Студентите по медицина са двойно повече от преди 7 г. - от около 6000 през 2013 г. до 12 500 през 2020 г., показва новият рейтинг на университетите в България

Средният осигурителен доход на завършилите висше образование нараства, достигайки до 1373 лв през 2020 г. при нива от 1297 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 г.

Това показва новото, десето поред издание на рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg), което бе представено днес, пише 24 часа.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 19% през 2020 г. от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 година от под 46% през 2014 г. При работещите магистри през 2020 година този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%.

Има устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, въпреки общото намаляване на броя на студентите в страната. През последните 7 г. броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година. Увеличението се дължи, както на нарасналия брой на чуждестранните студенти (които са 56% от всички студенти по медицина у нас), така и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти в това професионално направление.

Общо във всички направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията "Стоматология", "Фармация", "Здравни грижи" и "Обществено здраве" през 2020 година се обучават над 28 000 студенти, представляващи близо 13% от всички студенти в страната. За сравнение, през 2013 г. в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, представляващи едва 7% от студентите в страната.

Увеличаването на броя на студентите в направленията, подготвящи кадри за здравеопазването, е част от трайна тенденция на рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда.

Има и тенденция за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища, за нарастване на дела на чуждестранните студенти в страната, както и за увеличаване на дела на завършилите, които имат принос към осигурителната система на страната и се реализират на позиции, изискващи висше образование.

Делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8% през 2020 година при ниво от 2,2% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам. В началните етапи на пандемията през 2020 година останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват. Цитираните данните за реализацията на завършилите са взети към края на февруари 2020 година с цел да се избегне ефектът от административно наложените ограничителни мерки върху определени сектори на икономиката в условията на пандемията от COVID-19.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело".

Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ (21%).

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“.

За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията „Медицина“ (5,56), „Фармация“ (5,50), „Стоматология“ (5,49), „Математика“ (5,40) и Филология (5,22). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Животновъдство“ (4,24). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 4,96.

Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията "Медицина", "Фармация", "Стоматология", "Здравни грижи", "Педагогика", "Педагогика на обучението по …", "Военно дело" и др.. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.

Данните в Рейтинговата система показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през последните пет пълни години (2015-2019 г.) надхвърля 17 600 и е двойно по-голям, отколкото за предходния петгодишен период (2010-2014 г.), в рамките на който има регистрирани 8 567 публикации. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да бъдат висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2020 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища.

Данните в Рейтинговата система показват, че общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през 2020 година е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 година. В 16 направления спадът е с над 40%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления - „Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 година и „Администрация и управление“ със спад от 45%. В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30%.

Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%).

Петте най-масови професионални направления през 2020 година са „Икономика“ с 30 916 действащи студенти, „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316). За първи път в Рейтинговата система направление „Право“ със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направление „Информатика и компютърни науки“, в което се обучават 7913 действащи студенти.

През 2020 година професионално направление „Педагогика“ измества „Администрация и управление“ като второто най-масово професионално направление в страната.

През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент Охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти.

В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ - над 69%.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 8% от действащите студенти през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).

През 2020 година Рейтинговата система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 година са се обучавали близо 3400 студенти.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2020 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националения център за информация и документация, Националния осигурителен институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища, както и сред работодатели.

Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg

Рейтинговата система на висшите училища в България през 2020 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.