Отново са дни на истерия! Този път покрай местенето на украинските бежанци

Няма балансирани мнения, липсва елементарен стремеж към обективност. „Капризни мошеници са бежанците!“ се бие на словесните барикади с „България се провали, умишлено иска да ги изгони!“. А истината, както винаги, не само че никой не бива да претендира за нея, но и е далеч от крайностите. Тези крайности, повтарящи се по всеки един въпрос, не спомагат за нищо друго, освен за само унищожението ни, но това е друга тема, пише Искрен Вълчев ГЛАСОВЕ

Да се върнем на украинците. Нямам претенции за изчерпателност, но ще изкажа мнението си на база по-разширен поглед. А то е, че България предостави възможно най-добри условия за бежанците.

До момента се справя добре с кризата. Има грешки, но те са неминуеми.

Дебело подчертавам две неща. Първо, говорейки за България, нямам предвид единствено държавата. Става дума за обществото като цяло. Правителство, общини, бизнес, доброволци... – справиха се блестящо според възможностите си. Второ, уточнявам: мнението ми изхожда от базисната предпоставка, че на украинците следваше да се помогне. Има гледна точка, според която те не бягат от война, не биваше да бъдат третирани специално – който мисли така, просто не бива да чете редовете надолу. Би му се харесали други четива. Моят стремеж е да се оцени помощта през призмата на нейната необходимост, за да се види оказана ли е наистина. Или пък държавата се е провалила.

Нека си припомним: На 24 срещу 25 февруари Русия нападна Украйна, на 27 февруари по българските граници се появиха автомобили с украинци. Вълната растеше всеки ден. Тя бе несравнимо по-силна по границите на няколко други държави, поради което те се принудиха да опънат палатки и походни легла. Нито една страна не бе подготвена. Липсва и такава по принцип, която да е готова за бежанска вълна с по хиляди души на ден.

България, въпреки многобройните си институционални, организационни, политически и всякакви други проблеми, не допусна нито един украинец в мизерни условия. Нито един!

За всеки бяха осигурени покрив, одеяло, възглавница, отопление, храна. Факт е че имаше забавяния, разминавания, комуникационни проблеми, неразбории... Но за хора в крайна нужда най-важното са храната и подслона. Всичко друго са дреболии! Да, за справянето вероятно помогна фактът, че спрямо Полша, Чехия, Румъния, украинците у нас не бяха много. Но колкото – толкова. Осигуриха ли се базовите неща за всеки един? Да. По какво съдят всички ония, които твърдят, че България се е провалила? Няма нито един критерий, по който да се отсъди това.

А България не просто осигури спането и храната. Тя даде възможност всеки един украинец да бъде в три, четири и пет звезден хотел край морето! Условията, точно както каза Кирил Петков днес, бяха луксозни.

Съвсем сериозно твърдя, че бежанци от война да бъдат настанени в престижни хотели е прецедент в световната история!

И то положителен, ако грижата за тях е приоритетна. Факт е, че държавата успоредно се грижеше и за доволството на хотелиерите. Но нима това е лошо? Грешно ли? Цял един отрасъл, засегнат от пандемията, бе подпомогнат. Ама хотелиери крадели парите, предлагали лоши супички... Да, има го. Съществува подобно на всеки един порок на света. Но пак е дребнотемие. Важното е, че едновременно бягащите от война бяха приютени при прекрасни условия и бе подпомогнат цял един бранш – две постижения в едно.

Така на украинците се даде възможност през първите три месеца буквално да живеят в неподозирано добра битова среда. Също така бе ясно, че това ще свърши на прага на лятото. Не само заради интереса на хотелиерите, но и защото не може луксозните условия да продължат вечно.

България ги осигури в началото, когато бежанците бяха най-шокирани, стресирани.

Нормално е нататък условията да не бъдат такива. И пак се даде възможност: който има пари, нека остане с доплащане, който няма – в планината в почивни бази - с храна, легла, отопление, отново всичко най-необходимо. И не, хората не са товарени на влакове! Няма извозване като към концлагер. Влаковете са в тяхна услуга – който иска, да се придвижи на държавни разноски. Ама тоз’ не можел да иде на лекар после, на оня децата нямало къде да се запишат на училище... Да, налице са тия неприятности.

Но съдбата на бежанеца е винаги нерадостна. Няма как нещата да бъдат идеални. Няма как дори да са добри. Бежанецът винаги е в недостиг.

Той не среща нито щастието, нито среда, каквато в нормални условия. Ако нещо е наред, друго няма да е. При бягащият от война ситуацията не се измерва с „да постигнем най-доброто“, а с „да предотвратим най-лошото“. Ако разполага с храна и покрив – значи нещата са окей, всичко друго е на заден план. Такава е реалността!

