Навършиха се 160 години от рождението на Знаменоската.

На Априлското въстание от 1876 година Райна Попгеоргиева, останала завинаги в народната памет като Райна Княгиня
 

Автор: д-р Петър Ненков

На 7/19 януари 1856 г. в къщата на Георги Футеков в Панагюрище се ражда момиченце, което кръщават със звучното име Райна. Прозорливият и ум и вроденият чар, с които я е надарила съдбата се проявят още в ранна възраст.

Едва седемгодишна тя вече знаела азбуката наизуст, като усвоила буквите за един месец, вместо за половин година, както се полагало за първолаците.

На 24 май 1869 г. при завършване на началното училище в родния си град, тя произнесла такова хубаво слово, че просълзила всички присъстващи.

Родителите и решават да я запишат в петокласната девическа гимназия на първата българска учителка Анастасия Тошева, която била основател и директор на училището.

В гимназията Райна се отличавала от другите девойки с голямата си любов към науките. По цял ден обичала да декламира стихове и да пее песните на Чинтулов.На тържеството по случай завършване на училището,отново предизвиква фурор с изпълнението си на революционни песни.

Разтревожените учители побързали да я свалят от сцената,за да си нямат разправии с местната турска власт. Едва осемнадесетгодишна тя била назначена за учителка в панагюрското училище.

Пристигналият в Панагюрище като апостол на четвърти революционен окръг, Георги Бенковски един ден я среща и запленен от магнетичната и хубост й казва:

Ти ще ушиеш знамето за въстанието!

Нека първо да питам родителите си!-отвърнала тя.

Нетърпящият възражение, войвода посегнал към револвера си и извикал: Мога да ти пръсна челото още сега, ако не ми изпълниш наредбата.България ти заповядва, а ти-родителите си да питам!Тогава Райна разбрала , че няма място за отстъпление и звънко отвърнала: И аз съм българка, приемам!

По знамето на карловския революционен комитет, ушито от Мария Маджарова и донесено в Панагюрище от Панайот Волов, Райна започнала да везе светинята на Априлския бунт.Вместо да учи децата на четмо и писмо, тя ден и нощ шиела знамето със страшната алтернатива на българската революция : ”Свобода или смърт!”

Когато дългоочаквания ден 20 април настава, Бенковски обявява въстанието в Панагюрище с карловското знаме, защото везаното от нея знаме, още не е готово.

Два дни по-късно знамето е ушито и се извършва първата държавна церемония в новата ни история - освещаването на новото знаме.

Поп Грую Бански с препасана сабя и пищов, начело на 15 свещеника, извършва водосвет на строената въстаническа войска, начело с Георги Бенковски, на Привременното правителство с Павел Бобеков и на събрания народ.

Войводата поема осветеното знаме, но вместо да го връчи на знаменосеца Крайчо Самоходов, повиква Райна Княгиня и казва:

“Ти ще го носиш!”

И става чудо невиждано. Отварят портите на къщата и Бенковски и Райна, излизат, качени на коне, бляскави и увенчани с ореола на славата. Народът протяга ръце, за да ги пипне, сякаш са видения от други светове и крещи във френетичен възторг:

"Да живеят княз Бенковски и княгиня Райна!”

Денят е 22 април. Българския Великден!

Гърмят черковни камбани,букети цветя ги засипват , пред тях постилат килими, свещи греят в ръцете на просълзените хора,а те като омагьосани от величието на мига, се втурват да целуват ръцете на двамата и шиите на конете.

Обичащият символиката Бенковски извиква гръмовно ”Да живей България!” и избутва напред Райна, която олицетворява с Родината-Майка.

И като Орлеанската дева, тя повежда народа към Свободата и към безсмъртието, с гола сабя в ръка и със знаме в другата.

Когато Панагюрище е удавено в огън и кръв и пада в неравния двубой с аскера и башибозука, Райна като по чудо оцелява от кланетата, които се развихрят в родния и град. По-късно тя е предадена и откарана в конака, където започват гаврите и насилията над нея.

