Публикуваме коментар на Ангелина Иванова по темата за разказа "Череши" от Захари Карабашлиев, който се падна на НВО на седмокласниците по БЕЛ:

"Поредната драма с „преразказа“ на седмокласниците

Отново се замерваме с питанки – труден ли беше текстът за преразказ на седмокласниците, лесен ли беше. От името на неутрален разказвач ли да бъде или от името на пряк участник в събитията (и така да хванат „врътката“ с пустите времена).

Чисто технически текстът е по-лесен за изпълнение, отколкото беше онзи с Досьо на Братя Мормареви. Просто няма непознати за децата реалии. А лесен ли е бил или труден за децата, ще разберем, когато излязат резултатите.

Мен обаче думата ми е за друго.

Появиха се доста въпроси, свързани с обичайното през последните години задзавесно плащане (защото това е така кокошкарско, че не ми се ще да го наричам „задкулисно“ – може би задперденцово).

И така, нека видим фактите.

- Преди някакво време някой е решил да привлече български съвременни автори към създаването на съвременни текстове.

- Тези автори са получили пари, но е тайна колко пари са получили. Тайна е също дали г-н Карабашлиев, първоначално отказал да се включи в авантюрата, е премислил преди или след научаването за размера на хонорара.

- Тези текстове трябва да са оригинални и МОН получава авторските права за известно време.

- От тези текстове е избран преразказът. Останалите, по уверението на МОН, са банка, която ще се използва в бъдеще.

- Според информация в електронните медии, текстът „Череши“, даден на НВО, не е съвсем оригинален – имало го в страницата на писателя, но след разразяването на скандала изчезнал. Това е непроверена информация.

В отговор на тези факти си задавам няколко въпроса.

- Ако с тези произведения е създадена банка текстове, какво пречи при космическата система на сигурност против изтичане на информация всеки от тези редови чиновници, които имат достъп до банката, да я предоставят безвъзмездно или срещу заплащане. Ако аз разполагам с 50 „банкови“ текста, какъв ми е проблемът за една година с едно дете (а защо не и с няколко) да ги прешатря всичките? Най-малкото авторите си знаят творбите.

- Държа да знам колко пари са получили авторите. Каква може да е тайната? След като цяла България знае колко е минималната учителска заплата, искам да знам срещу какъв хонорар „черешите“ са попаднали в банката.

- Как е извършен подборът на авторите, които са получили примамливата оферта? Абе изобщо кои са членовете на екипа, създал идеята?

- Кои са тези автори? Защо техните имена са тайна? Защо цяла България развява знамето против една прегоряла от напрежение и зло отношение учителка, изпуснала нервите си от поредната гавра, а никой да не бива да знае имената на подбраните майстори на перото? Защо лесно хвърляме на кучетата допуснал грешка лекар, а крием творци, които общо взето не са извършили нито престъпление, нито нарушение?

- Чисто технически неумятности, които правят разказа несериозен и неадекватен на действителността.

… Относно 30-метровия пиедестал на паметника. Душа камбана! 30 метра са кажи-речи десететажен блок. Дори и момчето-американче да смята във футове (зер забравил е българската действителност), 30 фута биха били 9 метра.

… Къде точно се намира тази вкусна добруджанска вода, да кажа на моите приятели и роднини в Добрич да отидат да я пият, че нещо аз не съм я пробвала.

… Кому точно е нужна тая възхвала на реновираните през последните 7-8 години села, в които проблясва светлото (капиталистическо? демократическо?) бъдеще? Защото нали акцентът е върху мизерията „преди“ и просперитета „сега“.

… И, вече съвсем втренчено, напомням, че който и да е купувачът – документи ще му трябват на човека… Нека си дояде черешите и да иде да си пусне данъчна оценка и скица. Зер и с лелята да се оправят, нотариусът ще си иска документите…"