Изпълнителният директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД – София д-р Благомир Здравков излезе със становище, в което обяснява причината за уволнението на шефа на Клиниката по пулмология с отделение за интензивно отделение доц. Даниел Илиев, който по-рано тази седмица разказа за освобождаването си в отворено писмо.

Ето становището на д-р Здравков:

"Във връзка с отворено писмо от доц. Даниел Илиев по повод прекратяване на трудовото му правоотношение, бих искал да изразя своята категорична позиция относно твърденията, изложени в писмото „за налична чистка в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“.

От постъпването ми като изпълнителен директор на болницата съм се ръководил единствено от нуждата за спешна оптимизация на дейностите в лечебното заведение, която да гарантира повишена ефективност и сигурност в обслужването на децата пациенти. Това наложи да се започне кадрова политика по привличане на специалисти с висока квалификация и опит в медицинското обслужване на деца.

Доц. Илиев работеше като началник на Клиника по пулмология с отделение за интензивно лечение на деца без да има нужната квалификация. Доц. Илиев има специалност по педиатрия и по детска ендокринология, но няма квалификация нито по детска пулмология, нито по интензивно лечение. Вероятно на това се дължи крайно незадоволителното ниво на работа в ръководената от него структура.

Още в първите дни от встъпването ми като директор на болницата разбрах, че в Клиниката по пулмология липсва базовата необходима апаратура за интензивно лечение на деца. Респираторите при нужда от дихателна реанимация на деца и дълготрайна апаратна вентилация бяха недостатъчни, нямаше жизнено важни консумативи като интубационни тръби в необходимите размери за различните възрастови групи пациенти, не бяха налични широколуменни абокати за флуидна ресусцитация, не бяха осигурени сетове за централни венозни източници на бебета и малки деца. Всичко това поставяше критичните деца и дежурните лекари в крайно неблагоприятно и рисково положение.

При необходимост от спешна ендотрахеална интубация на деца или поставяне на централен венозен източник, доц. Илиев не е в състояние сам да ги осигури, макар да е редно всеки началник на такава структура да може да го прави. За тези манипулации в клиниката се разчита единствено на анестезиолозите.

Това бездействие от страна на доц. Илиев, като ръководител на структурата, мога да го тълкувам или за груба некомпетентност, или за престъпно нехайство. В подкрепа на моята професионална преценка са и следните факти само от последния месец:

На 09.06.2021 г. сутринта екип на ЦСМП докарва в болницата дете на 18-дневна възраст с дихателна недостатъчност и работна диагноза бронхиолит. Въпреки тежкото състояние на пациента, доц. Илиев категорично отказва да окаже помощ на детето и да го приеме в ръководената по това време от него Клиника. Веднага след като бях уведомен за тези действия, наредих детето да се приеме в Клиниката по неонатология, въпреки големия епидемиологичен риск за недоносените деца, хоспитализирани там. Лично участвах в реанимацията на детето близо час, заедно с дежурните лекари. Доц. Илиев така и не прояви интерес към случая.

На 25.06.2021 г. около 18:30 – 19 часа по спешност бях извикан в отделението за интензивно лечение за дете с тежка надкамерна тахиаритмия, стигаща до 260-280 удара/мин. Оказа се, че в клиниката няма заредени медикаменти за спешни състояния. В случая бяха необходими Кордарон и Аденозин. При проверка се установи, че Кордарон в болничната аптека има, но никога не е подавана заявка от страна на доц. Илиев или друго упълномощено от него лице за необходимостите от този и други медикаменти за спешни състояния (миорелаксанти, опиати, хипнотици, венозни анестетици и др.).

Регулярният микробиологичен контрол в лечебното заведение, констатира че Клиниката по пулмология с отделение за интензивно лечение на деца е с широка бактериална контаминация, което говори за ниски хигиенни стандарти в структурата и пряка опасност за пациентите да развият сериозни вътреболнични инфекции.

Всичко, посочено до тук, говори за категорична липса на професионални качества за заемане на длъжността „Началник на клиника по пулмология с отделение за интензивно лечение на деца“.

Твърдението на доц. Даниел Илиев, че: „Новият директор не обсъди нито веднъж с мен визията си за клиниката“, не отговаря на истината. Разказах му лично, че ръководството ще подаде проект за разширение и преструктуриране на интензивното отделение, като това ще стане чрез предоставената от МЗ възможност за кандидатстване по програма „Региони в растеж“. След като обясних, че разширението ще е за сметка на усвояване на прилежащата към Клиниката тераса, доц. Илиев заяви, че винаги е мечтаел за това и го е искал от предишните ръководства, но те не са го направили. Освен това доц. Илиев винаги е бил канен на разговор при мен, когато е заявявал такова желание. По въпросите относно оптимизацията на работата, той никога не е говорил, а винаги е обяснявал по каква причина се налага да си тръгне по-рано, кога иска да излезе в платен годишен отпуск и други несъществени за медицинската дейност въпроси. Той така и на виждаше проблеми в ръководената от него структура.

Доц. Илиев е прав като твърди: „В ръководеното до скоро от мен отделение са лекувани най-тежките клинични случаи в болницата“, но не споменава, че за да ограничи достъпа на тежки клинични случаи, той периодично е приемал в планов порядък деца със затлъстяване, които са блокирали интензивни легла. Той добре знае, че деца с такава патология могат да се приемат без проблеми в Клиниката по детска ендокринология. Доц. Илиев не споменава и факта, че беше създал система деца в тежко състояние да се пренасочват към други лечебни заведения, тъй като пазеше свободни интензивни легла подобно на резервирани маси в ресторант.

