Кулминацията на най-тежката политическа криза в Испания след края на управлението на Франсиско Франко през 1975 г. настъпи в петък, 27 октомври, когато след седмици на напрежение и демонстрация на безкомпромисни позиции както от страна на централното, така и на регионалното правителство, парламентът в Барселона обяви едностранна независимост под заплахата на Мадрид да суспендира автономните правомощия на региона.

Предложението бе подкрепено с гласовете на 70 депутати. Десет се обявиха „против“, два от гласовете бяха обявени за невалидни. Останалите депутати от 135-местния орган в Барселона не участваха в историческия вот. Опозиционните партии в каталунския парламент напуснаха демонстративно пленарната зала малко преди провеждането му. 

Само минути по-късно Мадрид, където паралелно се провеждаше заседанието на Сената, отвърна на удара. „Призовавам всички испанци да останат спокойни. Върховенството на закона ще възстанови легитимността в Каталуния", написа Рахой в социалната мрежа „Туитър“. При повторната си поява в горната камара на испанския парламент премиерът бе приветстван с бурни аплодисменти. Той отново се обърна към сенаторите с искане за суспендиране на автономните правомощия на Каталуния и този път молбата му бе удовлетворена - задействането на член 155 от Конституцията на Испания, приета през 1978 г. и станала основа на т.нар. държава на автономиите, бе утвърдено с 214 гласа „за“ и 47 „против".

Не само Мадрид обаче обърна гръб на каталунците. Бурните събития бяха следени с напрежение и извън Испания. Минути след едностранното обявяване на независимост на Каталуния се говорител на Европейската комисия в Брюксел заяви: „Нямаме какво да добавим към това, което заявихме на редовния брифинг за журналистите“. По-късно председателят на изпълнителния орган на ЕС Жан-Клод Юнкер наруши мълчанието и предупреди, че Общността „не се нуждае от още пропуквания и разделения“.

„Не трябва да се намесваме във вътрешния дебат на Испания, но не искам ЕС да има 95 държави-членки в бъдеще“.

Не закъсня и реакцията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Испания „остава нашият единствен събеседник“, увери полският политик. 

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни също отхвърли каталунската независимост. В социалната мрежа "Туитър" италианецът подчерта, че нито една държава от Общността „няма да признае тази декларация“.

Очаквано, преценката на Таяни се оказа напълно вярна. 

Германия не признава каталунската независимост, заяви говорител на федералното правителство в Берлин. „Федералното правителство не признава подобна декларация за независимост. Суверенитетът и териториалният интегритет на Испания са и винаги ще бъдат ненарушими. Надяваме се, че Мадрид и Барселона ще използват всички налични възможности за диалог и деескалация“, подчерта говорителят на германското правителство.

Аналогична бе реакцията и на Франция. Президентът Еманюел Макрон увери испанския премиер в „пълната подкрепа" на Париж за възстановяването на закона и реда. „Имам един партньор в Испания и това е премиерът Рахой. Върховенството на закона ще надделее в Испания с конституционните правила. Той иска да гарантира, че те са спазвани, и в това има моята пълна подкрепа“, заяви Макрон пред репортери.

Великобритания „не признава и няма да признае“ решението на каталунския парламент за обявяване на независимост, заяви говорител на премиера Тереза Мей.

„Това решение е базирано на вот, който бе обявен за незаконен от испанския съд. Продължаваме да искаме върховенството на закона в Испания да надделее, конституцията да се уважава, а испанското единство да се запази“, е официалната позиция на Лондон.

Реакция имаше и отвъд Атлантическия океан. Държавният департамент на САЩ заяви, че счита Каталуния за „неделима част от Испания“ и изрази подкрепа за Мадрид за запазването й като „силна и единна“ страна.

„Каталуния е неделима част от Испания и САЩ подкрепя конституционните действия на испанското правителство“, заяви говорителят на Държавния департамент Хедър Науерт.

Испания остава важен член на Алианса, а Каталуния е вътрешен въпрос, който трябва да се разреши в рамките на испанската конституция, заяви представител на НАТО.

„Испания е ключов съюзник, който дава важен принос за колективната ни сигурност. Каталунският проблем е вътрешен въпрос, който трябва да бъде разрешен в рамките на испанския конституционен ред“, подчерта представител на военната организация на Запада.

И докато по улиците на Барселона празнуват, в Мадрид е в ход извънредното заседание на кабинета на Рахой. Какво предстои да се случи и какви ще бъдат следващите стъпки от страна на централното правителство - предстои да стане ясно следващите часове. Едно обаче е сигурно - това е кулминацията на каталунската криза, но не и краят й.