Защо властта още няма предизборна програма

Странна празнота зее в предизборния пейзаж. Обикновено у нас минималният срок за една предизборна кампания е три месеца, но ето, че по-малко от два месеца преди парламентарния вот на 4 април управляващите партии още не са излезли пред народа със своите предизборни програми и обещания. Няма партийно мероприятие, на което те да представят такива програми или поне част от тях (и причината не е само в КОВИД-19). Няма да ги откриете и в сайтовете им, там се натъквате на прашасалите платформи от предишните парламентарни избори през 2017-а, от местния и от евровота през 2019 г. Все едно, че за ГЕРБ, ВМРО, НФСБ и ДПС няма парламентарни избори или пък те не ги засягат. В момента те приличат на студенти, които трябва да се явят на изпит, но без да са прочели нито ред от учебника, пише Юри Михайлов във вестник Дума.

Това звучи доста нелепо на фона на другите основни партии, които показват, че са в час с предстоящия изпит. БСП вече излезе пред народа с "Визия за България", която сега се доразвива и е не просто предизборна програма, а стратегия за 15-20-годишен цикъл.

Това е модел на дългосрочно мислене, на управление за повече от един-два мандата. Скенерът ѝ е уловил основните туморни точки на развитието ни, а предлаганата в нея терапия обнадеждава срещу разсейките на карценомите. Доказателство са няколкото предложения на БСП в хода на коронакризата, които ГЕРБ в крайна сметка приемаше.

Миналия месец Корнелия Нинова обяви десет мерки срещу бедността. Това са мерки не само срещу обедняването, но и срещу стоварилата ни се демографска катастрофа. Които българинът отдавна искаше да чуе. Те са като метеопрогнозата за затопляне след седмици на кучи студ. При това показателно е, че експертите на БСП са изчислили колко души ще обхване всяка от мерките и колко тя ще струва на бюджета. А това идва да докаже, че левицата не хвърля в пространството кухи предизборни обещания, на каквито толкова сме се наслушали. За десет години нито ГЕРБ, нито някой от партньорите им намери основания, хора и време, за да изработи такъв подробен механизъм срещу измъчващата ни мизерия.

Силна предизборна програма представи и гражданското движение "Изправи се.БГ". То също е напипало най-болезнените проблеми, обхванало ги е на ширина и в дълбочина, като съобразно профила си е наблегнало повече в определени области. Личи, че, както при БСП, програмата е писана от хора, които познават как цъка държавният механизъм и държат също на социалната справедливост, на средния и малкия бизнес, на изкореняването на бедността, корупцията и мутренския модел.

Що се отнася до Демократична България и "Има такъв народ", техните програми са изборни с известна условност. Платформите им представляват по-скоро общ идеен профил. За изборен успех може и да стават, но за едно управление стоят непълно. Пък и донякъде сякаш са писани на коляно, нищо че сами по себе си изглеждат завършени и дори привлекателни. Така или иначе, двете формации представиха на обществото ценности и приоритети, заради които на 4 април може би немалко българи ще пуснат бюлетините си.

На този фон нито ГЕРБ, нито това, което е останало от "Обединени патриоти", нито ДПС са представили своя предизборен профил. ДПС пак лансира старата си платформа - едно и също, сякаш светът и България не се променят. Тези партии като че ли закъсняват за часа по гласуване, а и дали изобщо не са избягали от него, както правихме в училище, когато не бяхме си научили урока? Това изглежда като загадка, малко мистериозно и си струва да включим "микроскопа" на разсъжденията. Още повече, че това закъснение може изобщо да не е случайно и да е подчинено на друг замисъл.

Предизборното закъснение е лесно обяснимо. Какво да предложат ГЕРБ и ДПС, след като бележникът им е пълен с двойки и сега изведнъж трябва да изкарат шестица като годишна оценка. Двойка в социалната сфера заради едната трета българи, които живеят в мизерия, или заради 40-те на сто сънародници, които нямат пари за почивка. Двойка в здравеопазването, задето в ЕС сме на дъното по средна продължителност на живота и на последно място по предотвратима смърт, или задето около 20 на сто от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи. Защото ние, българските пациенти, доплащаме за здраве най-много в ЕС (46,6% при средно около 20-25% в ЕС). Или защото ГЕРБ превърнаха здравето в търговия, в тежък и антинароден лобизъм (без преувеличение). Двойка в образованието, задето на външното оценяване след 7 клас българските ученици се затрудняват със задачи от 5 клас. А знанията им по родна история и литература така са орязани, че чак ги няма. Двойка и заради управленска некадърност с ремонта на пътищата, безхаберието към националната водопроводна система и водните кризи по места, заради КОВИД-мярката 60/40 или заради кредитите за хората, останали без доходи при пандемията.

Двойката е и заради системните кризи и скандали, които по-рано Корнелия Нинова припомни в едно интервю: "Апартаментгейт", фалита на застрахователна компания "Олимпик", скандала с председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев, с Боил Банов и корупцията около "Ларгото", разкритата корупционна схема за български паспорти на чужди граждани, въвеждането на касовите апарати и създалата голям проблем Наредба Н-18, тол системата, пробива в НАП и изтеклите лични данни, протестите на медицинските сестри, скандала за цените на лекарствата, вноса на отпадъци, мръсния въздух, подпорната стена от 84 стаи...

