Българите се чудят на кого да вярват - на оптимистите, които ги уверяват, че ще спечелят, или на скептиците, които твърдят, че ще загубят

Приемането на еврото на мястото на българския лев доскоро изглеждаше като неподлежаща на съмнение перспектива. Основните политически партии у нас са на едно мнение само по тази тема, обяснявайки, че България е приела да направи това още през 2007 г., когато е станала член на Евросъюза. На 10 юли 2020 г. България официално влезе във Валутно-курсовия механизъм ERM2, известен като чакалнята на еврозоната, където политиците нямат търпение да мине минимумът от две години, пише Мила Кисьова във вестник СЕГА.

Изготвеният от служебното правителство и публикуван за обсъждане План за въвеждане на еврото обаче отприщи нова вълна дебати "за" и "против" единната европейска валута. Тази дискусия се люшка от "осанна" до "разпни го", а някъде по средата са специалистите, които се опитват да убедят раздвоеното общество, че ползите са повече от рисковете.

Привържениците на еврото са категорични: от приемането му България ще има само позитиви както за икономиката ни, така и за обикновените хора. Те са убедени, че бедна България само може да спечели от това да е част от клуба на богатите и развитите държави, а притесненията от висока инфлация и обезценяване на спестяванията смятат за напълно неоснователни."Няма да се промени животът ни след като приемем единната европейска валута, защото тя отдавна се използва за разплащане в България", казва финансистът Емил Хърсев. И припомня: В евро е все по-голяма част от българския внос и износ, в евро се изчисляват цените на имотите и наемите, доскоро еврото беше преобладаващата валута, в която българите си държаха спестяванията. Според него е възможно все пак известно покачване на цените в първите месеци, но пазарът ще отговори подобаващо - няма да приеме новите цени и те отново ще паднат. "Този период на уталожване в страна с валутен борд, а не с плаваща валута, ще е много кратък - около месец-два", уверен е финансистът.

Освен това заложените мерки в плана за въвеждане на единната европейска валута гарантирали, че няма да има спекулативно вдигане на цените. И ако все пак има инфлация, то тя няма да е породена от смяната на валутите.

Планът предвижда 5 месеца преди смяната и 12 месеца след нея цените в търговската мрежа да бъдат изписвани и в левове, и в евро, така че потребителят сам да следи дали търговецът хитрува, като закръгля повече, отколкото трябва. Този механизъм е използван в почти всички държави от еврозоната и работи, уверява Хърсев. Той е убеден, че смяната на лева с евро има само плюсове за България и пред нас се открива възможност да премахнем най-големия минус като ефект от валутния борд - изкуственото задържане на икономиката. На първо място лихвите по кредитите още ще паднат. Българските банки ще могат да се рефинансират от БНБ, на която от 1997 г. й е забранено да върши това. Освен това българските банки ще освободят огромната ликвидност, която са принудени да поддържат, и това им носи загуби. Цената на тази свръхликвидност оскъпява кредита в момента. Когато левът изчезне, ще се освободят 18 млрд. евро, държани като покритие на валутния борд. Тези пари могат да се използват за управление на външния дълг. Българските фирми ще спечелят от онези 300 млн. лв., които плащат годишно за обръщане на левове в евро и обратно. Улеснението е и за туристите - входящи и изходящи.

На тезата, че България ще загуби финансовия си суверенитет, Хърсев има следния контрааргумент: "Ние го загубихме още през 1997 г. със закона за валутния борд - тогава забранихме на БНБ да води парична политика. С влизането в еврозоната дори частично ще си върнем суверинитета, доколкото български представители ще участват в Съвета на управителите на ЕЦБ".

Защо Чехия, Полша, Румъния, Унгария не бързат да приемат еврото? Това е най-често задаваният въпрос от страна на скептиците.

"За разлика от тях ние преди близо 25 години съвсем съзнателно се отказахме от активна парична политика (вързахме лева с еврото - бел. ред.). За нас няма смисъл да стоим извън еврозоната и икономиката ни вече толкова години да не може да се възползва от механизмите на паричната политика и да ускори сближаването. Докато страните членки, които все още не са влезли в ERM2, имат тези механизми", обяснява доц. Виктор Йоцов, преподавател катедра "Финанси" в УНСС и бивш представител на България в МВФ. 

