На 1 юли отбелязваме Деня на св. безсребърници Козма и Дамян.

Това е църковен празник в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители.

Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Иисус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест и недъг, помагайки не само на хората, но и на животните.

Братята били много скромни.

Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте". Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребърници. Над гроба им по-късно е построен храм, в който ставали чудеса.

Църковният празник, влязъл в народния календар с името "Свети Врач" - празник на знахаря и билкаря.

На Свети Врач празнуват билкарите, лечителите, врачките, баячките, знахарите и всички, които церят с помощта на природата и нейните дарове и сили.

Подготовката за празника започва още от предния ден, когато се извършва ритуално почистване на домовете.

Вечерта срещу празника, болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измивали на аязмото.

Ако на 1 юли някой види рано призори странни жени да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги веднага. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за различни болести, оставят ги за годината, която идва, за да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.

Жените не перат, шетат и шият, защото вярват, че ако на този ден се извършва някаква работа, човек от дома или домашно животно ще се разболее тежко. Народните лечители не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът“.

Единствената работа, която може да се върши, е да се омеси хляб. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и силен.

Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които задължително присъстват и ритуални варива, плодове, здравец и др.

Широко разпространено е и ходенето на гости в дома на местните лечители. За спечелване на тяхното благоразположение се извършва ритуално даряване – с баница, питка, вино, кокошка и зелена паница. Изборът на зеления цвят на паницата има задължителен характер – той символизира обновлението в природата, възкресението, победата на живота над смъртта и възтържествуването на доброто над силите на мрака и злото.

Болните посещават лечебни извори, като непременно оставят отпечатък от своите дрехи, за да остане завинаги там болестта им.

На места в Тракия денят на Свети Врач образува общ обреден комплекс с предходните два празника в чест на светите апостоли Петър и Павел. Затова той също се отбелязва за предпазване от природни стихии. На празника стопаните отбягват всякаква работа на полето, за да предпазят посевите от градушка.

Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където трябва, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, лоши думи не ловят, а добрите прихващат най-здраво и покълнват!

Имен ден празнуват: Козма, Кузман, Дамян, Дамяна, Красимир, Красимира, Красин, Красина.

На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски е погребан в Рилската обител, но скоро след това цар Петър (927-969) нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е и канонизиран.

През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.