данни от мобилните телефони на предполагаемите извършители. Нима е толкова лесно да се прихванат тези данни на руските тайни агенти?

Христо Грозев: Не съм сигурен, че след публикуването на нашето проучване подобно нещо отново ще бъде възможно. Но да, досега това в действителност беше така. Служителите на ФСБ, които по всяка вероятност са участвали в отравянето на Навални, са много изолирана и малка групичка хора, за чието съществуване не подозират навярно и техните колеги. Но пълната секретност в същото време ограничава възможността на групата да ползва съдействие от други тайни агенти за заличаването на оставените от тях следи. Така си обясняваме лесния достъп до техните данни.

Означава ли това, че служителите на ФСБ са използвали нормални мобилни телефони, чиито номера и данни не са били допълнително защитени? Могат ли подобни агенти да бъдат "идентифицирани" като всеки друг човек, който ползва мобифон?

Христо Грозев: Едва ли може да се твърди, че те могат да бъдат "идентифицирани". Защото всеки опит да се стигне до подобни данни е твърде опасен. Служителите, които помагат за достъпа до въпросните данни, поемат съществен риск. По време на опасни пътувания служителите на ФСБ не ползват персонализирани телефонни номера, защото те биха улеснили достъпа до данните за водените от тях телефонни разговори. Ние изобщо не сме и опитвали да проследяваме данните за тези разговори, включително и защото смятаме, че по този начин бихме застрашили сериозно нашите източници на информация. Вместо това ние се възползвахме от лекомислието и небрежността на агентите, които по време на работата си много често са водили разговори от личните си телефони.

Алексей Навални казва, че той и сътрудници на неговия "Фонд за борба срещу корупцията" (ФБК) са си сътрудничели с Вас при разкриването на случая. Бихте ли казали нещо повече по този въпрос?

Христо Грозев: Това стана в последната фаза на разследването. Преди месец се обърнахме към г-н Навални, защото искахме да си изясним някои неща относно неговия живот и да разберем как е действала тази група от агенти на ФСБ в определени периоди от време в неговото обкръжение. В нашите проучвания открихме и руски институти, които не подлежат на санкции, но под прикритието на абсурдни програми са разработвали забранени химически субстанции. Към тях спада например изследователският център "Сигнал" в Москва. На 6 юли установихме необяснимо силна активност в телефонните връзки между агентите от тайната група на ФСБ, върху които бяхме фокусирали нашето внимание. Към този момент ние вече знаехме, че тази група е специализирана за работа с химически субстанции и отравяния. Затова зададохме на Навални следния въпрос: "Смятаме, че сме открили екипа, който Ви е отровил, но някои от неща остават неясни. Можете ли да ни кажете дали на 6 юли се е случило нещо необичайно?". Навални ни отговори, че във въпросния ден на жена му ѝ прилошало много силно.

Преди това сте разследвали отравянето на Сергей Скрипал и на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, установявайки паралели между въпросните два случая и отравянето на Навални.

Христо Грозев: Да, така е. Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за безопасност (ФСБ) са различни служби, но изглежда ползват едни и същи институти, които разработват за тях отровни субстанции и им помагат в прилагането им. Нашите информации показват, че център "Сигнал" си сътрудничи с ГРУ, когато се подготвя операция в чужбина - като в случая със Скрипал, а с ФСБ - когато се планира операция в самата Русия. Освен това служителите и на двете служби притежават и резервни идентичности, които са много сходни по форма. Мисля, че всички тайни служби действат по този начин.

Каква е отровата, използвана в трите случая - винаги ли става дума за различни модификации на Новичок?

Христо Грозев: В случаите със Скрипал и Навални това беше потвърдено и от официалните резултати на анализите на независими лаборатории. В случая с българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев (бел. ред. отровен през 2015, навярно от ГРУ) ефектът от използваната отрова е бил много сходен с този от Новичок. Ние четохме резултатите от анализите на българската и финландската лаборатории, но те не бяха окончателни, защото служителите им не са търсили целенасочено за следи от Новичок. За да се разбере дали Гебрев е бил отровен именно с тази отрова, би трябвало България да изпрати официална молба до Организацията за забрана на химическите оръжия, но това така и не е станало до момента.

Как да си обясним факта, че след целия шум, който се вдигна около отравянето на Скрипал, руските тайни служби са решили отново да използват именно Новичок?

Христо Грозев: Мисля, че никой не е имал изобщо намерението да разследва отравянето на Навални. Явно е трябвало той да умре в Русия, а после да се появи фалшифициран лабораторен анализ, каквито вече е имало, който да показва, че в тялото му няма следи от отрова. За използването на Новичок така и нямаше да разберем, ако пилотът не беше кацнал аварийно в Омск, ако лекарите там не бяха инжектирали на Навални веднага атропин и ако Навални по чудодеен за него начин не се бе озовал на лечение в Германия.

Какви са реакциите на руските власти на Вашите разкрития?

Христо Грозев: Много се надяваме на ясни отговори. Да ни кажат например: едно или друго не е било така, а съвсем другояче. Биха могли, например, да ни пояснят, че руските тайни агенти са били край Навални, за да му помогнат в случай на нужда. Засега има само саркастични реакции, като например туита на руския представител в ООН, който пита: "Как така Белингкат е успял да разкрие точно истината?". Ние сме готови да продължим разследването или да коригираме някои неща, ако Кремъл спре да се крие. След всичко, което сме установили, сега е ред на Кремъл да докаже, че всички тези съвпадения са само случайни. Би трябвало и да обясни защо смята нашите тези за грешни.

"Белингкат" е международна мрежа за разследваща журналистика, основана през 2014 година. Специализирана е в проверяване на факти и т.нар. Open Source Intelligence (OSINT), особено в областта на военните престъпления, нарушаване на човешки права и финансова престъпност.