Сянката на поредната финансова криза надвисва над световната икономика.

Централните банки създадоха чудовищен балон, който всеки момент може да се спука. Ръководителите им излизат в ролята на спасители, стараят се да внушават почтеност към варварския подход, с който управляват финансовата система. Всъщност това, което правят е опустошаващото въздействие чрез непрекъснатото печатане на пари, наричано лицемерно „количествени облекчения“. Названието се превърна в алхимическа формула, която трябваше да доведе до бъдещо процъфтяване. На времето бащата на конвейрното производство Хенри Форд призна: „За наш късмет гражданите не разбират същността на банковата и валутна система. Защото когато я разберат, ще ни изправят на стената.“, пише Васил Сивов за 24may.bg

Господа банкерите са толкова уверени във владеенето на ситуацията, че в случай на неуспех заменят количествените облекчения с количествени ограничения. И така казанът на вещицата продължава да пръска своето зловоние. Световната икономика буксува дори при нулеви и отрицателни лихви. Зад всеки долар, паунд или евро прираст на БВП стоят по няколко долара, евро, паунд и други валути отпуснати кредити. Последствията от евентуални количествени ограничения? Все едно отнемаш питието на хроничен алкохолик, който за да не умре от препиване, умира от махмурлук. Световната икономика продължава да се руши както при количествени облекчения, така и при количествени ограничения. Защото към печатането на пари от централните банки се прибавя раздуването на кредитите от търговските банки и други финансови институции. Те десетки пъти мултиплицират получените от тях депозити и собствен капитал . И трудният път веднъж завинаги да се научи този горчив урок е да се преживее спукването на чудовищния балон, в който се крият парични задължения на стойност 250 трилиона долара. И за да отложат спукването централните банки продължават да го надуват, пълнейки го с нови дългове наред с преоценените активи и фалшиви гаранции от банкери и политици за правдоподобност.

Дълговият взрив обхваща не само американската икономика, но и всички страни със собствени централни банки, печатащи пари. Кошмарното му раздуване от 1999 г. досега е в троен размер от 80 на над 240 трилиона долара. Със спукването на балона акции, облигации и всякакви финансови активи могат да загубят от 75 до 95% от сегашната стойност. Заплашва ни най-голямото финансово бедствие в историята на човечеството. Допълнителното печатане на пари под формата на количествени облекчения ще има нулев ефект – мимолетна хиперинфлация.

Участници сме във финансовата трагедия на стомашно-чревната цивилизация като опитни мишки в глобален монетарен експеримент. Централните банки попаднаха в капана, който сами си устроиха. Отприщените с количествените ограничения потоци пари не доведоха до създаване на реално богатство – увеличаване на производствени мощности и блага, а до гигантско раздуване на финансовите активи, в резултат на което имущественото неравенство достигна невиждани равнища без исторически аналог. Греховете на централните банки включват трилиони долари от вложителите и раздадени на финансови спекуланти, пропаднали пенсионни фондове и надежди за осигурени старини, рекордни суми на дълга във всяко ъгълче на световната икономика и все по-непосилна издръжка на живота за всички извън златния милиард.

Цените на финансовите активи станаха политически и пропаганден инструмент, който вече не дава достоверни сигнали за състоянието на икономиката и пазарите. Информацията от тях е това, което властите искат да чуем, внушаването на измамна стабилност.

Текущото влошаване на конюнктурата на развиващите се пазари е ключът към следващата финансова криза, която може да започне от началото на 2019 г. Валутните сътресения от Аржентина, Южна Африка, Индонезия до Турция оставят своите метастази с последващ дефолт на големи компании, предизвикващи ефекта на доминото в цялата банкова система на Европа, отпуснала им огромни ненадеждни кредити, и превръщат в буре с барут световната финансова система. Изпълнителният директор на Международния Валутен Фонд Кристин Лагард вече предупреди: „Нуждаем се от презареждане за нов икономически растеж.“

Глобалният дълг. Кошмар в размер на 240 трилиона долара.