Какви са следващите мерки, които ще бъдат въведени предвид ръста на заразените с коронавирус и с какви показатели са обвързани?

Този въпрос е отправян стотици пъти към българските власти през последните осем месеца, но никога не е имал еднозначен и ясен отговор.

От няколко дни управляващите повтарят, че съществува план, който следват. Досега той не е представян публично и няма информация за обхвата му. От първите действия на властите, обвързани с него изглежда, че този план не включва ограничаване на разпространението на коронавируса, а само промяна в организацията на здравната система и за тази цел се раздават милиони, пише Дневник.

Къде е планът

На извънредно правителствено заседание в понеделник кабинетът одобри да се дадат до 65 млн. лв. субсидии за болниците, които отделят повече от половината от леглата си за настаняване на COVID болни и до 15 млн. лв. за купуване на бързи антигенни тестове.

За обособяване на COVID зони в някои диагностично-консултативни центрове (т. нар. политики - бел. авт.), където ще се правят прегледи и изследвания за коронавирус, кабинетът отделя 6 млн. лв. На общопрактикуващите лекари се очаква да бъдат разпределени 10 млн. лв. за месеците ноември и декември.

Всичко това по думите на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов е "следващата стъпка, в резултат на плана, който следваме при повишаване на заболеваемостта над 300 на 100 хил. души население". Същата формулировка той използва и на извънредния си брифинг в неделя. Тогава министърът на здравеопазването каза и, че следващата стъпка според плана е всички болници, които могат да лекуват пациенти в тежко състояние (т. нар. интензивно лечение - бел. авт.), да отделят най-малко половината от леглата си за COVID болни. По думите му за въвеждането на тази мярка заболеваемостта в страната трябва да стигне 600 души на 100 хил. население.

Така за първи път през последните осем месеца става известно, че държавата има план за въвеждане на мерки, който е обвързан с броя на новите заразени. По думите на проф. Костадин Ангелов по тази "стриктна аритметична прогресия се работи от лятото насам". На въпрос в неделя, свързан с разпределението на новооткриваните легла според промените в плана, министърът каза, че това в момента се изчислява.

Нищо повече за плана не беше съобщено. "Дневник" изиска достъп до него в понеделник, но не го получи до редакционното приключване на този текст.

Няма единен критерий

От осем месеца властите настоятелно повтарят, че няма алгоритъм, по който да се въвеждат или отменят противоепидемични мерки. До юни, когато премиерът Бойко Борисов обяви, че иска да отпаднат всички мерки, освен социалните, щабът за коронавируса отговаряше, че може да предлага въвеждане на ограничения, но финалното решение се взима от правителството.

От октомври, когато започна драстичното покачване на броя на новите заразени със SARS-CoV-2 (вирусът, който води до диагнозата COVID-19 - бел. авт.), здравните власти повтарят тезата, че в България не може да има единен критерий, от който да зависи затягането на мерките. Като причина е посочвано, че "едновременно се следят 23 показателя", част от които са и състоянието на заразените, дали случаите са концентрирани на отделни огнища или са разпръснати.

"Дневник" поиска от Министерството на здравеопазването пълния списък с показателите, но не го получи до редакционното приключване на този текст.

По предложение, ама друг път

Друга повтаряна от проф. Костадин Ангелов теза за въвеждането на мерките срещу коронавируса е, че не решава сам. По думите му ограничения се предприемат след като се направи предложение от главния държавен здравен инспектор. Практиката от последните дни показва обаче, че думите не отговарят напълно на действията.

Още миналия четвъртък главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, с оценка, че "мерките се спазват незадоволително", каза:

"Честно казано, аз не споделям 100% оптимизма на част от управляващите за това, че при този темп на спазване и при този темп на нарастване, ще постигнем кой знае колко добри резултати"

Кунчев предложи и седем конкретни мерки, сред които са: всички заведения да работят до 22 или 23 часа; в офисите да работят най-много половината служители; учениците от пети до дванайсти клас също да минат на дистанционно обучение (онлайн сега учат само гимназистите и студентите - бел. авт.); да бъдат върнати т. нар. зелени коридори за пазаруване на възрастни хора сутрин.

