Съдебната система е зависима от политически и задкулисни интереси, заяви съдия Методи Лалов в интервю с Доротея Дачкова за вестник СЕГА.

- Г-н Лалов, защо напускате съдебната система?

- Мотивите изложих в оставката си до съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Напускам, защото съдебната система е зависима от политически и задкулисни интереси. Ръководи се от ВСС, който постоянно приема непрозрачни, немотивирани и непрофесионални решения. Главният прокурор е всевластен и безконтролен, прокуратурата започва да доминира над съда, което е недопустимо за всяка правова и демократична държава. Страхът и бюрократичното отношение взимат превес над независимостта и жаждата за справедливост. Причината за това е основно в сбърканата конституционна уредба на съдебната власт, но и в лошото законодателство, които създават благоприятна среда за развитие на задкулисни, шуробаджанашки и всякакви други непочтени и опасни за правилното функциониране на съдебната власт отношения. Ще припомня непрозрачния избор на членовете на ВСС от политическата квота, не само на този състав, но и на предишните; скандалните назначения на и.д. председател на Софийския районен съд и на председател на Софийския градски съд; последната номинация за главен прокурор, а и на предишните такива; случаите "Яневагейт", "ЦУМгейт" и още много други. Чак до липсващото електронно правосъдие, за което бяха изхарчени милиони левове. Разбирате ли каква съдебна система имаме и от какви хора се доминира?!

Съдебната система отдавна е в будна кома и последните й съпротивителни сили все повече изчезват. Не мога да бъда наблюдател на тази агония и да остана в съда заради едната заплата, колкото и добра да е тя. Винаги съм работил за промяна на съдебната система отвътре, но съм наясно, че проблемът е преди всичко политически и решаването му неминуемо минава през политическа промяна. Тази промяна трябва да се извърши от законодателната власт, а изпълнителната да осигурява и спазва нейните правила. Парадоксално е, но за да запазя своята независимост, себеуважение и съдийски етос, чувствам призвание да се ангажирам с участие в тази промяна. Това обаче не може да стане, докато съм в съда. Това не е бягство. Излизам от "съдебния дом", за да мога да разполагам с друг арсенал от възможности, чрез който да го запазя от тези, които години наред разграждат тухла по тухла основите и стените на държавността. Излизам заради себе си, но и за да помогна на почтените, знаещи и можещи магистрати, да останат в съдебната система и да бъдат независими, за да могат да налагат върховенството на правото. Така, при сбъдване на определени условия, ще мога да бъда трансмисия между проблемите на съдебната система и тяхното решаване от другите две власти.

- Някои сигурно ще каже, че ще се отървете от дисциплинарните производства срещу вас...

- "Корпулентните медии" отдавна правят това гнусно внушение. Истината обаче е друга. Подаването на оставка е правомерно упражняване на конституционно право да бъда освободен от съда.

Срещу мен има обединени в едно дело две дисциплинарни производства, образувани по предложения на ръководения от Теодора Точкова Инспекторат към ВСС, който виждате какви скандали произвежда непрестанно, и на натрапения от предишното мнозинство на ВСС и.д. председател на СРС Стефан Милев (макар и доскорошен прокурор, без стаж в районния съд, Милев беше сложен от ВСС за временен шеф на районния съд, след като Лалов подаде оставка, б.а.), който въпреки безобразията си в СРС, беше награден от ВСС, включително с гласа на Лозан Панов. Тези производства бяха образувани през 2017 г., след като подадох оставка като председател на СРС в знак на несъгласие с управленския провал и неспособност на ВСС да отстоява независимостта на съдебната система и да решава проблемите й. Нямаше как да продължавам да търпя безропотно това безобразие и заедно с по-голямата част от колегите ми от СРС излязохме на улицата пред ВСС. След първоначалното стъписване от страна на членовете на ВСС, последва очаквана репресия срещу мен. Тези дисциплинарни производства според закона трябваше да приключат най-късно в 6-месечен срок след образуването им през 2017 г. Измина и повече от година, след като дисциплинарният състав обяви, че ще се произнесе с решение, но такова няма. Ето защо и въпреки че не вярвам в независимостта и обективността на дисциплинарния състав (Даниела Марчева, Боян Магдалинчев и Вероника Имова), който разглежда делото, а и на голяма част от членовете на ВСС, подадох три молби, последната и до председателстващия ВСС Лозан Панов, с които настоявах делото срещу мен да бъде решено. Целта ми беше истината да излезе наяве, или поне производството да отиде в съда, където все пак съществува вероятност да получа справедливост. Незавършването на дисциплинарното дело води до това, че петното продължава да стои върху името ми и успешно се използва във всеки удобен момент срещу мен от споменатите "медии". Това не е случайно. Заради умишленото бездействие на членовете на дисциплинарния състав, подкрепено от незаинтересоваността на останалите членове на съдийската колегия, сега когато напускам, няма да мога да получа парично обезщетение, предвидено от закона, каквото иначе получават повечето магистрати. 

Необходима е промяна, за да не може законови инструменти да се превръщат от недобросъвестни хора в средство за тормоз и зависимост.    

- Разказахте за скандални случаи на натиск. Как си обяснявате, че нито ВСС, нито прокуратурата ви потърсиха след това.