Що се отнася до обикновените хора, по думите му "всичко ще протече бързо и неусетно", почти както е било и при деноминацията на лева през 1999 г. "Инфлация няма да има и примерът с Гърция е некоректен", казва доц. Йоцов. В бързината си да влезе в еврозоната южната ни съседка изкуствено е държала инфлацията ниска, която после избила. "Защо нямаше инфлация в Германия, Франция, Холандия? Защо нямаше инфлация в балтийските страни? Те също имаха паричен съвет", пита Йоцов.

На другия полюс критиците на замяната на лева с еврото имат съвсем други обяснения за ситуацията.

"Еврото не е добра валута

Самата еврозона, вместо да елиминира неравенствата между държавите, за последните 20 години постигна точно обратното. Гърция, Испания, Италия са много по-назад икономически спрямо Германия и Холандия, например", казва икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), чиито членове не подкрепят приемането на еврото. Той не приема тезата, че валутният борд вече е отнел част от финансовия суверенитет на страната и няма какво да губим: "Все пак ние контролираме чрез БНБ механизма на валутния борд, а Народното събрание, ако реши, може да отмени закона".

От ЕКИП смятат за притеснително, че на членството в еврозоната се гледа като на "свещена крава" и не се отворя дума за референдум. Социологически проучвания по темата показвали, че повечето българи искат допитване по въпроса, като половината от анкетираните са против влизането в еврозоната и само 19% го подкрепят. 

Доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН е върл противник на "унищожаването на националната ни валута" и загубата на част от суверенитета на държавата ни. "Защо се бърза толкова много? Нито ситуацията е благоприятна, нито България е цъфнала и вързала, за да мине по бързата писта", пита Сарийски. Според него причината идва отвън: "Да се вкара следващата страна в еврозоната, означава бетониране в рамките на европейската идея и блокиране на всякакви възможности за маневри. Когато влезем вътре, губим и малката свобода, която имаме, и няма да можем да откажем и най-големите безумия, които ни се налагат". Той дава пример с Гърция, където по време на финансовата криза ЕЦБ наложи ограничение всеки грък да може да тегли от банкомат само до 30 евро на ден от сметките си. "И ние в България ще бъдем заплашени буквално от спиране на пари, ако решим да направим нещо, което не се приема от еврозоната", предупреждава доцентът от БАН.

Умерените скептици поставят под съмнение не дали, а кога ще влезем в еврозоната.

"Така наречената чакалня изобщо не е място за чакане, а за много активна работа. Не очаквам от 1 януари 2024 г. България да стане член на еврозоната. Тази дата сами си я измислихме. Никой не ни е обещавал", предупреждава Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и министър на външните работи и на социалната политика, а сега изп. директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Той смята, че България не трябва да влиза в еврозоната под политически натиск или с политически уговорки. "Добре е да се подготвим за това участие - българската икономика да се доближи до европейските по доходи и по производителност. За три години обаче не могат да се случат чудеса", смята икономистът. 

Подобно виждане има бившият премиер Стефан Софиянски, по чието време бе приет валутният борд у нас. "Не виждам обективна възможност приемането на еврото да стане по-рано от 5-6 години. Бързото влизане в еврозоната ще бъде грешка и тежко ще засегне интересите на обикновения български гражданин. Ще подпечатаме нашата бедност, ако сега влезем в еврозоната", смята той. Според него на страната ни ѝ трябват поне 4-5 години постоянен ръст на БВП от 6 -10%, така, както е било при последните страни, приели еврото - прибалтийските републики и Словакия. "Само така инерцията и стабилната икономика ще стоят зад българския лев. И тогава, излизайки от валутния борд, БНБ трябва да промени курса на лева спрямо еврото в по-благоприятно съотношение - например 1 евро за 1 лев или поне за 1.50 лева. Така пенсионерът с 400 лв. пенсия ще получи 400 или 300 евро, а не 200 евро. Така българите ще влязат с по-високи доходи в еврозоната. Тогава те ще ни канят, вместо ние да се натискаме с някакви химерни дати", казва Софиянски