Няма съвременен българин, който да не е чувал за Васил Левски.

Това е най-големият български национален герой на съвременната ни, трета поред българска държава, който се е борил срещу турското робство и за свободата на България и българският народ. Горе-долу това е минималното, което знае и трябва да знае всеки един от нас. Ако четете обаче една сравнително нова книга, излязла през миналата година, няма да получите тази информация, пише Костадин Костадинов в Lentata. Тази книга се казва „Разкажи ми за Левски“.

От нея например ще научите, че Левски „имал мнозина приятели турци… В едно от многото си пътувания, когато преминавал река Дунав, негов помощник бил бедният лодкар Кемал. За този човек било важно да подаде ръка в делото на Левски“ (стр. 24).

Освен това Левски бил голям хороводец. Веднъж в кръчмата на дядо Яким той видял колко тъжни били хората и казал на кръчмаря да извика гайдаря. След това „пръв скочил Левски и заситнил карловско хоро. Скочили след него по-младите, после се хванали и по-възрастните. Извило се кръшно хоро. Дошли дори турци. И те се хванали на хорото“ (стр. 16).

Освен, че обичал да играе хоро с турците, той имал обичая когато си идвал в родното Карлово да се крие при тях (докато е преследван пак от тях!), защото „много от тях били готови да жертват дори и себе си, за да го защитят“ (стр. 26). Най-често Левски се укривал при баба Мюнире. „Бабата знаела на какъв човек дава скривалище и какъв риск поема, но въпреки това го посрещнала с отворени обятия и го приютила в една от стаите на дома си“ (стр. 26).

Според авторите Ивайло Кючуков и Райчин Генов, „целта на тази книга е да допринесе за формирането на ценности като родолюбие, национална гордост и високо българско самосъзнание, които са от изключително значение за пълноценното развитие на подрастващите“. Не става ясно обаче за чие национално самосъзнание говорят те – за българското или турското. Според модерната мулти-култи версия, съчинена от тях, Васил Левски очевидно е водил някаква мултинационална, вероятно (но не много сигурно) революционна организация, чиято цел е след години той да може да дойде при баба Мюнире на гости, „да ти доведа близки и роднини.

Да седнем на една маса и да си кажем добра дума. Пък, ако ти е нужна помощ и да ти помогнем с къщната работа“ (стр. 26). Нещо като тимуровска команда, бореща се да може спокойно да играе хора с турците и да им помага в къщната работа.

Оказва се, че тази „книга“ е била разпространена миналата година из всички български училища и раздадена безплатно на всички първокласници на първия учебен ден.

Инициативата е подкрепена от футболния клуб „Левски“ (силно се съмнявам някой от левскарите да е чел това нещо, иначе едва ли биха го финансирали), съвместно с Министерството на образованието. 

Така вече 65 000 български първокласника знаят, че когато Левски се прибирал в родното Карлово не оставал у майка си, която му е направила специално скривалище в къщата си (което е запазено и до днес), а у баба Мюнире (която никога не е съществувала). Също така ще научат, че той не е минавал Дунава с помощта на българските лодкари, а с помощта на несъществуващия Кемал.

Впрочем, какво знаково име. Почти като на Кемал Ататюрк, но да не се отклонявам. На всичкото отгоре ще узнаят как по време на робството, простете, владичеството, присъствието или както там е модерната евроатлантическа директива за отразяването на най-мракобесния и черен период в българската история, българите и турците весело и щастливо си тропкали хорца. Нищо че няма документиран и един случай от робството, в който турците да се хващат да играят хоро с презряната рая.

Та те не са ни смятали за хора, българите са нямали право да носят цветни дрехи, свидетелските показания на един мюсюлманин се равняват на тези на трима гяурина, продавали са ни като животни по пазарите, та хора ще ни играят. Но както и да е…

Най-вече обаче децата ще разберат, че Левски не се е борил срещу турската държава, а срещу лошия султан. Схващате, нали? Лош султан, добри турци. Преди няколко десетилетия по същия почин и съветският ръководител Никита Хрушчов развенча Сталин. Лош Сталин, добри комунисти. Нищо ново в пропагандните методи, съдържанието е същото, само етикетите се сменят.

Явно книгата не е предизвикала събитие в българските книжарници, защото научих за нейното съществуване едва вчера. По-лошото обаче е, че след нея е излязла и друга подобна – „Разкажи ми за Ботев“. Чудя се в нея какво ли ще пише? Вероятно за многобройните турци в четата на Ботев, който се борил, както казваше един модерен Киряк Стефчов, известен като Цветан Цветанов, „срещу турските, ъ-ъ-ъ, представители, които са били в България“.

Може и да не е така, но не изгарям от желание да проверя. Нещо повече. Хваща ме страх като си помисля, с оглед на модерните еврогейски ценности, какво ли друго може да се пръкне в болните мозъци на местната отродена еничарска сган. Но да спи зло под камък, че тогава вече ще се наложи да издирим авторите и да ги накараме да изядат цялото си творчество, ведно с кориците.

Чудите ли се още как промиват мозъците на децата и как подменят историята, при това с най-благородни „патриотични“ подбуди? Е, не се чудете. И се гответе за най-лошото, ако продължавате да си траете.