В изявлението си доц. Илиев удобно спестява информацията, че още в края на миналата година лекарите от болницата писмено са изложили пред тогавашното ръководство на лечебното заведение сериозни проблеми в ръководената от него структура, но сигналът е бил неглижиран и направено всичко възможно случаят да се „замете“.

По повод твърденията на доц. Илиев: „Моята позиция е разделена на две и на мое място са назначени двама лекари началници, единият от които все още е специализант“. Във връзка с горецитираното, доц. Илиев отново изказва полуистини и не изяснява цялостната информация. От неговото писмо не става ясно, че след отстраняването му е назначен началник на отделението за интензивно лечение на деца с необходимата квалификация по анестезиология и интензивно лечение – един от най-добрите детски реаниматори в страната. Временно изпълняващ длъжността „Началник клиника“ е колега, който на първо място е с призната специалност по педиатрия, на второ – има опит с работата в Клиниката и трето – в момента е зачислен за втора специалност по детска ревматология. Квалификацията и професионалните умения на посочените колеги не поставят под риск лекуваните в клиниката деца, тъкмо напротив – гарантират тяхната безопасност и сигурност.

Относно твърдението на доц. Илиев: „Всъщност аз не съм единственият уволнен от „Педиатрията“. Започна се с няколко санитарки.“. Доц. Илиев не споменава, че са касае за две санитарки – едната на 73 г., а другата на 71 години. И двете са освободени поради упражнено право на пенсия. За нито една от тях не съм искал становище, още по-малко писмено, тъй като нито една от двете не е работила в ръководената от доц. Илиев Клиника. Телефонистката, за която се споменава, че е освободена, е на 74 години, с упражнено право на пенсия. При анализ на дейността ѝ се установи, че средната ѝ дневна натовареност е между 3 и 5 входящи обаждания и над 20 изходящи, за които болницата заплаща месечни сметки над 1000 лв. Вероятно доц. Илиев не е разбрал, че шофьорът на служебната кола е освободен по негово желание, заявено в писмена молба.

Освободен е един клиничен лаборант след доклад на Ръководителя на структурата и старшия клиничен лаборант, поради факта, че служителят не може да извършва необходимите изследвания на децата в различни направления на клиничната лаборатория.

Отстраненият доц. Калайков е на 70 години, с упражнено право на пенсия и работеше като началник на консултативно-диагностичния блок. Той е с квалификация по социална медицина и фактически никога не е преглеждал и лекувал деца. Вероятно по тази причина, така и не предостави задоволителна програма за оптимизация на консултативно-диагностичния блок, която беше помолен да подготви и представи, след като разбрах, че по негово нареждане вратите на болницата се заключват след 22 часа. Това ограничава достъпа до медицинска помощ за нуждаещите се деца.

Изключително груба манипулация са и твърденията на доц. Илиев, свързани с освобождаването от длъжност на д-р Ганчева, която беше началник на Клиничната лаборатория. За нея трябва да подчертая, че целият екип на лабораторията ме потърси за съдействие относно нейното отстраняване, заявено и чрез подписка, която се оказа и че не е първата във времето. Бившето ръководство на болницата не е реагирало по никакъв начин на този сигнал. В подписката се описва, че д-р Ганчева има изключително неприемливо и грубо отношение към персонала, който нарича с всякакви обидни квалификации. Екипът на лабораторията категорично заяви позицията си, че ако не бъдат взети незабавни мерки, ще последва колективна оставка, нещо което би блокирало цялостната дейност на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“.

От извършена проверка по настояване на счетоводния отдел на болницата, бе констатирано, че д-р Ганчева осъществява преразход за дейността на ръководената от нея структура, абсолютно необясним на фона на преминалите пациенти. Д-р Ганчева системно не спазваше утвърденото работно време в лечебното заведение и оставяше без ръководство поверената ѝ структура. Установи се също, че д-р Ганчева системно е нарушавала правилника за работата на клиничната лаборатория и структурата е с презапасяване от консумативи за близо две години напред, част от които с изтичащ срок на годност – действие нанасящо значителни материални вреди на болницата.

На базата на всички тези констатации срещу д-р Ганчева, бе заведена дисциплинарна преписка и бяха събрани доказателства за дисциплинарно наказание – уволнение. Поради това, че е освидетелствана с решение на ТЕЛК, съответно 50% неработоспособност, д-р Ганчева не бе уволнена дисциплинарно, а по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.

На същото основание е освободен и доц. Даниел Илиев, тъй като оценявам неговия академичен потенциал и въпреки незадоволителните му способности като детски интензивист, е добре да има шанс да развие кариерата си в по-подходящо за него направление. Във връзка с гореизложените обстоятелства, не беше възможно доц. Илиев да остане на работа в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, тъй като нито екипът на Клиниката по детска ендокринология, нито екипът на Отделението за лечение на деца с диабет пожелаха той да бъде включен в техния график.

Водената от мен политика е в посока за подобряване на функционалността и качеството на оказаната медицинска помощ на децата пациенти в представляваното от мен лечебно заведение. Всички отстранени служители са заменени с по-квалифицирани специалисти. На мнение съм, че единствено по този начин грижата за болните деца може да е според правилата за добра медицинска практика и да им се гарантира безопасен болничен престой."