Валери Петров е от хвърчащите хора и ще продължи да хвърчи около нас, заяви Анжел Вагенщайн.

Дано някога открием между редовете това, което Валери Петров не беше изрекъл, той ще го изрече и ние ще го открием, каза още Вагенщайн. "Още един от хвърчащите хора отлетя. Без него ние станахме още по-уязвими и още по-безсилни пред агресията на шумната посредственост", каза той в присъствието на близките на великия поет. Някога, беше толкова отдавна, Валери опита от трибуната на Великото Народно събрание да озапти и усмири развилнялата се шумна простащина, опитът на мъдрия наивник беше засипан от вълна пошли подвиквания. Той смутено млъкна, учудено и безпомощно се огледа и мълчаливо слезе от трибуната.

Години и години след това този посланик на доброто продължи да разказва своята приказка. Със своите творби той надвика агресивната простащина. После виждах в очите му все по-нарастваща тревога и безсилие. Видях как в шумотевицата великият поет все по-объркано да се оглежда и после внезапно слезе от трибуната на живота, този път, завинаги, каза още Вагенщайн.

Стотици дойдоха днес пред Народния театър, за да се простят с големия български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров. Приятели, близки и почитатели на гениалния творец продължават да чакат пред фоайето на Народния театър "Иван Вазов", за да си вземат последно сбогом с един от най-светлите духовни бащи на нацията и да го изпратят в последния му земен път.

Академик Валери Петров почина на 27 август на 94-годишна възраст. Той бе приет във ВМА-София на 22 август след прекаран инсулт и беше в кома няколко дни. Лекарите се грижеха денонощно за него в интензивното отделение.

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. "Полуевреин, полуиталианец, несъстоял се Нобелов лауреат", но обичан поне на 10 езика творец, много повече българин, отколкото много други - каузата му беше духовността, болката му – за нея. Автор на прекрасни стихотворения, сценарист на едни от най-забележителните български филми. Човекът, заради когото много деца искаха да станат пирати след "Йо-хо-хо". Рицар без броня, но със силата на словото.

Валери Петров е роден с името Валери Нисим Меворах. Валери Петров е неговият псевдоним. На 15 години той издава първата си самостоятелна творба — поемата "Птици към север". Стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. Той бе избран за народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора подаде оставка и така и не седна на депутатското кресло.

Валери Петров има много награди и признания: През 2004 година получи Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в детското книгоиздаване, а година по-късно Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 19 юни 2006 г., на 86-годишна възраст получи от Министерство на културата наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос и стана Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии. На 6 ноември 2007 г. година Валери Петров бе удостоен с престижната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски". През 2011 г. получи почетен знак "Марин Дринов" на БАН , а през 2013 г. - наградата Европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

В знак на почит към големия писател публикуваме едно от неговите стихотворения, превърнато в песен от композитора Георги Генков и изпято от Асен Кисимов.