Коментар на Г-н Балев за рубриката на БНР „Новини с добавена стойност“ 

България падна с още една позиция в класацията на “Репортери без граници” - вече сме на 112-о място по техните критерии за свобода на словото. Излиза, че хептен сме я окъсали по тоя показател и сигурно има доста колеги, които пъшкат под ярема на словесното робство или невидимото владичество на цензурата.

Ние тука в “Новините с добавена стойност” неуморно се борим за хляб и свобода и общо взето не мога да кажа, че камшикът на цензурата е играл по гърбината ни, даже напротив. Обаче хлябът и свободата всеки ден трябва да се замесват, както казваше колегата Радой Ралин. Той например има такива стихове, които е писал съвсем млад:

Както над челата ни изгрява

всеки ден със своя светлина,

трябва също да се проветрява

ежедневно нашта свобода.

На нас даже ни се разтреперват гласните струни от вълнение, когато четем такива стихове. Но явно нещо не сме проветрили както трябва, щом тия Репортери без граници са ни позиционирали толкова надолу. Нещо сме объркали маята на тестото. Ама ще се стараем и дано ни оценят старанията.

Както и Бойко Борисов се старае по тая линия, той като цяло много свободно се изразява. Откак се оттегли ужким от оперативната политика, всеки ден държи едни дълги монолози на бабината-дядова трънкина, а в отделни случаи показва такава освободеност, че се явява пред света по гащи.

По-освободен държавник не сме виждали може би от времето на римския император Комод - края на II век.

Тоя Комод бил много луда калинка. Ако тръгнем да разправяме подробно, ще стане вдругиден.

Само в най-груби щрихи ще му нахвърляме един исторически портрет.

Тоя тиквеник се задържал бая време на върха на Римската империя, преди да го ликвидират. Отначало горе-долу се стараел, ама после го ударил на конфискации, зрелища и разврат. Той е единственият император в цялата история, който излизал да се бие като гладиатор - за радост на тълпите. Излизал на арената, издокаран в лъвска кожа и убивал по най-различни начини хора и животни. Общо взето бил голям циркаджия и популист, ама държавните дела не го интересували много-много. Представяме си например такава ситуация. Разни там сенатори и пълководци, сериозни хора, стоят в официално облекло и го чакат да вземе някакво важно решение, примерно какво да ги правим племената по тихия бял Дунав. А той седи по гащи и вика - чакайте сега, че съм намислил да разцепя главата на един хомо сапиенс, искам да го направя по най-художествения начин. Това “хомо сапиенс” го казал точно по тоя начин, на майчин език, те тогава всички плямпали на латински, даже с конете си. Заради такива като него безхаберници латинският умрял и вече е мъртъв език. По науките хич го нямало, Комодът му с Комод, ама обичал да препарира хора. Накрая го очистили, понеже хептен го ударил през просото. И бил голям параноик, постоянно си колел любовниците, мъже и жени. Жена си официалната и нея бастисал. Хванал я да кръшка и се засегнал, та ѝ видял сметката, раз-прас. И понеже бързо-бързо опразнил хазната, почнал да конфискува от видни граждани, каквото си хареса. И по него време Рим почнал да запада.

Накрая една от любовниците му направила заговор, та се отървали от него, ама политическите вреди били толкова големи, че Рим никога не възвърнал предишната си слава.

Абе негодник и половина, ама свободен дух.

Нашият не е такъв негодник и когато наистина се оттегли, аз съм първият, който ще го защити от хули гадки. Ама той пък не се оттегля. Джипката няма задна скорост, казано в лирични тонове.

И в сравнение с оня император, дето колел слонове и хора, Борисов не е такъв безчовечен тип, даже се снима как си играе с кучето през оградата. То това пак е цирк, ама хуманен.

А по политическа и линия и по бизнес някои доста са му набрали на Борисов.

Един от популярните псевдоними на Борисовото управление е Хунтата - такова име даде на управляващите миналото лято бизнесменът с проблеми и политик под бялото слънце на пустинята Васил Божков.

То специално за това нещо може би е горе-долу прав Божков, но нека имаме предвид, че не всички хунти са лоши. Някои хунти идват и казват като Степан Разин: дойдох свобода да ви дам. За Степан Разин друг път ще си говорим, сега искаме да ви разкажем за една добра хунта, която дошла точно на днешната дата.

На 25 април 1974 г. в Португалия с военен преврат дошла на власт хунта, свалила от власт един диктатор, наследник на друг диктатор. А те португалските диктатори си били и малко фашисти, така че хунтата фактически освободила Португалия от фашистки режим.

Тая португалска хунта провела безкръвна революция, която останала в историята като Революцията на карамфилите. След нея има и други цветни революции, но тази е първата и я нарекли така, защото в дулата на пушките хунтаджиите слагали карамфили. Па може и някой трендафил да са пъхнали, за да подчертаят ненасилствения характер на хунтата, която имала и доста висока гражданска подкрепа. Сигурно са били морално уморени от годините на диктатурата гражданите и си казали: стига!

И оттогава нашите приятели в Португалия всяка година на днешния ден си празнуват свободата. Тъй че можем и ние да им честитим и да им пожелаем: драги португалци, обичайте свободата като росно цвете!

Тука в нашите политически условия проблемът сякаш е в диктатурата на калинките. Иначе Борисов и той си е малко авторитарист, но не е фашага. Малко обаче си прави с народа майтап на гол баджак. И за тия майтапи ползва целия държавен ресурс, което прави шегата по-така грубиянска. Ама пък ние не сме чак толкова чувствителни.

Тъй че сега-засега под вежди се гледаме строго - и току прихваме да се смеем.

Обаче диктатурата на калинките, хем е смешна, хем е страшна.

Калинката няма нужда от свобода, защото не знае какво да я прави. Калинката има нужда от покровител, на когото да се отдаде с цялата си лоялност. Понеже най-ценното качество на калинката е нейната лоялност.

Тъй че, за да поискаме и получим свобода, трябва най-напред да унищожим калинката вътре в себе си. Ама това са малко непопулярни мерки и не е лесна работа.

Тук наближаваме финала на нашата рубрика, нашия духовно-информационен суджук, който си има начало, има си и край.

Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора.

О ти, калинке, о, ти, божа кравичко -

предлагам ти такава процедура

натовари си вещите във раничка -

да сложим край на тази диктатура!