България вече е на 112-то място по свобода на словото: с една позиция надолу спрямо предходната година. А в този дълъг пост ще опитам в известна степен да маркирам всеобхватността на щетата от това наше положение

АВТОЦЕНЗУРА.

Често тя е по-страшна и от самата цензура. Притеснени от липсата на качествена професионална алтернатива (тоест, силно ограничени възможности даден журналист да започне работа в друга медия и там да се чувства "истински свободен"), принуждават редица журналисти да правят компромиси с избора на теми и начина, по който тези теми биват развити.

Автоцензурата е свързана и с липсата на възможност (а и често липсата на желание) дадена медия да защити журналистите си.

ДЕВАЛВАЦИЯ НА ПРОФЕСИЯТА "ЖУРНАЛИСТ".

Цензурата, автоцензурата и несигурността (която се свързва и с развитието на дигиталните медии и смъртта на хартията) доведоха до девалвиране на професията. Тя не е престижна, все по-малко хора правят връзка между журналист и защитник на обществения интерес.

СРИВ НА ЕЗИКА.

Когато има свобода на словото, има какво да кажеш. Когато няма свобода на словото - няма какво да кажеш, съответно, започваш да обиждаш и крещиш. През последното десетилетие редица медии и журналисти буквално деградираха пред очите ни. Езиковата култура се срина и това има негативен принос към разделянето на нацията ни.

СРИВ НА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА.

Когато свободата на словото върви надолу, същото се отнася и за ценностната ни система. Тъй като не сме качествено информирани, ние започваме да губим моралните си ориентири. Това води до радикализация, което води до ексцесии - бум на национализъм, хомофобски прояви и т.н.

ЛИПСА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИТОРИ В МЕДИИТЕ.

Нека правим разликата между чужд инвеститор и стратегически инвеститор. С много малки изключения и определени партньорства, по-скоро не се вижда интерес на стратегически инвеститори към българските медии.

ПРОМЯНА НА ПРЕДСТАВАТА ЗА МЕДИЙНА СОБСТВЕНОСТ.

Новите медийни инвеститори по-скоро приличат на такива, за които медиите са инструмент за защита от властта, инструмент за съдействие и/или услуга на властта, или пък инструмент за натиск. Новите медийни собственици видимо не проявяват задълбочен интерес към плурализма и обективната информираност на обществото, която да позволява на гражданите да направят своя независим качествен избор.

УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДЕБАТА.

Влошаващата се медийна среда, ескалацията и деградацията на езика в медиите доведе до разрушаването на дебата като форма за достоен сблъсък на различни гледни точки.

ЛИПСА НА КРИТИКА.

Поляризацията в реториката ни лишава от възможността да бъдем критични по един качествен начин. Помислете си от колко години вие не сте чели негативно ревю за постановка, за филм или за книга. Днешната критика е сбор от клиширани хвалебствия. И ако някой критик си позволи негативно мнение за дадена пиеса, например, то той веднага ще бъде обвинен в това, че завижда, или че е хомосексуалист, или че от "ГЕРБ", или от "Да, България!", или че е комунист, или че е какво ли не. Много прилича на маккартизъм.

Липсата на критика носи моментно удовлетворение на авторите, но тя е пагубна за развитието на културата ни, на обществото ни и на критериите ни.

ИЗКРИВЕНИ ПРЕДСТАВИ.

Липсата на свобода на словото води до загуба на способността да си казваме истината по приемлив начин. Ние предпочитаме да я премълчим. И това например е една от причините да има такива отклонения в социологическите проучвания за изборите.

Ако се върнете назад във времето ще видите, че девиацията в социологическите проучвания се увеличава относително пропорционално с падането ни в ранкинга по свобода на словото. Това води до изкривени данни, които водят до изкривени представи, които пък водят до изкривени очаквания към бъдещето ни.

УВЕЛИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН И ПОЛИЦЕЙСКИ ПРОИЗВОЛ.

Когато медиите не спазват стандарти, административният апарат на една държава, властта в тази държава се чувстват по-уверени. Това им дава "свободата" да бъдат по-агресивни в подхода си към гражданите, именно поради убедеността, че медиите по дефиниция няма да отразят обективно един или друг проблем. Това позволява полицейско насилие над журналисти, но и това прави една страна много по-уязвима към хибридни атаки и прокарването на дезинформация.

КРИВОРАЗБРАНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ.

Липсата на свобода на словото се отнася не само към медиите, тя засяга и търговския и икономически живот, дори и частните ни отношения.

В България често под "политическа коректност" се разбира да приемаме и дори да търпим някого, който не е подходящ или подготвен за заниманието си. Казано простичко и некоректно: често търпим "готини пичове", които иначе не стават за крак за маса. Само че, политическата коректност изобщо не е това - тя не толерира хора, които с мързела или незнанието си застрашават колективния ни просперитет.

Политическа коректност означава уважение и разбиране към различните и техните различия, уважение и разбиране на другите гледни точки. Именно за да могат тези различия гледни точки да бъдат качествено интегрирани и използвани за просперитета на обществото ни. В отрицанието няма просперитет, от мен да го знаете.

Ще си позволя личен пример, от нашата агенция. В последно време доста се променихме: тук има българо-италианец, рускиня, сега идва една мацка, която е българка, но не е живяла по нашия край сигурно две десетилетия, има израелец и още един евреин. Е, всичките тия сме се събрали да се бутаме, да измисляме страхотни неща и да прогресираме заедно.

ОПАСНО НАМАЛЯВАЩА ЧОВЕЩИНА.

Когато няма свобода на словото, ние не сме истински. Когато не сме истински, сме по-малко хора.

И не забравяйте нещо важно. Свобода на словото не е да говориш каквото си искаш. Свобода на словото е спокойствието да споделиш своята истина.

Мартин Димитров