- Съвсем очаквано нямаше никаква реакция от отговорните институции, въпреки широкото отразяване на случаите от медиите и неколкократните призиви на ССБ. Причината е, че тези институции се доминират от хора, които показват с поведението си, че са зависими и не работят в полза на обществения интерес. Тези хора знаеха или впоследствие са получили информация по неофициален път, защото официална проверка няма, че разказаното от мен е истина. Със замитането под килима на подобни случаи ИВСС, ВСС и прокуратурата превръщат съдебната система в криво огледало, което изкривява истината, за да не може обществото да има независима и компетентна съдебна власт, която да ги защити срещу кражбите и униженията, на които е подложено от десетилетия.

- Бяхте на протестите срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Там ли е мястото на съдията? Улицата може ли да реши тези въпроси?

- Съдията е гражданин като всеки друг. Съдията трябва да бъде пример за независимост, свобода и справедлива реакция. Не мога да не реагирам, когато виждам, че установените в закона правила се извращават, че публичността на дадена процедура се превръща в театър. Макар да има публичност, няма прозрачност. Макар и да има избор, няма състезание. Ако се абстрахираме от личността на единствения кандидат за главен прокурор, който многократно доказа чрез публичните си изяви, че няма лични и професионални качества да бъде прокурор, и че брутално погазва основополагащи за всяка правова и демократична държава принципи като презумпцията за невиновност, както и честта и достойнството на обвиняемите, които според Конституцията са невинни до доказване на противното, пак трябва ясно да се каже, че състезание с един кон или с един кон и с мюре не изпълнява целта на закона обществото да получи почтен, независим и компетентен главен ръководител. Нима в съдебната система, а и извън нея, няма нито един друг, който да е достоен и способен да бъде главен прокурор? Това е невъзможно. Аз мога да ви посоча поне няколко именити юристи – адвокати и съдии, които са доказали, че са изключителни професионалисти, и което е най-важното - че са почтени и независими. И тъй като го докарахме дотам, че институциите флагрантно извращават правилата, аз се присъединявам към онези свободни и смели граждани, които решително заявяват на площада, че няма да позволят това. През 2012 г. в интервю пак за в. "Сега" по повод уволнението на съдия Мирослава Тодорова казах, че институциите – ВСС и съда, а не улицата, трябва да решат дали дадени правила са спазени, или не. Това положение е принципно вярно. Тогава все още вярвах в държавните институции. Когато обаче държавните институции сами се превръщат в нарушители на закона, както е у нас, когато законът е все повече изпразнен от справедливост, когато държавната принуда нерядко се използва не за наказване на виновните, а за репресия срещу инакомислещите, тогава гражданите, в рамките на установения ред, не само могат, но и трябва да отстояват върховенството на правото, демокрацията и свободата си. Съдебната система не съществува сама за себе си, а заради гражданите. Тя не е на ВСС или на главния прокурор. Гражданите имат пълното право да изискват тя да работи и да конструира своите ръководни органи в рамките на закона и здравия разум. Тази номинация за главен прокурор е поредната, която формално отговаря на закона, но не постига неговата цел. Това казват гражданите, излезли на улицата, това казвам и аз.

- Гражданите протестират, но прокурорите пращат становище след становище в подкрепа на Гешев, сякаш писани под индиго.

- Самият аз, след като подадох оставка като председател на СРС, бях подкрепен от няколкостотин съдии и служители, но ВСС удобно премълча това. Това беше подкрепа за отиващ си административен ръководител. Случващо се сега е различно. Имам основание да мисля, че в една немалка част подписалите съставените под индиго писма за подкрепа, са направили това не като израз на свободата им да изразяват мнение. Прокурор от София, чието име ще спестя по обясними причини, ми сподели, че е подписал писмото за Гешев от страх. Разказа ми, че съпругата му, която не е юрист, е била обект на репресии от друг държавен орган, че самият той е станал жертва на такива в прокуратурата. Стана ми изключително тъжно. Но страхът се е настанил трайно в прокуратурата, все повече настъпва и в съда. Не одобрявам постъпката на този колега, но разбирам, че това е израз на инстинкта за самосъхранение на човек, чиято цел е да избегне непосредствената опасност, пък после ще мисли за другото. В  ситуационен контекст такова мислене има известно основание, но всяка подобна "подкрепа" води до там, че денят, в който от този колега ще бъде поискано да направи и нещо противно на волята му по конкретно дело, е все по-близо. Тогава да откаже ще бъде още по-трудно – и защото вече се е пречупил при тази подписка, и защото хората като Гешев ще са повече и по-силни.

- А сега накъде?

- Аз съм юрист и е обяснимо да се занимавам с право. Най-логично е да стана адвокат. Главната ми цел да напусна съда обаче е да работя за политическа промяна, а това може да стане единствено чрез участие в политическия живот. Като всеки активен гражданин следя случващото се и съм наясно кои политически субекти имат воля и знания да извършат необходимите промени, които да доведат до съдебна реформа. Промяна е необходима във всички сфери на обществения живот, така че доминацията на алчни, корумпирани и некадърни хора да бъде преустановена. Без такава промяна ще продължим да унищожаваме природата си, да дишаме силно замърсен въздух и да се разболяваме все повече, публичните средства ще продължат да се харчат непрозрачно, ще получаваме грозна и нефункционална инфраструктура, ще правим ремонт на ремонта на ремонта, културното ни наследство ще бъде унищожавано, здравеопазването и образованието ще бъдат все по-некачествени. Не мога да гледам това безучастно.