Трудно е да се обясни на днешната младеж кое му е забавното да правиш с часове тегели по гезмето

Трудно е да се обясни на днешната младеж кое му е забавното да правиш с часове тегели по гезмето и после да отидеш пак. А тя сигурно и гезме не знае какво е! Но за хората на 70 и повече години това е било мястото за социални контакти, за срещи, за любовни трепети.

Такава традиционна разходка е имало в много градове на страната – и малки, и големи, но тук ще стане дума само за русенското гезме – един феномен със славна история от недалечното ни минало, залязъл лека-полека някъде към началото на 80-те.

Забележителна със своята стара архитектура е главната русенска улица, която днес носи името „Александровска“. Гезмето ставало не по цялото ѝ протежение, а в участъка, където имало най-много магазини, кино, ресторант, сладкарница. „Ще се видим на гезмето“, казвали обичайно русенските младежи и не било необходимо да си уговарят час, защото той бил известен - от 5 следобед докъм 8 вечерта.

Тогава главната улица в участъка от Часовника (така русенци наричат сградата на бившата банка „Гирдап“ заради часовниковата куличка на върха – б.а.) до Халите почернявала от народ. Имало дни, в които и игла да хвърлиш, нямало къде да падне. Шумни компании на момчета се разминавали с весели момичешки групички, създавали се приятелства, пламвала любов.

Пасти

Популярната в онова време сладкарница „Куба“ привличала капналите от тегели с най-хубавите пасти в града, ресторант „Потсдам“ предлагал качествени напитки, а кино „Москва“ любезно канело на поредната кинопрожекция.

Русенското гезме си имало и постоянно присъствие в лицето на Кольо Бомболерото – висок черничък, тих луд, с когото всички се закачали, но му давали по някоя стотинка, и Мара Петолевката, сещате се защо са я наричали така. Много компании се събирали около Кольо Боздугана – известния местен музикант бохем Никола Боздуганов, чиято къща била на гезмето и той си бил като у дома. Градът живеел в този отрязък от главната улица, имало много младост, глъч, радост и смях.

„Разходката на гезмето беше голяма традиция за русенци. Ставаше всеки ден, включително събота и неделя. Имахме една любима баничарница, където сутрин правеха много хубави банички, а следобед печаха милинки. Едно топче струваше 2 стотинки и нашата тайфа купуваше цяла тава, за да се наядем всички. Имаше и една фурна, в която печаха хубав ръчен хляб, и винаги пред нея се трупаха хора“, спомня си русенският журналист Боян Драганов, цитиран от Телеграф.

Не мръдвали момчешките компании по-нататък от Халите. Имали си една приказка, че ако продължат нагоре към казармите на Пети полк, ще ги вземат войници. Така си и останала тази шега, макар че някои вече били отбили военната си служба.

Търговия

Някъде към 70-те на гезмето се появил един търговец, който предлагал топли печени фъстъци. Нали частното било забранено през социализма, но по едно постановление се давало възможност на часовникари, дребни търговци да развиват дейност. Този човек се възползвал и завъртял страшна търговия.

„Не си спомням името му, знам само, че преди това е работил в предприятието „Здравко Чампоев“. Той беше като една птичка, непозната в града. Нае барака до вход на стара сграда, някъде близо до къщата, в която живееше журналистът Йордан Блажев, с когото после работихме заедно във в. „Дунавска правда“. Започна този човек да пече фъстъци, топли, хубави фъстъци. Дотогава ние знаехме само семкаджиите, които предлагаха във фунийки тиквени или слънчогледови семки. Появата на фъстъци на гезмето бе голям хит за Русе. Хората се редяха на опашка пред барачката, особено преди кинопрожекции в „Москва“, продължава Драганов разказа си за времето, когато пуканките в киносалоните все още са били непознати.

Гезмето привличало и с многото си магазини, наредени един до друг. Младежите влизали в един магазин, където продавали хубави английски платове за костюми. А сладкарницата „Куба“ с декора си от мексикански шапки тип сомбреро и с колоните, облепени с разноцветни плочки, но най-вече с хубавите пасти, рядко била подминавана.

Сладкарницата вече не съществува и освен на стари фотографии този емблематичен русенски обект може да се види и във филма „Понеделник сутрин“ с участието на незабравимата Пепа Николова, където са заснети част от кадрите.

Приятели

„Русенското гезме беше прекрасно нещо. Цялата млада генерация отиваше там, имаше една топлота, сплотеност, хората се познаваха. Може и да не си личен приятел с някого, но по физиономия познаваш този човек, защото си го виждал и той като теб е с постоянно присъствие на гезмето. То привличаше като магнит младите хора и те създаваха там приятелски взаимоотношения“, разказва Драганов.

Това са неговите спомени, но всеки има своята история за русенското гезме. Може би някой таи в сърцето си съдбовна случка за пламнала любов, прераснала по-късно в дълъг и щастлив семеен живот.