Положението през юни и юли действително ще бъде доста тежко за Гърция. Ако се опитаме да направим една основна сметка на големите разходи, които предстоят на Атина през тези два месеца, то цифрата е 13 млрд. лв. А това е повече от значителна сума.

Фактът, че гръцкото правителство отказа да заплати близо 300 млн. евро към Международния валутен фонд (МВФ), показва, че дори и по-малките плащания в този период ще представляват проблем за него. Затова може да очакваме, че Гърция ще е по-склонна към постигане на споразумение със своите европейски партньори. Още повече, че, както се вижда и от социологическите проучвания, голяма част от гърците искат страната им да остане в ЕС.

Но резултатът от последните избори и популистката насока, в която залитна Гърция, може да се каже, че заличи част от прогреса, който страната постигна през последните години.

Положението е много тежко. Само в рамките на месец Гърция трябва да върне на МВФ 1,5 млрд. евро, като тази позиция, че няма да се връщат по план - на 5, 12, 16 и 19 юни, а ще се върнат в края на месеца може да се тълкува като своеобразен отказ от заплащане и демонстриране на неплатежоспособност от страна на гръцкото правителство. Трябва да видим каква ще е реакцията на МВФ. Засега положението се приема доста спокойно и се казва, че това е административно решение. Но предвид огромните плащания, които предстоят, Гърция трябва да постигне напредък по програмата, за да й бъдат отпуснати следващи траншове. Аз лично мисля, че, ако Гърция трябва сама да изплати сумата в този период, тя няма откъде да намери средствата.

Единственият начин е да се стигне до отпускане на нов спасителен пакет. А това означава, че Гърция трябва да приеме наложените от кредиторите изисквания за реформи. Въпросът е, че тук се стига до сблъсък между политиката на кабинета на Ципрас и това, за което в крайна сметка гласуваха гърците, и това, което ще се наложи да направят, за да получат този пакет.

Ако Гърция не получи пакета и не бъдат разсрочени някои плащания, не виждам как страната няма да загуби неплатежоспособността си до края на лятото. Досега наблюдаваме, че в последния момент всички се разбират, решаването на проблема се отлага, стига се до половинчати компромиси. Но предвид риториката на кабинета на Ципрас, мисля, че няма как да се стигне до споразумение, тоест вече може да се мисли за вариант за излизане на Гърция от Еврозоната.

Всичко зависи от това дали Ципрас ще приеме налаганите му реформи и дали ще се отметне от част от обещанията си към избирателите. Неслучайно се заговори за предсрочни избори.

Ситуацията е сложна и динамична и може да се промени за ден. Ако се стигне до предоговарянето на нов пакет и до края на лятото Гърция не фалира, след това ще й е по-лесно. Предполагам, че до края на юни ще имаме яснота за това какво ще се случи.

Ако Гърция фалира, не бих казал, че това ще доведе до кой знае какви рискове за нашата икономика, както и за тази на ЕС. Компаниите и бизнесът малко или много очакват този фалит и са се презастраховали. В България не би трябвало да имаме притеснения. Дори мисля, че може да има позитивни ефекти у нас.

Напълно възможно е гръцки инвестиции и капитали да се прехвърлят в България. Не мисля, че последствията от евентуален фалит на Гърция ще са толкова силни, колкото можеше да бъдат, ако това се бе случило преди 3-4 г.

Сега системата е по-подготвена да се справи, но нито един фалит не е добър, затова дано да не се стигне дотам. Ако България успее да запази ниво на политическа стабилност и на икономически растеж, каквото виждаме през последните няколко тримесечия, мисля, че можем дори да с превърнем в един оазис на спокойствието на Балканите.