Има хиляди истории и филми за призрачни и обгърнати в страх и мистерия кътчета по света.

Такива разбира се има и у нас, но не са толкова популярни, колкото обитаваните от духове къщи на ужасите в Америка например.

Но логично в държава, в която легендите и преданията са неизменна част от фолклора, тези места са наистина много, а легендите, свързани с тях, смразяват кръвта дори и на най-смелите. Ето някои от тях:

Село Живовци

Това село отдавна не съществува на картата на страната ни. Това е така, тъй като през началото на 70-те години местните били изселени в близкия град Монтана, защото имало план селото да бъде потопено заради откриването на язовир Огоста.

И така през 1984 г. селото е залято с вода и дълги години всичко тъне под водите на язовира. Докато преди няколко години църквата на село Живовци не изплува.

В това разбира се няма нищо мистериозно – постепенно водата на язовира спада и всичко отново се оказва на повърхността. Дори селската чешма, от която все още тече вода. Проблемът е в църквата.

Изплувалата сграда фрапира с вида си и по-точно с камбанарията. По стените на някогашната света обител не е останало и следа от иконописите. Стените са абсолютно бели, таванът е срутен, а единствената рисунка, която стои сякаш непокътната, е образът на Дявола върху камбанарията.

Село Цонево

Селото се намира в област Варна и е създадено от българи, турци и цигани, придошли от съседните села. При създаването било отделено специално място за изграждането на църква, но дълги години никой не се заемал със строежа ѝ. И тъй като мястото пустеело, през 1967 г. било отстъпено на младо семейство, което си построило къща там.

Жената била чуждоземка, станала учителка в местното училище, омъжила се за местен момък. Те били честни и трудолюбиви. Една сутрин те се връщали от празника на Военоморските сили във Варна със своя запорожец. За зла участ на жп прелеза при село Султанци били премазани от минаващия влак.

След този случай къщата била заселена от друго семейство. Мъжът бил комбайнер, а съпругата му му помагала в работата. Един ден, докато двамата жънели край моста над река Камчия към с. Величково, се извила страхотна лятна буря. Те се скрили под комбайна, но били изпепелени от мълния.

Мъжът в третото семейство, който се заселило в къщата - учителя от Варна Владимир Лозенко, се зарекъл да премахне черната прокоба от имота. Той заклал черна кокошка и намазал праговете на къщата с кръвта ѝ.

В дома заселил черна и бяла котка. Един ден той намерил черната котка убита и бил сигурен, че доброто е надвило злото. Няколко години след това той умира сравнително млад.

Последния обитател на къщата бил бай Кънчо, който отдавна е покойник по неизяснени причини. По-старите обитатели на селото твърдят, че често чуват неспокойните души на покойниците да бродят из селото.

Преди 6 години християните в Цонево най-после успели да изградят малък храм. Нещастията обаче не свършват, тъй като в селото все още има твърде много смъртни случаи, причинени от злополуки.

Преди няколко години човек се дави в язовира до селото. Изпратените водолази обаче никога повече няма да се върнат на мястото.

Те разказват, че когато се спуснали на дъното видели огромни сомове, борещи се помежду си за останките на труп, а очите им светели зловещо в тъмните води. Разказът е потвърден и от тримата водолази.

Прокълнатата къща в с. Цонево може да бъде видяна и днес. Само старата каруца в двора ѝ обаче напомня за някогашният живот там.