На 12 март в НДК за втори път ще бъде представен юбилейният спектакъл Стоянка Мутафова – 70 години на сцена. Първият, през февруари, предизвика истински фурор. Тогава тя навърши 97 години. Три дни по-късно в Бургас ще представи книгата си „Добър вечер, столетие мое”.

Никога не съм се чувствала много щастлива, така съм устроена. Истинското щастие рядко те постига. Това каза в предаването „120 минути” по bTV голямата актриса Стоянка Мутафова.

Тя допълни, че срещите с хората понякога е зареждат, понякога я раздразват.

„Аз калабалък много не обичам. В живота си много се усамотявах, още от дете. Малко дете бях, когато обичах да остана вкъщи, всички да излязат, аз да остана самичка. Повече обичам да съм сама.

Много хубаво детство имах, много свободно дете бях, нямах родители, които да ме наставляват, да ми посочват, това да, това не, бях свободна”.

Стоянка Мутафова допълни, че баща й не я е подкрепил да стане актриса:

„Изкарал ме най-бездарна в писмо – Моля ви се, трябва да я скъсате навсякъде, защото няма талант, тя си въобразява, че може да стане актриса, защото сега е на мода между момичетата. Той ми каза влизаш в университета и започнах да уча класическа филология, насила ме караха, отдаваше ми се но не ми беше по волята. Исках театър и това е.

Баща ми не ме е видял никога на сцената, почина. Но го успокои Кръстьо Сарафов. Тъкмо беше открита телевизията в България, черно бяло, само новини, и една пиеса, в която трябваше да играя младо момиче, но не ме привлече ролята и ме привлече една характерна роля на възрастна жена (…)Партньор ми беше Кръстьо Сарафов.

Като свършихме пиесата, той ме щипна по бузата и ми каза – Хвана ми окото, мойто момиче, ще стане от тебе актриса. Прибрах се вкъщи, ходих по градините, приказвах си сама. И като се връщам вкъщи, баща ми вече беше на легло, и той каза – Сега вече ще умра спокойно, щом Кръстьо ми каза, че си много талантлива, направила си великолепно ролята, и си отиде доволен от това, което му е казал Кръстьо”

Стоянка Мутафова разказа и за приятелството си с Невена Коканова:

„С Невена Коканова ден не можеше да не бъдем заедно, много се обичахме, тя имаше много хубаво чувство за хумор. Много тежко се преживява липсата на толкова близък приятел. Ние знаехме, че тя си отива, даже се молихме по-скоро да стане, защото много тежко понесе тази болест, този рак. Невена беше много скромен човек, много добра артистка, тя никога не парадираше с това, което е."

По въпроса за щастието, голямата актриса заяви, че истинското щастие рядко те постига.

„Никога не съм се чувствала много щастлива, така съм устроена. Истинското щастие рядко те постига. Знаех, че трябва да бъда щастлива и доволна на съдбата си, пък не мога, и някоя роля, да кажем, която съм направила и която знам, че е добра, въпреки това към всичко пристъпвам с някакво съмнение вътрешно, да не говорим докато изградя една роля, да не казвам какъв ужас е – отказвам се, връщам се.

Извън театъра има щастие. Като родих детето си, бях много щастлива, защото при нас... артистите затова не раждат много деца, няма кога. Като си зает много и като тръгне да те носи това течение… затова останах с едно дете, а не е хубаво. Защото сега съм аз с дъщеря ми и тя ще остане сама. От роднините всичките ги няма. И си викам като си отида, какво ще прави моята дъщеря, тя се разведе набързо, и тя като мен не може с всеки да живее.

Всичко е България, аз обичам България много. Бях в Прага, оженена там, не можах да издържа”.