Ние сме бряг на етническа толерантност.

При нас акостират кораби от всякакви националности. С това сме популярни. Имаме си всичко. Дори и мултикултурни села, в които роми и българи живеят в мир. Има и такива, в които едните са доста притеснени за разлика от другите. Е, те са притеснителните. Те създават проблемите. Не мултикултурното, а в това, че едната култура не приема другата. Без значение дали ромите не приемат българите, или обратното. Там тлее опасна жар, която може да разбуни голям пожар. Последният пример е Асеновград. Заради една шепа цигани всички останали роми ще ядат калая. Ще ставаме свиделите на Катуница 1, 2 и 3. Ще има насилие. А не се ли различаваме именно с това, че в уж интегрираното българско общество няма насилие? Трябва ли да се принизим до там, че да вземем сопите и мотиките, за да се наречем българи и националисти?

До кога ще сме сбъркани патриоти, които показват родолюбието си с тръби? Никой не оправдава циганите, които са били деца. Те са за показен съд. Такъв, в който ще трябва някой да мие след присъдата. Който както иска да го разбира. Поне ще има работа и за един комитет, който изкарва пари на гърба на онеправданите привилегировани цигани. Вече не искаме Катуница 1, 2 и 3. Искаме етнически мир, толерантност, разбиране и нормално съжителство. Но едва ли скоро ще го имаме.

Трябва да минат поне няколко поколения, в които циганите са свикнали да се ползват с привилегии, в които се чувстват безнаказани, в които смятат, че за тях няма закони. Само защото са гласували за някой номер в бюлетината. Стига вече толерантност. Стига вече бюлетини. Стига вече Катуници!

Ние живеем в България, която не е на Цар Киро. Не е на летец, не е и на друг. Това е България на всички. България, в която има мир и разбирателство. България, в която Катуница е само лош спомен. България, в която всички са длъжни да плащат сметките си, да са грамотни, да имат поне един ред зъби в устата, да не карат каруци и да спазват законите. Това е моята България. А не Катуница. От последното нямаме нужда. Имат нужда тези, които ще яхнат вълната на недоволството. А обикновеният българин не е от тях. Той иска да живее в дом без решетки, да има толкова кокошки, колкото си е купил, да не плаща чужд ток и майка му да не е изнасилвана от някой мургав тип, който никога не е стъпвал в училище.

България не е Катуница.

Автор: Боян Димитров (Монитор)