Райна Княгиня е откарана в Татар Пазарджик, където зловещата история с разпитите продължава.

Турците се надпреварват да мъчат “българската княгиня”, както я наричат. Тълпата я удря, кадъни и невръстни турчета я плюят, скубят и косите и я замерят с камъни , когато я водят на разпит.

Откарват я в Пловдив и я хвърлят в Таш капия. Пловдивският мютесарафин Хамид паша я удивява с думите :

”Дайте стол на княгинята!”

Тя си мисли, че той и се подиграва, но в държането му към нея има много почтителност.

Подрязват и косите и се опитват да я омъжат за богат бейски син от Одрин, но уви! Коравата българка, въпреки своята младост, остава непреклонна.
За нея американският журналист Макгахан пише:

"Казаха ми, че оглавявала въстанието, че била коронясана като княгиня и че яздела кон и развявала знаме из родния си град, като Жана Д Арк.”

За живота и се застъпват западните консули в Пловдив и журналисти от европейските вестници.

С помощта на руския княз Церетелев, посланика Нелидов и англичанина Скайлер, тя е амнистирана от съда и заминава за Цариград с фалшив паспорт, осигурен от панагюрецът Тодор Монев.

От столицата на османската империя тя се озовава в Одеса. По-късно е прехвърлена в Москва , където Славянският благотворителен комитет и предоставя стипендия за следване по неин избор.

Дипломати на останалите Велики сили също се надпреварват да й предлагат да учи на Запад, но тя отказва, защото Русия и е по-близка със своя език, култура и нрави.

Завършва курсове за акушерки и става първата българка с диплома в тази област. С нейна помощ се отпускат още 30 стипендии за български девойки, спасени от зверствата на турците.

Райна написва книга “Историята на панагюрската учителка , наречена от турците българската кралица”, която има невероятен успех.

След дипломирането си се завръща в свободна България и става учителка в трикласното училище за девици в Търново по настояване на Васил Друмев - митрополит Климент.

През същата 1879г. в старопрестолния град се открива редовна девическа гимназия с пансион и тя е назначена за директор на пансиона и учителка по история , ботаника ръкоделие и закон божи.

През 1882 г. се омъжва за Атанас Дипчев - панагюрец, учителствал в Брацигово и взел активно участие в Априлското въстание. Райна напуска училище и за кратко време ражда пет сина.

Семейството се премества в града на тепетата – Пловдив, а оттам в столицата, тъй като Атанас Дипчев е избран на народен представител.

За зла участ през 1898г. той внезапно починал , а през 1907г. при злополука, играейки си с пистолета на брат си, се прострелва и умира четвъртия син на Райна – Петър, който по това време е на 12 години.

Въпреки, че Народното събрание и спира поборническата и пенсия, водено от конюктурни причини, Райна успява да изучи своите синове, като офицери.Тя давала стаи под наем на ученици, работела и като акушерка, но нито веднъж не поискала подаяния.

Райна угасва тихо в къщата си на ул. Софроний” в столицата, заболяла тежко от коксит, вследствие на тежките побоища и влагата в турските кауши.

Всяка нощ сънува родното си Панагюрище, въстанието, звъна на черковните камбани, свилените дипли на знамето и онзи красив войвода с астраганен калпак, който я поведе към безсмъртието.

До последния й земен дъх, се грижи за едно сираче , което отглежда като своя дъщеря. Това момиче и още няколко души, на 29 юли 1917
г., изпращат 60 годишната жена по последния и земен път .

ПЕСЕН ЗА РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА

Айде провикна се турския паша от Панагюрище:
- Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.
Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.

Нито я колете, нито я бесете, най при мене доведете я.
Имам да я питам, питам и разпитвам, кой уши байрака?
Кой уши байрака, кой му тури знака смърт или свобода?

Айде провикна се Райна Попгеоргиева от Панагюрище:
- Аз уших байрака, аз му турих знака смърт или свобода.
Щете ме колете, щете ме бесете, аз съм Райна Попгеоргиева.