И накрая една тлъста двойка, изписана върху цяла страница на бележника, заради мутренско-олигархичния модел на управление: подкупа от 67 млн. лв на Васил Божков за премиера, несъбраните по тази причина хазартни данъци в размер на 700 млн. лв., пачката банкноти и кюлчета в нощното премиерско шкафче, лобистко законодателство, погазване на закона, фаворизиране на корпоративния интерес и превръщането на парламента в законодателен пазвантин на премиера, Пеевски, ДПС и обръча от фирми...

Всичко това е цял чувал от знакови боклуци на гербаджиите

Човек се пита дали след всичко това у ГЕРБ и ДПС е останало нещо здраво за управление. Не бих искал да съм на тяхно място за скалъпването на печеливша предизборна програма при такава база данни. Такъв чувал с боклуци става единствено за сметището. Може и да го опаковаш в нещо лъскаво, но да лъснеш отпадъците в него няма как да стане. Всъщност, къде на шега, къде насериозно, но този чувал е предстартовата им позиция за 4 април.

Почтеността изисква при такива негативи на склад да отпишеш възможна изборна победа. ГЕРБ и ДПС обаче явно не познават тази морална категория, съдейки по политиката им. Гьонсуратщината им се е издигнала до такива високи, че дори и с торбата с отпадъци не се имат за обречени и са готови да се явят пред съда на народа. От тяхна гледна точка имат право. Нима заради едната почтеност трябва да загубят 29-те милиарда евро (или част от тях), които ще влязат в страната ни от Брюксел до 2027 г.? И "Обединени патриоти", или каквото е останало от тях, да станат обеднени патриоти? Нима заради почтеността трябва да бъдат изправени пред Темида за нарушенията на закона? Редица социологически анкети, които им дават минимално предимство, напомпват убедеността им в такава логика. Всички те очевидно разчитат, че купен вот, преизчислени гласове, приличен дял негласували (30-40%) и ограничено електронно гласуване от чужбина ще запазят шансовете им да останат в управлението.

В същото време, макар да показват на обществото, че не смятат предстоящите избори за изгубени, ГЕРБ и ДПС не са убедени, че ще ги спечелят. Те са наясно, че обществото трудно ще ги приеме, дори ГЕРБ да са първи след вота и да скалъпят коалиция по силата на простото аритметично действие. Много вероятно е протестната вълна да се взриви повторно след 4 април, ако ГЕРБ излязат първи, и тогава дори в Брюксел ще им кажат, че нямат необходимата представителност за управление, макар да са спечелили. Тогава ще трябва да отидат на повторни парламентарни избори и това вече може да се окаже края на ГЕРБ.

Най-вероятно лутането между тези две крайности (надеждата да не загубят изборите и неувереността да ги спечелят) кара ГЕРБ и ДПС още да умуват върху последния им шанс: предизборните програми. Това важи и за ВМРО, макар че войводите май се надценяват със самостоятелното явяване. Нищо чудно, ако след време стане ясно, че в момента трите формации съгласуват тези програми, макар че явно ще се явят с отделни платформи.

На първо четене са възможни два варианта

Вариантът за копипейст на предишни предизборни програми отпада, най-малкото заради КОВИД-19. Да се залага само на либерализма, свободния пазар, плоския данък и социалните трохи на държавата ще означава автогол. Нищо чудно ГЕРБ (ДПС и ВМРО) да се явят с по-силни социални програми, макар че те ще са крадени от БСП и други конкуренти. Нищо чудно партия ГЕРБ да си посипе главата с пепел, да си признае грешките с тайния замисъл, че ще финтира гласоподавателя, като го накара да припознае ГЕРБ като една нова партия, преживяла своя катарзис и поела едва ли не по нов път в политиката. Нищо чудно тази програма да бъде представена в последния възможен момент, примерно седмица преди вота, за да няма време за разобличаването и лековерният избирател да я приеме. Ако в ГЕРБ кроят такива сметки, за сетен път ще покажат, че са невежи. Според допитване от времето на протестите 67% от българите не ги искат в управлението.

Но има и друг, далеч по-коварен, вариант, който може да им бъде подсказан и отвън. В предизборните си програми ГЕРБ и ДПС да предложат някакъв вид общонационално правителство, в името на което да се постигне съгласие по 4-5 приоритета. Нали в началото на последната парламентарна сесия ГЕРБ и ДПС се обявиха за "диалог след изборите"! Понеже засега всички други партии отхвърлят каквато и да е коалиция с ГЕРБ, няма да е учудващо, ако в програма бъде предложен израелският вариант за коалиционно управление - половина от мандата да ръководи ГЕРБ (с ДПС и ВМРО), а другата половина - партията (или партиите), които ще клъвнат на тази въдица. БСП вече показа, че няма да е сред тях, но сред останалите формации може да се намерят такива, които да паднат в капана. Особено партии с никакъв или малък стаж във властта.

Няма съмнение, че ГЕРБ и ДПС ще представят себе си като национално отговорни сили и ще очернят онези партии, които не налапат въдицата за общонационално правителство. При политическа зрялост и обществена трезвост на партии и избиратели номерът им не би трябвало да мине.

При всички случаи зейналата празнота в предизборния пейзаж вещае ако не буря, то поне интригуващи вихрушки до 4 април. Ако от тях гласоподавателят не загуби протестния си глас от лятото и есента, страната ни ще има шанс срещу мутренско-мафиотския модел на демокрация и управление.