Малко след болшевишката революция, през 20-те години на ХХ век, в Съветска Русия се ражда скандален проект - да се създаде хибрид между маймуна и човек, пише 168 часа.

Начинанието е повече от съмнително както от морална, така и от научна гледна точка. В очите на управляващата върхушка и лично на диктатора Сталин обаче проектът е направо безценен.

Идеята за хибридни маймуночовеци, от които се очаква да обладават огромна физическа сила, недоразвит мозък, така че лесно да бъдат управлявани, както и да са нечувствителни на болка, издръжливи и непретенциозни към храна е като манна небесна за него.

Според замисъла полученото ново същество щяло да бъде нещо като бойните орки на Саруман от романите на Толкин. Очаква се, че с помощта на хибридите може да се изгради непобедима армия, а също и здрава работна ръка, която да бъде използвана във въгледобивните шахти и за строителство в Сибир и арктическите райони. Затова през 1926 г. съветският диктатор дава благословията си за секретен план по създаването в лаборатория на такива същества. Автор на проекта по евгеника е прочутият в онези години селекционер Иля Иванович Иванов.

Ученият се ражда в град Шчигра, Курска област, през 1870 г. - годината, в която е роден и Ленин, и още в царска Русия има блестяща научна кариера. Завършил Харковския университет през 1896 г. Там младият биолог изучавал физиологията на животните, а понеже бил от заможно семейство, си уредил и задгранична командировка на свои разноски до института "Луи Пастьор" в Париж, където преминал практически и теоретичен курс по бактериология. Когато се върнал през 1898 г. обач,е променил интересите си и се ориентирал към физиологията на размножаването и започнал работа в Императорския институт по експериментална медицина. По-късно се заел да провежда експерименти и в лабораторията на прочутия Иван Петрович Павлов, а също и в Специалната зоологическа лаборатория на Академията на науките под ръководството на световноизвестния ембриолог А. О. Ковалевски. На 36 години станал професор заради разработката си на метод за изкуствено осеменяване на кобили.

Своите опити Иванов започнал в световноизвестния резерват Аскания-Нова в Херсонска област. Там ученият успешно кръстосвал мишки с плъхове и морски свинчета, различни породи зайци, магарета и зебри, зубри и домашни крави, обикновени коне с див кон на Пржевалски, както и бикове със сърни. При това целеустременият биолог не само създавал успешно хибриди, а и внимателно проследявал тяхното поведение.

А за това, че е напълно възможно не само да се правят различни хибриди, а и маймуна да бъде кръстосана с човек

Иванов съобщава още през 1910 г. на Световния конгрес на зоолозите, състоял се в Грац, тогавашна Австро-Унгария. При това "прилагането на метода" по думите му щяло "да премахне и всякаква възможни критики от морална гледна точка", които според Иванов "са абсурдни". "Как може свързването на две клетки да е безнравствено - питал риторично ученият, - при положение, че не се свързват човек и маймуна, а само техните клетки."

Все пак в онези години в родината си той не споменавал много за своите възгледи, тъй като с право се опасявал, че ретроградни елементи, повлияни от църквата, нямало да възприемат "напредничавите" му идеи.

Звездният час на зоолога настъпил с идването на съветската власт. Скоро след установяването на комунистическия режим идеите на Иванов намерили силна подкрепа. Разбира се, в онези гладни години трябвали и значителни ресурси, за да може да се осъществят експериментите на "червения Франкенщайн", и затова връзките били от решаващо значение. В това отношение първоначално много му помогнал лекарят Владимир Николаевич Розанов (1872-1934 г.). Хирургът имал дружески отношения с много от съветските вождове, които с охота му поверявали здравето и живота си.

През 1922 г. той дори оперирал Ленин и успял да извади куршума, с който още през 1918 г. Фани Каплан простреляла вожда. Освен това изкусно изрязал апендицита не на кого да е, а на самия Сталин. Розанов бил почитател и последовател на доказания шарлатанин Сергей Воронов и по негов пример се опитвал да подмладява хора, като им присажда семенни жлези от маймуни.

Според слуховете на подобна операция по смяна на тестисите при Розанов преминал и страшният нарком Хенрих Ягода - шефа на ОГПУ и НКВД.  Даже след разобличението на парижкия аферист Воронов, Розанов не се отказал от идеите си и просто казвал, че гнилите империалисти не са оценили гениалния учен. По тази причина и с всички сили поддържал и още "по-революционния" Иванов. А самият шеф на тайната полиция Ягода приел проекта присърце.