В този контекст проф. Костадин Ангелов каза, че предстоят разговори с експертните съвети по епидемиология и инфекциозни болести, като мерките ще бъдат прецизирани. "Дневник" се свърза с главните им координатори, съответно проф. Йорданка Стоилова и проф. Татяна Червенякова.

"Според мен тези мерки са много изпълними и всичките ги приемам. Не са толкова тежки, че толкова да пострада икономиката", каза за "Дневник" проф. Йорданка Стоилова, ръководител на катедра "Епидемиология и медицина на бедствените ситуации" към Медицински университет Пловдив.

Проф. Татяна Червенякова отклони въпросите на "Дневник" за мерките с аргумента, че въвеждането на допълнителни ограничения "не влизат в обсега на експертния съвет по инфекциозни болести". Той е обсъждал въпроси за терапии и изследвания на COVID пациенти, каза тя.

Във вторник (10 ноември) в интервю пред "Нова телевизия" проф. Костадин Ангелов каза, че все още се обсъжда задължаване на офисите до 50% от служителите да работят присъствено; учениците от начален и прогимназиален етап да бъдат с маски на закрито в занимални, извънкласни дейности, занимания по интересни (за другите ученици тези занимания са забранени - бел. авт.), но на дистанционно обучение минават само училищата, в които болни са над 20% от учениците; заведенията се очаква да имат вечерен час до 23.30, както поискаха самите те, защото сега в отделните области часът е по-ранен и това не се харесва на браншовата организация. Една от реакциите на бизнеса обаче е свързана и с липсата на предвидимост и достатъчно време преди въвеждането на една мярка, за да могат да се подготвят.

От думите на здравния министър във вторник се разбра, че нови ограничения могат да бъдат въведени от четвъртък (12 ноември) - това ще е седмица след предложението на Кунчев. От обясненията досега не се разбира обаче дали те са включени и следват плана, за който се говори или са отделно.

Допреди вторник здравният министър е заявявал готовност на национално ниво единствено да бъдат върнати зелените коридори, но още не е уточнено, дали часовете ще са сутрешни или следобедни, както и дали от възможността няма да се възползват хората с хронични заболявания.

И за това ограничение до момента няма издадена заповед за страната, но напр. в София мярката е въведена.

Планът при грип не е за коронавирус

От 2006 г. България има одобрен Национален план за готовност за грипна епидемия. Пред депутатите в Народното събрание министърът на здравеопазването е заявявал, че не може да бъде буквално отнесен върху епидемията от коронавирус, защото заболяването е ново.

В плана за грипа не се коментират стойности на разпространяването на заразата, към които да съответстват конкретни ограничения. Изредени са обаче редица възможни мерки, като всички бяха приложени в началото на епидемията при малко COVID случаи, но не и на този етап от разпространението на заразата. Някои от тях са:

- ограничаване на пътуванията

- прекратяване на учебните занятия

- преустановяване работата на детските заведения

В плана е записано още, че в случай на грипна пандемия се създава пандемичен комитет (а не щаб - бел. авт.), който се занимава с организацията и координацията на процесите. Неговият председател се избира от министър-председателя, заместник му е министърът на здравеопазването, членуват редица други министри и директори на служби.

За коронавируса беше създаден Националният оперативен щаб, а Бойко Борисов определи ген. Венцислав Мутафчийски за негов председател, но пък здравният министър не фигурираше сред членовете му. А разследване на "Дневник" показа, че НОЩ е със статут на работна група и не се водят стенограми от заседанията му т.е. никога няма да научим как са вземани решения. От есента седмичните пресконференции на НОЩ бяха заменени с пресконференции на здравното министерство.