Гадна, но е такава! И това не зависи от конкретната приемаща държава.

Не зависи и от самия него. Виновна е войната.

Успоредно с всичко това, по-специално – с общественото мнение у нас, са свързани два много интересни феномена. Първият е хорското убеждение, че държавата – която и да е тя, не просто следва, но е в състояние да се справя с всичко – стига да поиска.

Дори либералните адепти на слабата държава считат, че тя носи принципната способност да реши всеки един проблем.

Ако управляващите са качествени, не крадат, черпят от правилния опит... – ще се справят, гласи тази концепция. Само дето справяне без грешки няма, а и, по-важно, всичко това е принципно заблуждение. Истината е, че не всичко е по силите на държавата. Отново повтарям – която и да е тя.

Ако например хората не искат да се ваксинират – държавата няма как да проведе ваксинация. Ако футболни хулигани желаят да се бият – няма как полицията да ги спре.

Ако мошеници искат да крадат – не може прокуратурата да предотврати, щом са решили. Така и днес хорското убеждение счита, че българската държава е можела да се справи без досадните видими грешки. Но не може. Нито е всесилна, нито е в състояние да направи повече от нивото на общата народна интелигентност. В контекста на бежанците именно всичко това ражда убеждението, че държавата се е провалила, понеже е можела да се справи, ако управленският материал е добър. Не, няма как. Грешките се неминуеми.

В Германия част от украинците са настанени в бивши казарми. Чехия прави за тях нови фургони. Нима тези държави не бъркат?

Нима действат по-добре от България? Многобройни проблеми има и там, само дето у нас не се говори за тях. Всичко това не значи, че това са лоши държави. И че не са се справили. А че просто и те не са всесилни. Значи и, че грешките не значат несправяне. Най-лошото е, че концепцията за „всесилната справяща се държава“ пречи на каквато и да е обективност по най-различни теми.

Постоянно нещо се иска от държавата, което тя не може да даде.

Източниците на това убеждение са много, но един от тях е чисто българската черта да се мразят политиците – „много неща биха се оправили, ако са кадърни, пък те не са“. Истината е, че нещата не биха се оправили, ако ще и да са най-кадърните.

Вторият феномен е брат на първия, но с коренно различно лице. Мразим политиците, обаче ние като народ сме много свестни! От това произлиза ганьовско тупане в гърдите. Част от него ражда другите крайни оценки – за украинците, дето хич не били стока и следвало да си се прибират по къщите (разбирай - не са готин човешки материал като нас).

Като цяло считам, че истерията тия дни е пресилена. Голяма част от украинците очевидно са заможни. Не е нито скандално, нито следва да бъдат осъждани, ако сами тръгнат да си търсят квартира у нас, върнат се в Украйна или се преместят в друга държава – решението е тяхно, имат избор. Информирани бяха от първия ден, че програмата приключва на 31 май. Разбира се, нашето обществено мнение все така ще произвежда крайности. Но специално адептите на „Провалилата се България“ винаги капитулират пред един въпрос:

Какво следваше да се направи? Как трябваше да бъдат организирани нещата?

Ако България не бе предоставила хотели покрай грижата и за хотелиерите, щеше да се наложи да настанява украинците в спортни зали. Но тогава тия адепти щяха със същото настървение да жалят клетите хора, бедстващи по походни легла. Нямаше да забележат, че същата е ситуацията и в другите държави.

България измисли хотелите – пак зле.

Голяма част от проблемите не е в случващото се, а в предварително заложения чип да се гледа черногледо.

А ако например Германия бе отворила за украинците луксозните си хотели, същите адепти щяха буквално да се подмокрят за умните и добри решения на Германия.

Не са обективни. „Ние плащаме данъци, не ги прибираме! Друг трябва да измисля решенията!“, казват още адептите. Това е бягство от отговор. Отговорът е, че нищо по-добро не биха измислили.

Едно е на воля безотговорно да критикуваш, друго – на 27-февруари сутринта да ти се струпат хиляди хора.

Реалността винаги е съпътствана от проблеми.

Някои държави настаняват доста хора в приемни семейства. Но това добро решение ли е? Безпроблемно ли? Не е ли адски неудобно е да се живее заедно? А ако е добро това решение, защо българите масово не предложиха срещу свободен наем стаи? Дори празните си апартаменти в големите градове напълниха ли? Държавата ли чакат да им заповяда? Не обвинявам никого.

Просто казвам отново, че всеки вариант е съпътстван от проблеми.

И хотелите не са идеален, но за България – поради огромната празна извън лятото хотелска база, бе възможно най-добър.

Настоящите проблеми около преместването са неприятни. Но са дребни, а проблеми има винаги, при всякакви варианти. Това е хубаво да се разбере! Освен това всяко общество действа според възможностите си – България се справя до момента!