През 1918 г. Иванов успял да изгради Централна опитна станция по размножаване на домашни животни към Наркома по земеделието. Подобно на други свои колеги и той бил изпратен в странство, за да търси начини да преоделее страшната изостаналост на "първата държава на работниците и селяните". Така през 1922 г. Иванов е изпратен във Франция и в Германия, за да закупи инструменти, необходими за изкуственото осеменяване на домашни животни. По време на тази своя командировка той намерил топъл прием в института Пастьор. От Париж Иванов пише на своя познат американски биолог Р. Перл

за плановете за осеменяване на маймуна с човешка сперма, а също и за желанието си да намери финансиране на проекта си от Европа и Америка

Вследствие на това идеята става популярна, тъй като американският биолог е публикувал известие за нея и на 12 юни 1924 г. при поредната си командировка във Франция директорът на Института Пастьор Емил Ру, самият той съратник на патрона, както и заместникът му Албер Калмет характеризират опитите му като "възможни и желателни" и дори "със световно значение". И двамата се съгласяват да предоставят необходимите за опитите шимпанзета, които се намират в резервата за маймуни Киндия във Френска Гвинея, само че не могат да помогнат със средства за експедицията.

Големият руски и съветски учен Владимир Вернадски, който по това време се намира в Париж, също дава ласкава оценка за намеренията на Иванов след среща с него. "Очевидно болшевиките ще му дадат пари", прогнозира той.

И действително планираните експерименти чудесно се вписват в целите на ръководителите на Съветска Русия. В онези години огромната страна е разгърнала небивала атеистична пропаганда, а успех на подобни опити би бил от решаващо значение за отричане на идеята за божественото сътворение на човека. На 17 септември 1924 г. Иванов пише от Берлин докладна до наркома по просвещението А. В. Луначарски, с която го моли за финансова помощ в размер на 15 хил. долара за провеждане на опитите по хибридизация

"в интерес на руската наука и пропаганда на естествено-историческия мироглед на масите". Писмото е придружено не само с благотворната оценка на френските учени, а и това на служещия в търговското представителство в Берлин професор Новиков, според когото "Опитите биха могли да бъдат използвани в борбата против идеализма и витализма, а също и в "научно-материалистическата антирелигиозна пропаганда". Л. Х. Фридрихсон, друг съветски представител от същото ведомство в Берлин, пък пише за работата на Иванов: "Тя може да нанесе решителен удар на религиозното вероучение и предразсъдъци и би било удачно да се използва за агитация за освобождаването на трудещите се от гнета на църквата."

Въпреки тези атестации първоначалната оценка на управляващите учени от Главнаука в Москва била негативна. Те се опасявали, че "в настоящата политическа конюнктура самата постановка за опити за изкуствено кръстосване на човек и маймуна може да предизвика точно обратен ефект от страна на широките маси". Разбира се, дори в тази отрицателна квалификация на този наистина налудничав проект никъде не се говори за етичната страна на въпросните опити. Търсейки подкрепа, Иванов пише и на кубинката Розалия Абрьо.

Дъщеря на богат плантатор, тя е първият човек успял успешно да размножава маймуни в плен.

Иванов подробно я запознава с целите на експериментите си и иска от нея да му даде шимпанзета. Тя се съгласява.

Иванов пише молба за средства и до Американската асоциация за развитие на атеизма. Той се обръща директно към ръководителя на организацията Чарлс Смит да му помогне, като събере пари от членовете й, тъй като евентуален успех на кръстосването на човек с маймуна ще донесе полза на тяхното движение, като най-накрая чрез него ще може мотивирано да се опровергае идеята за божественото сътворяване на човека. Смит, който вероятно е бил повече любител на публичността, отколкото на доказването на Дарвиновата теория, веднага алармирал медиите за плановете на Иванов. В резултат "Ню Йорк Таймс" излиза с водещо заглавие

“С таен план Съветите ще тестват еволюцията”

Статията разкрива и участието на Абрьо. Ку-клукс-клан, които тогава са много влиятелна сила в американското общество, наричат проекта "гнусен на Бога" и кубинката Абрьо оттегля подкрепата си.

