Днес всички венецуелци са милионери, но едва свързват двата края.

Средната месечна заплата възлиза на 5,5 млн. боливара, което е равно на долар и половина. Как се стигна дотук?

Интервю на Дойче Веле с икономиста Рафаел Гонсалес.

Дойче Веле: Хиперинфлацията е равносилна на държавен банкрут. Във Венецуела онова, което в началото на 2018 година е струвало един боливар, в края на годината ще струва един милион боливара. Какви са причините за тази невероятна инфлация?

Рафаел Гонсалес: Наложеният от венецуелското правителство валутен контрол, който определя всички цени въз основа на еднократна оценка. Това предизвика катастрофата, която изживяваме в момента. Понастоящем за един долар хората във Венецуела плащат 2,5 млн. боливари. Това е 17 пъти повече от официалния обменен курс. Премахването на строгия валутен контрол обаче е напълно неприемливо за правителството.

Дойче Веле: Какви са последиците за хората във Венецуела?

Рафаел Гонсалес: Месечната заплата в страната възлиза на 5,5 млн. боливари. Това са приблизително 1 щатски долар и 50 цента. Килограм месо струва 10 млн. боливари или близо 3 долара. Най-ниската цена за един хляб на остров Маргарита възлиза на 1 милион и 400 хиляди боливара. Фантастичните цени във Венецуела са лишени от всякаква логика. Над половината от работещите на минимална работна заплата не могат да живеят от нея.

Дойче Веле: Защо правителството държи на своята валутна политика?

Рафаел Гонсалес: Правителството казва, че валутният контрол пресича изтичането на валута от страната, но всъщност стана точно обратното. Твърдата валута изтича, а хората обедняват.

Дойче Веле: Предишният президент Уго Чавес още в началото на мандата си одържави чуждестранните и венецуелските фирми, за да започнат да произвеждат, както той казваше, за народа. Какво стана всъщност?

Рафаел Гонсалес: Национализацията на фирмите е другата причина за настоящата катастрофа. Днес Венецуела не произвежда практически нищо. Нито аграрни, нито индустриални продукти. Венецуела живее в един абсурден свят. Правителството национализира циментовата индустрия и сега нямаме цимент; то национализира фирмите за производство на кафе и сега ние нямаме кафе; национализира захарните фабрики и вече нямаме захар.

Дойче Веле: Как стоят нещата със снабдяването с хранителни продукти?

Рафаел Гонсалес: Това е още един абсурд в делника на венецуелците. Без пакетите с основни хранителни продукти "CLAP", отпускани от правителството, много хора не биха имали с какво да се прехранват. CLAP e съкращение на "Снабдителен и производствен комитет". За да получат такива пакети, венецуелците трябва да притежават въведения от правителството на Мадуро "отечествен паспорт" (Carnet de la Patria).

Дойче Веле: Какви са вашите предложения за излизане от кризата?

Рафаел Гонсалес: Предложих да се въведе нова валута, която да съответства на стойността на долара, както навремето направиха Бразилия и Аржентина. Наред с въвеждането на валута, чието покритие да са златото и отчасти нефтените резерви, трябва да се възстанови свободата на валутната търговия. Само че без политически промени в страната излизане от кризата не е възможно.

Пабло Рафаел Гонсалес е венецуелски иконом, философ и политолог. Бил е съветник в палатата на депутатите и в сената.