Когато Петър Касабов за първи път е избран за Треньор №1 на България, той си пожелава само едно – Спортистката на 2018 г. Тайбе Юсеин да завоюва медал от олимпийски игри

Две години по-рано възпитаничката му е пред отказване от борбата, а сега е стигнала до световната титла в Будапеща. „Осигурих ѝ нужното спокойствие и разбиране. Когато тя е уверена и излезе на тепиха, няма кой да я спре да покаже какво може. Вярвам, че ще спечели и олимпийски медал“, казва тогава Пепи.

Химера

В Токио Тайбе наистина се окичи с така жадувания медал в категория до 62 кг. И макар да е бронзов, за носителката му е с цената на злато. През септември 2020-а Юсеин скъса кръстни връзки на коляното и след претърпяната операция олимпиадата изглеждаше като химера. Заради дългото лечение звездата пропусна европейското през април, след като по-рано същия месец загуби най-верния си фен – своя баща Мустафа. Той си отиде на 59-годишна възраст, победен от коронавируса. Именно таткото за пръв я води в клуба в родното им село Мъдрево, Разградско. Тогава е 14-годишна и преди това се е изявявала само в народни борби. Неин откривател за големия спорт става Сава Семков, който я тренира в Русенското спортно училище. Така олимпийския медал празнуваха, както в Русе, така и в Мъдрево. По време на схватките в Токио, улиците в селото опустяха, а най-близо до телевизора стоеше майката на националката ни – Селиме, пише Монитор.

„Тайбе винaги ce ĸoнцeнтpиpa въpxy въpxy тpyдa cи и мeчтaтa cи. Зaтoвa пoняĸoгa ни липcвaт нaшитe мoмeнти, нo глeдaмe дa издъpжим. Mнoгo я пoдĸpeпямe и обичаме, тя e нaшaтa гopдocт“, разчувства се майката.

Мечта

За нейната дъщеря олимпийският сезон започна чак през юни, когато тя се завърна с бронз на турнир в Плоша. Вече на игрите, втори в кариерата ѝ след злополучното 13-о място в Рио 2016, Тайбе отстъпи в оспорван полуфинал. Спря я бъдещата шампионка Юкако Кавай. Така японката взе реванш за световния финал преди 3 г., а нашето момиче трябваше да се бори за третото място. В малкия финал обаче тя успя да даде всичко от себе си и само за 56 секунди прегази Любов Овчарова (Рус) – 10:0 с технически туш.

"Радвам се, че успях да покажа това, на което съм способна – призна Тайбе. - Да, не беше големият финал, но все пак и бронзовият медал е медал. Плод е на дългогодишен труд. В Рио също отидох с големи надежди, чувствах се подготвена, но там не успях да покажа това, което мога. Сега тук съм малко по-опитна, малко по-уравновесена и мисля, че се представих по малко по-добър начин".

Всъщност точно след Рио на Таби ѝ идва да спре със спорта. „Цялата 2016 година беше много трудна за мен и почти бях решила да приключа. Тренирах, а не виждах резултат и не знаех какво друго бих могла да направя, за да печеля“, доверява Тайбе, която се прибира при родителите си и цял месец си почива. Всичко се променя с един телефонен разговор с тогавашния помощник-треньор на националния отбор Касабов. „Попита ме: „Какво правиш? Няма ли да дойдеш в залата да се пораздвижим?“, разказва през смях Юсеин.

Така искрата в нея отново се запалва и тя е категорична, че дължи завръщането си на Касабов, който вече е старши треньор на женския тим на България. „Повярвах му, защото го виждах как работи и че му се получават нещата. Например с Елица Янкова, която взе бронз в Рио. Знаех, че може би е той е отговорът на всички въпроси, които си задавах. И наистина се оказа, че господин Касабов е човекът“, доволна е Тайбе, която под негово ръководство в Букурещ става №1 в света при девойките през 2011 г. След това Юсеин на 4 пъти атакува и световната титла при жените, но тя все се изплъзва. На сметката ѝ от шампионати на планетата се трупат два сребърни и два бронзови медала, ала след Рио нещата стават бавно и трудно.

Все пак през 2017-а успява да завърши втора на европейското, за да се стигне до невероятната за нея 2018 г. От шестте състезания, на които участва, Тайбе не допуска нито една загуба. Върхът е победата над Юкако Кавай, чиято сестра Рисако е олимпийска шампионка от Рио и сега защити златото си в кат. до 57 кг, а майка им Хацуе е седма от световното през 1989 г. Тогава Касабов отчита, че много неща са се променили в Юсеин, за да стигне до световното злато – режимът й, начинът на хранене.

Промяна

Колкото до промяната, Тайбе я дължи и на натрупаното самочувствие. То идва и след втората поредна европейска титла през 2019 г., когато стига също до сребро от шампионата на планетата в Нур Султан. „Навремето бях затворено, срамежливо, притеснително и плахо момиче. Знаех какво искам, но не смеех да го кажа. До известна степен съм същата, но и се развих. Най-силните ми черти са упоритост, трудолюбие и това, че никога не се отказвам“, обобщава Юсеин.

Ако трябва да я опишем с едно-единствено изречение, то би могло да го вземем назаем от едно от любимите татуировки върху тялото на златното ни момиче. Съдбата обича силните. „Аз вярвам в това и гледам да ставам все по-силна – и психически, и физически“, усмихва се Тайбе.

Харесва готвенето и Агата Кристи

„Ще прозвучи ли странно, ако кажа, че чета?“, усмихва се възпитаничката на НСА, попитана какво е любимото ѝ занимание. „Последно бях запалена по криминални романи, но сега съм на вълна автобиографии. След като погълнах всичко от Агата Кристи, са запознах и с нейната биография. Хареса ми много и тази на Юсейн Болт“, разкрива Тайбе, която намира време и за готвене.