Но парите били дадени от съветското правитерство и експедицията потеглила за тогавашната френска колония Западна Африка. В Гвинея проф. Иванов срещнал много проблеми. В онези години нямало стрелички с упойващи вещества и местните ловци хващали маймуните по доста варварски начин. Събирали храсти и сухи клонки, които палели под дърветата, обитавани от човекоподобните, и ги чакали да паднат задушени от отровния пушек в опънатите им мрежи на земята. При наземните схватки обаче често се стигало до нежелани инциденти и самите ловци получавали тежки наранявания от раздразнените животни. Така пострадал и сина на проф. Иванов, на когото едно младо шимпанзе разкъсало гърдите и след това се наложило да бъде хоспитализиран.

На всичкото отгоре ловците негри “се оказали лъжци”. Те хващали живи само малки екземпляри, а половозрелите шимпанзета убивали.

Разочарован, съветският селекционер се върнал до Париж. Там благодарение на връзките си в института "Пастьор" успял да спаси проекта. От френската научна организация му предоставили базата си и своите шимпанзета в Конакри, които били използвани за медицински опити. Те били в подходяща възраст и произхождали от Камерун.

В плановете на професора влизало и да уговори местни жени да се подложат на експеримента. Предполагал, че тъмнокожите аборигенки няма да се смутят от осеменяване със сперма от мъжки горили, тъй като бил чувал за много истории, в които местни жени били изнасилвани от маймуни. Но за негова изненада местните дали такъв сериозен отпор, че не могли да помогнат нито долари, нито франкове.

Най-скандалното е, че съветският учен се опитал по абсолютно криминален начин да осемени с маймунска сперма нищо неподозиращи местни жени в една болница в Конакри. Според официалната версия единствено своевременната намеса на френския губернатор Поаре успяла да предотврати този акт.

В крайна сметка със сигурност се знае, че жертва на опитите на Иванов станали 3 шимпанзета, които били осеменени с човешка сперма. Вероятно шимпанзетата са предпочетени пред първоначално спряганите горили по две съображения. Първото е, че експедицията не е могла да се снабди с по-едрите маймуни, а другата е, че шимпанзетата се считат за най-близки до човека.

Анализът на геномите на човека и шимпанзето показва, че те се различават само с процент и половина. А по онова време са смятали, че броят на хромозомите им е идентичен - 46. По-късно обаче е установено с точност, че при шимпанзетата техният брой е 48. Тази разлика е от съществено значение, защото според законите на селекцията дори да се получи хибрид, той ще има 47 хромозома, което означава, че не може да има потомство.

На 28 февруари 1927 г. в Африка са направени опитите с първите две женски шимпанзета - Бабет и Сивет.

"Маймуните хващахме в клетката, тъй като допълнителната клетка, в която трябваше да ги отделяме, която поръчахме в Париж, така и не пристигна. За да поемаме маймуните, разделихме клетката на две и повдигахме едната част така, че маймуната да попадне в специална мрежа, чиито два края са навън и бързо могат да бъдат затегнати."

Следващият експеримент е насрочен за 25 юни. Тогава шимпанзе по прякор "Черная" било подложено на изкуствено осеменяване под обща наркоза. Тази голяма пауза между двата опита се обяснява с факта, че в началото на март във временния маймунарник се разразява епидемия от "амебна дизентерия", от която загиват много от шимпанзетата. Що се отнася до донорите на сперма, от протоколите не става ясно дали те са били бели или черни. Знае се само, че са двама души и възрастта им е различна от тази на Иванов и сина му.

"Впръскването (на семенната течност) ставаше в много нервна обстановка и при неудобни условия. "

Опасността от страна на маймуните, работата на земята, необходимостта да се укриват опитите" довеждат до невъзможност да се осъществи вътрематочно въвеждане на семенната течност с използване на огледало, което, по мнението на Иванов, значително снижило шансовете за успешно оплождане.

"В тези условия, при които се намирах, нямаше как да направя това. Впръскването трябваше да стане бързо и по такъв начин, че да не давам на присъстващите негри храна за тълкувания и изводи, които можеха да довлекат големи неприятности."

Иначе нравственият образ на съветския биолог личи ясно от неговите записки. Той не само е заклет расист, но и през цялото време се стреми да заплоди местни жени от маймуни, без да се съобразява с тяхната воля.

