Този район в центъра на Европа оглавява класацията на най-лошите места за пътешествие, измествайки към задни позиции дори бразилските фавели (от португалски ез. - favela е гъсто заселен квартал).

Във всеки голям град на България има обособен цигански квартал. Столипиново е най-големият и на пръв поглед можете да го сбъркате с Русия. Циганите не умеят и не искат да се адаптират към останалата част от обществото. Те са различни, макар да живеят редом с нас вече стотици години. Всички ме уговаряха да не ходя там. Само идиот може да отиде при циганите със скъп фотоапарат в ръце. Но аз отидох, пише Александър Беленский, infomaniya.com, цитиран от ГЛАСОВЕ.

Разбира се, беше страшно. Но си поставих за цел да попадна тук още докато се подготвях да тръгна за България. Първоначално обиколих района с кола, видях целия колорит на мястото. Погледнете, това са нашите съветски панелки и не се отличават от кой да е руски спален район.

В последния момент получих писмо от russ-yo, който ми каза, че чете моя блог, живее в Пловдив и би искал да ме съпроводи в циганското гето. Заедно с него тръгнахме към самия ад, като предварително оставихме колата му в края на квартала, скривайки вътре всичките си документи, часовници, пари и телефони. Всичко освен фотоапаратите.

Някога това е бил обикновен жилищен квартал във втория по големина град в България. Социалистическите блокове, тип кутийки, в крайна сметка са същите като съветските. Районът е кръстен в чест на генерал Столипин.

Големият брой съветски автомобили добавят още повече към сходството с Родината. Но си струва да свърнете в дълбочината на дворовете – такива в Русия няма да видите! Даже в най-жестокия кошмарен сън няма да видиш такова нещо. Следвайте ме!

Не останахме незабелязани. Контактът с циганите се осъществи секунди след като влязохме в двора. Всички разговори водеше Руслан като говорещ български език. Той пое „удара“ върху себе си, докато аз спокойно снимах циганите.

Очаквах подобна реакция на нашата поява. Всъщност имаше само два варианта: или ще ни се зарадват, или ще ни набият. Почти всички позираха с удоволствие, усмихваха се … точно както реагират на чужденците с камера в азиатските страни, например в Шри Ланка.

Децата даже настояваха да бъдат снимани във всички възможни пози.

Не знам колко задружно живеят циганите, но са много компактни. Искаш или не искаш, ще общуваш със съседите и ще вземаш участие в общите празници. На сватби циганките се обличат с най-хубавите си дрехи и тогава сходството им с индийците става още по-забележимо. Казват, че циганите са се отделили от индийския народ преди хилядолетия и оттогава скитат по света.

Ежедневните им дрехи са също доста ярки и крещящи. Адски кич!

Кратък разказ как станало всичко. Столипиново бил обикновен жилищен район, докато българските власти не решили да направят социален експеримент още през соцвремената. Започнали да дават на циганите безплатни жилища в многоетажни блокове, редом с българите. Първото, което направили циганите след настаняването си, било да започнат да си палят огън с паркета от новичките си апартаменти.

След падането на социалистическата власт в България циганите първи възприели новите правила на играта при пазарната икономика. Те избили или запалили всички прозорци на асансьорите, разглобили ги и ги предали като цветни метали. Като цяло, постъпили като нормални цигани.

Разхождайки се из квартала, видях и общувах с хора, които водеха съвсем нормален живот. Майки и баби разхождаха малки деца, работеха в магазини и лавки.

Сред циганите има и работещи хора. Този дядо работи като ковач. Напълно циганска професия. Много цигани се занимават със събиране на черни и цветни метали. Понякога просто ги крадат, но какво да се прави.

В България има много цигански квартали, но Столипиново е уникален. В този квартал циганите обитават типични съветски девететажници. Пространството между тях, което у нас се използва за училища, детски градини и магазини, тук отдавна е застроено с частни домове. Всички те са нелегални.

Тук да имаш свой дом е признак на благополучие. Затова трябва да има непременно високи огради и железни врати.

Обикновените хора живеят в панелките, но и тук трябва да се демонстрира статус. Ако имаш кола, я паркираш пред входа. Ако имаш пари, си правиш гараж и го слагаш точно под прозореца си.

Да видим как живеят циганите в жилищата си. Това е хубаво стълбище.

Жилището е съвсем прилично, на входната врата се събуват. Отлична квартира, ако не отчитаме факта, че в нея живеят десет души, всички стени и подове са с плочки, а от крановете тече вода с пясък.

Ситуацията с водопровода в Столипиново е истинска беда. Качеството на водата е много ниско. До горните етажи тя въобще не достига. Електричество има почасово. Циганите дори не помислят да плащат комуналните услуги, които ползват, затова правителството е принудено да прави това безплатно. Някак са успели да прекарат ток в целия район, благодарение на милиони левове дълг, но иначе би се вдигнал голям вой от страна на Европейския съюз: за лошо отношение към малцинство. Тази карта тук се разиграва често.

А ето и един лошо поддържан вход. Веднага е видно какви хора живеят тук. Поканиха ме в различни апартаменти, но навсякъде се събуваха, а мен ме беше страх да не хвана някоя инфекция.

Попаднах на доста прилично жилище, собственост на една баба.

А това е над нейната квартира. Вероятно си мислите, че тук никой никога повече няма да живее? Как ли пък не! Боклукът въобще не плаши циганите, те го възприемат като нормално явление.

Типична циганска панелка. Квартирите на бедняците са без прозорци, но с пердета. Има и такива, които не плюят върху себе си – имат стъкла на прозорците, даже са си боядисали външните стени. Но общите пространства са с изпочупени прозорци и изгорени стълбищни пространства. Такова е отношението – общото не означава нищо.

На вас вероятно вече ви е минала мисълта, че това ужасно прилича на Русия/Украйна/Казахстан и няма нищо особено в начина, по който живеят у нас?

Боклукът не е извозван от години. Защото за това също никой не плаща. Но това е и безполезно. Веднъж е бил извозен боклукът.

На следващия ден отново всичко било в боклук. Хората тук просто изхвърлят боклука през прозорците, без да се заморяват излишно. И какво, удобно е.

Знаете ли как успяхме да вървим безпрепятствено из района и да снимаме хората? Циганите идваха при нас всяка секунда и се интересуваха кои сме и откъде сме. Руслан им обясни, че сме дошли да заснемем в каква мръсотия живеят и как не се погрижило за тях българското правителство. Това беше попадение в целта. В своя живот те винят всеки друг за положението си, освен самите себе си. И даже се гордеят с това.

В Столипиново е многолюдно. По улиците се движат тълпи.

Редом с хората живеят бездомни, дрипави кучета.

Те действително не забелязват мръсотията. Седят до самия боклук и всичко е наред.

За района се разказват зловещи истории. За това, че тук всички са пласьори на наркотици, че циганите продават децата си за органи, а момичетата стават проститутки на 10 годишна възраст. Възможно е да го има и това, но аз такова нещо не забелязах. Или не ми позволиха да забележа.

Видях типичен жилищен район, просто много мръсен. И хора, заселени в панелки, които живеят типичния номадски живот. Хора на временната работа.

Всички жители на Столипиново са невероятно колоритни. Удивително е да се види такова нещо в Европа.

Всеки уважаващ себе си цигански квартал трябва да има розова лимузина. Те също са гледали Кустурица.

Просто те са различни. Нека живеят близо до нас още стотици години.

Живеят в лайна и помия, но им е забранено да разказват, че това са лайна.

Искат ли те друг живот? Вие как мислите?