И в естрадните хитове на Емил Димитров комунистическата власт е съзряла подривни послания, много по-опасни от хумористичните песнички на Сашо Сладура.

При внимателен прочит текстовете им се откриват откровени призиви към нездравите елементи в обществото.

Това е подбудителство към антинародни, антидържавни и антикомунистически прояви.
Но цензурата бди! Под лупата попадат всички текстове на естрадния певец, а самият той е поставен под постоянния надзор на цивилните културтрегери от Естрадна дирекция.
Още в началото на 60-те години внезапният и стремителен възход на аматьора Емил Димитров всява смут сред чиновниците в културата и в музикални кръгове у нас.
Едни са шокирани от спонтанната поява на певеца направо "от нищото", т.е. от долу и извън регламентираните и контролирани канали за производство на културни продукти за масово потребление.
Казионните композитори и текстописци се възмущават от посегателството върху монопола им върху създаването на естрада и от дързостта на някакъв млад самодеец да създава песните си без санкцията на комисии, съвети и професионални журита.
И ето че змиите на упадъчното западното влияние плъзват от устата на Емил Димитров.
Защо например, питат се цензорите, имената на неговите "музи", към които се обръща в песните си са все чужди, и то от натовски държави. Джулия, Елеонора, Мадлен, Клаудия, Лидия, Изабел, Джиджи, Фани, Едит и т.н. без нито едно звучно българско име.

Няма ли български девойки, по които да копнее в песните си другарят Емил Димитров? Ако ще възпява интернационалната любов, няма ли съветски красавици?
А в песни като „Щастливият шейк" и заимстваната от Чуби Чекър "Бала-бала" се прокарват дори гнилите крясъци на империалистическия рокендрол.
Според тогавашните схващания певецът откровено стимулира неморалните отношения между мъжа и жената в социалистическото общество, изневярата, мимолетната любовна връзка, сексът още на първата среща и съжителството без брак в песни като "Само тази нощ", "Когато отиваш там при другия" или "Когато се срещнем непознати".