Абсурд, живеем в абсурд.

Опраскване, прасета, опръскване, пръскачки, микровълнови печки и микромилиметрови чела, тераси и балкони, алчности и ламтежи, еднокнижници и многокалинки.

Не, половината живот ми мина при соца, другата половина - след соца, но такава идиотщина и толкова идиоти никога не съм виждал. То не може да се помисли, камо ли да се опише.

И не е нужно даже да се разрови. То и така мирише, че вече не се трае.

Вчера един мой студент си взе дипломата. Днес вече ми поиска препоръка за заминаване в чужбина. 

- Знаете ли - пита ме, - защо съм още тук? Защото едва днес си взех дипломата, половин година след защитата. Майка ми искаше да се запознае с Вас, за да Ви попита дали постъпвам правилно. Но днес се отказа. Каза ми - правилно постъпваш, не се колебай, тук бъдеще за такива като теб няма!!

Представяте ли си докъде я докарахме? Майката на едно чудесно, умно и разумно момче му казва - Заминавай, сине, тук няма бъдеще за теб! Майката къса живо месо от себе си.

Става страшно, щом майките казват на децата си - заминавайте, тук няма бъдеще за вас!

Страшно става и ме е страх за България!

Николай Слатински