Разбира се, в официалните отчети за експедицията той се старае да избягва грубия език. Но дори и там се откриват фрази от рода на:

“Поръчаните в колонията Габон шимпанзе и пигмеи не ни бяха доставени”

"Самият факт на изпращане на експедиция ... е най-големият акт в историята на науката, който веднъж и завинаги утвърждава правото на гражданственост на повдигнатите от нас научни проблеми, които до този момент бяха в очите на огромното болшинство, даже сред биолозите, като някакво табу."

На 1 юли 1927 г. Иванов и синът му напускат Африка. С тях на кораба са натоварени и 13 шимпанзета, както и две по-малки нечовекоподобни маймуни, които отплават за Марсилия и оттам са закарани в Съветския съюз. Там специално за опитите бил построен център в Сухуми, но потомство така и не се получило.

На 22 юли в Марсилия, според доклада на експериментатора, туберкулоза убива шимпанзето "Черная", а след това - по време на прехода към Сухуми умира и Сивет. През септември вече в Сухуми пък умира и третата инжектирана маймуна - Бабет. Но въпреки неуспеха подобна "свобода от предразсъдъци" Иванов демонстрира и след завръщането си в родината. Завърналият се от Африка учен вече говорел за "маймуновъдството" като нормален подотрасъл на животновъдството

В Съветския съюз той вече планира да експериментира и с бели жени, с тази разлика, че те трябва да бъдат доброволки и съзнателно да участват в опитите. С една дума - трябва да се осеменят жени, тъй като при самците маймуни няма недостатъци.

Новите опити се организират в Сухуми, където през август 1927 г. са пристигнали част от маймуните на Иванов. С тях е основан и научен институт - развъдник за маймуни. За осигуряването на средства за него се застъпил Горбунов, председател на Асоциацията на биолозите материалисти към т. нар. Комунистическа академия. На 19 април 1929 г. в Кремъл под председателството на заместника на Горбунов, Е. П. Воронов, се състояло "Съвещание по въпроса за възможностите в Сухумския развъдник да се правят опити за изкуствено осеменяване между антропоидни маймуни, а също и на такива с хора". Всъщност в Сухуми нямало достатъчно маймуни, за да се извършват експерименти между тях - ставало дума само за такива с хора. Затова и пет от шестте точки в проекта се отнасяли за опитите с жени:

2. Опитите по хибридизация по пътя на изкуственото осеменяване на жени със сперма на антропоиди могат ... да бъдат започнати само при писмено съгласие от тяхна страна да се подложат на експеримента, да поемат риска на опита и да се подчиняват на изисквания режим за изолация.

3. Опитите трябва да бъдат подсигурени с всички мерки за безопасност и

да протичат в строга изолация на жените

4. Опитите трябва да бъдат проведени с възможно по-голям брой жени и във всеки случай не по малко от 5

5. Научното ръководство трябва да бъде изцяло възложено на проф. Иванов, в помощ на когото да се осигури лекар.

6. За провеждането на гореуказаните опити е необходимо да се задели специална сума за плащане на разходите свързани с наемането на жените, лекаря-помощник на проф. Иванов, както и пътуванията на проф. Иванов между Сухуми и Москва.

От Комунистическата академия е създадена и специална комисия, която постановява: "Необходимо е да се пристъпи към обезпечаване на опита с възможно по-голям брой жени, във всеки случай не по-малко от пет, идейно, а не материално заинтересовани от него". За целта са отпуснати 33 100 рубли, като изрично има изискване за конфиденциалност до изясняване на резултатите от опита.

Работата трябвало да се ускори, а развъдникът разполагал само с един самец в половозряла възраст - 26-годишният орангутан Тарзан.

А Иванов вече имал поне една кандидатка - млада жена от Ленинград, която пожелала да се включи в опитите. Пред комисията той гордо размахал писмото, получено от нея:

"Осмелявам се да се обърна към Вас с предложение - писала тя още на 16 март 1928 г. - От вестниците разбрах за предприетите опити за изкуствено осеменяване на маймуни с човешка сперма, които се оказаха несполучливи. Този проблем отдавна ме интересува и мен. Молбата ми е: вземете ме за експеримента. Умолявам Ви не ми отказвайте.

С радост ще се подчиня на всички изисквания, свързани с опитите.

Уверена съм във възможността за оплождане. ... В краен случай, ако ми откажете, Ви моля да ме свържете с чуждестранни учени-зоолози."