Не всичко е толкова мрачно, колкото изглежда. Има светлина в тунела и човеците още съществуват. Боян Тодоров ни доказа това.

Прочетете разказа на г-н Тодоров и вярвайте в доброто, защото то наистина съществува:

Стоях си на спирка "Товарна гара" в град Русе. Автобусът дойде. Ставайки от пейката на спирката, с крайчеца на окото си видях това малко кученце. Стана ми жал, затова си изпуснах автобуса и отидох до близкия супермаркет, за да купя малко кучешка храна.

За мой късмет имаше Junior вариант. Когато се върнах, кученцето все още лежеше и трепереше. Изсипах съдържанието на консервата пред него, а то със зверски сили успя да се повдигне на 4 лапички. Бавно пристъпа до храната и я изяде лакомо. Личеше си, че е много гладно. Когато се наяде дойде при мен треперейки и ме облиза по ръката. После отново мъчейки се се върна на мястото си. Заспа, но продължаваше да трепери. Вгледах се внимателно в миниатюрното телце на кутрето и забелязах, че има места където е било хапано вероятно от по-големи кучета.

Докато клечейки наблюдавах животинчето, една възрастна жена се спря до мен и ме заговори. Разказа ми за други кученца, които са живели в този район. Каза ми, че сигурно е много гладно, а аз и разказах затова как го видях и му купих храна. Тя беше възхитена от факта, че 13 - годишно дете е помогнало, а не е просто подминало без да стори нищо. Пожелахме си лека вечер, след което тя си тръгна.

Аз останах при кучето, мислейки си защо жената толкова се изуми от постъпката ми. За мен да помогнеш минимално на животно или човек, който се нуждае е напълно нормално и изобщо не е толкова трудно. Но всъщност колко от нас биха помогнали?! Било то на възрастен човек да пресече улицата или пък да даде малко храна на бездомно куче...Не мисля, че сме много. За мен това, което направих е нещо напълно предполагаемо в такава ситуация и изобщо не се хваля, но искам да подбудя поне малко милост и добрина у хората, които не са я изгубили напълно. Представете си, че това сте вие, представете си, че един ден вие ще сте безпомощни.

Ако се огледаме, ще открием, че навън е пълно с онемощели възрастни хора и самотни, ритани и подлагани на житейски тормоз животни. Само малко време ни е нужно, за да помогнем на тези хора и животинки. Забележите ли такъв случай, не оставайте безразлични!

Благодаря на хората, които си направиха труда да прочетат написаното.

Боян Тодоров